- В депресивна фаза хората ядат повече, за да преодолеят тревожността
- Химическата формула на бялата и на кафявата захар е една и съща
- Какво е щастието? Да си доволен от това, което имаш
Със задълбочените си интереси в психоневроимунологията и дългогодишна кариера във фармацевтичната индустрия, д-р Здравко Арнаудов е добре познато име за онези, които се стремят да живеят балансирано без да изпадат в крайности и без да се поддават на поредната „вълшебна“ диета и „сензационна“ добавка. Като се опира на последните научни проучвания, той неведнъж е опровергавал масовите заблуди и откровени манипулации, свързани със здравето. Поредната му порция полезни съвети ни помага да разпознаваме маркетинговите трикове и да бъдем в мир със себе си.
През ноември започват Коледните пости, които са наричани „време за физическо и духовно пречистване“. Мнозина обаче постят целогодишно. Според вас има ли във вегетарианството и веганството религиозен стремеж към чистота? Или към морално надмощие?
Постите са нормирани от религията. Тя е онзи колективен Свръх-Аз, който ни налага разнообразни правила. В миналото религията е регулирала обществото, в което ресурсите и, в частност, храната, не са достигали. Ако имаш едно прасе и го заколиш, ще го изядеш за седмица-две. Постите са помагали на хората да преживеят по-леко и осмислено дните, в които не са разполагали с месо.
Веганството, тази крайна форма на вегетарианството, е по-различно от постите. Веганството е социално приемливо диференциране от останалите. Веганът казва: „Аз не съм като вас, аз имам етика, грижа се за природата, за себе си и за вас“. Разбира се, можем да влезем в полемика с етичните норми и съображения, свързани с консумацията на месо.
Да предпочиташ една храна пред друга, но без да влизаш в крайности, е поведение в норма. Да отричаш нещо напълно е механизъм на психична защита. Паник атаките, например, също могат да са защита пред мисли, които не приемаме.
Може би крайното отрицание на големи групи храни е контрапункт на „голямото плюскане“, на консумацията без граници?
Факт е, че храненето отдавна не е въпрос на оцеляване, а чист хедонизъм. Кулинарното изкуство произлиза пряко от хедонизма и е изискан начин да дразним вкусовите си рецептори, за да изпитваме удоволствие. При храненето в мозъка се отделят ендорфини и енкефалини – опиоидни ендогенни вещества, имитатори на опиоидните субстанции. За да изпитват постоянно удоволствието от храненето, много хора започват да злоупотребяват със сладкото. В депресивна фаза хората също ядат повече, за да преодолеят стреса и тревожността, да се почувстват по-добре. „Лекуват“ депресията с храна.
„Ядем боклуци“, „Храната ни разболява“, „Тровят ни с генномодифицирана храна“. Сигурно сте чували тези категорични твърдения. Защо, според вас, мнозина смятат, че в последните години в храната има нещо опасно за здравето?
На теория хората протестират срещу генномодифицираната храна, но на практика си купуват голи праскови, сладка царевица, грозде и диня без семки. Гроздето без семки обаче не е създадено от природата, а от някой институт.
Какво означава генно моделиране? Грубо казано, всяка семка да даде плод и той да оцелее по-дълго при различни външни условия. Плодовете и зеленчуците са променени генетично, за да узряват бързо, да бъдат на пазара и през четирите сезона, да издържат на съхранение в хладилник…
Промишлените торове също са полезни, защото могат да бъдат точно дозирани. В биофермите или в частните градини, където няма никакъв контрол, въобще не е ясно с какво се тори и дали нивото на нитратите не е завишено многократно.
Носталгията към „вкуса от едно време“ е много силна, този вкус се свързва с по-добро качество на храната. По-голяма хранителна стойност ли имат доматите от градината на баба в сравнение с доматите от хипермаркета?
Промяната на вкуса, консистенцията и външния вид на храната е пряко следствие от превръщането на земеделието в промишленост. Сега повече се инвестира в оцеляването на домата, а не във вкуса му, но хранителното съдържание, което той ни дава, се запазва. Вкусът се разминава със сетивните ни субективни очаквания.
Плодовете в хранителния режим често са обект на спорове. Според някои диетолози плодолечението е решение на всичките ни здравословни проблеми. Други твърдят, че трябва напълно да се откажем от плодовете, защото от тях се дебелее. Къде е истината?
Не бива да се притеснявате, че ако ядете повече плодове, ще напълнете. Плодовете са изградени от полизахариди, образувани от повтарящи се и свързани помежду си моно- и дизахариди. Разграждането на полизахаридите е дълъг процес или, просто казано, извличането на захарта от плодовете става много бавно. Плодовете са пълни с полезни витамини и фибри. Фибрите активират перисталтиката, храната преминава по-бързо, гнилостните процеси намаляват.
Когато обаче консумираме захар, която е дизахарид, разграждането й на глюкоза и фруктоза е по-бързо. Глюкозата е важна, защото храни органите ни. Една-две лъжички захар или едно блокче шоколад на ден ни стигат, за да се презапасим с нея. Но фруктозата директно се превръща в мазнини.
По-добре ли е да заместим бялата захар с кафява или пък с мед?
Химическата формула на бялата и на кафявата захар е една и съща, просто кафявата захар е оцветена или тръстиката е смелена с дръжките. „Ползата“ от кафявата захар е класическа измама в рекламата.
Казват, че медът е полезен и е пълен с билки, но това са митове. А митовете продават. Медът също не носи реална полза. Какво прави пчелата? Хапва си, преработва и „изплюва“ меда в питата, за да осигури храна за нея и поколението си. Дали пчелата ще взима „суровина“ от липа или друго растение няма никакво значение, защото, в крайна сметка, тя произвежда 95 процента захари. Между меда и захарта разлика практически няма.
Когато преобладава глюкозата, медът е течен. Каго глюкозата и фруктозата са свързани, е „озахарен“. Мед, който не се озахарява, е разреждан с глюкоза.
Защо тогава ни съветват да изядем лъжичка мед, когато сме болни и гърлото ни „дращи“?
Защото медът би могъл да действа механично върху гърлото. На подобен принцип действа мазането с т.нар. противовъзпалителен гел, когато ви болят ставите. Реално не съществува крем, който сам да „намери“ болката, да преодолее бариерата на кожата и мускулите, и да стигне до ставата. Но масажът около мястото на болката – например около коляното, отпуска близките мускули. Те са се стегнали, за пречат на крака да се движи, за да не дразни допълнително ставата. Ефектът от масажа с вазелин за 1 лев и с гел за 15 е един и същ – моментно облекчение. След един час болката се връща.
Съвременният човек постоянно е атакуван от изисквания – да изглежда все по-добре, да изкарва все повече пари, да бъде все по „успешен“. Едновременно с това ни става все по-трудно да се освобождаваме от стреса. Защо?
Защото в съвременния свят не можем да приложим принципа „Бий се или бягай“, с който предците ни са оцелявали. Цивилизованото общество не толерира нито откритата агресия, нито бягството. Когато си застрашен или провокиран – например, когато шефът те дразни или постоянно изисква, ти потискаш естествената си реакция към него, за да не останеш без работа и да не навредиш на себе си и семейството си. Така обаче не си решаваш проблемите. Те се натрупват, започваш да живееш в страх и под хроничен стрес. Но ако един затворник през първата година все пак мисли как ще избяга или какво ще прави, когато го освободят, през втората и третата година зад решетките се примирява със съдбата си и влиза в дистрес. По същия начин всички хора, които дълго търпят стрес, в един момент изпадат в дистрес. А когато напълно спреш да се бориш, сам си докараш уволнение или развод.
Как точно стресът разболява, какво се случва в тялото ни на ниво биохимия?
Стресът мобилизира организма на хормонално ниво. Включват се всички алармиращи системи, за да те активират. Инсулинът дърпа глюкоза, за да нахрани органите. Кортизолът качва кръвното, за да бъдеш буден и боеспособен. Адреналинът кара сърцето да бие по-бързо. Хормоналните системи те притискат да действаш, но ти, понеже си цивилизован човек, не правиш нищо. Инсулинът дърпа глюкоза, но ти не я гориш. Започва редуциране на инсулиновите рецептори. А намаляването им може да ти докара напълняване и дори диабет.
А какъв е начинът да живеем спокойно, в мир със себе си? Има ли стратегия за щастие?
За да намалим стреса, трябва да развиваме своята асертивност (асертивността е способността да изразяваме чувствата си и да отстоявате правата си като същевременно зачитаме чувствата и правата на другите). Когато прилагаме различни стратегии за асертивност влизаме в по-малко конфликти с другите, удовлетворяваме нуждите си и имаме по-високо самочувствие. Асертивността е умение, което се учи. Психотерапията също може да ни помогне да постигнем удовлетворение. Защото какво е щастието? Да си доволен от това, което имаш, а не постоянно да скачаш за повече и да искаш още и още. Щастието е състояние, което не се измерва.
0 Коментара