Диетите не са ефективни за контролиране на теглото

Сандра Амод е световно прочут невролог. Тя изследва връзката между всекидневния живот и невробиологията, или по-точно – как работи мозъкът ни при обичайни дейности. Заедно със Сам Уанг, професор по неврология и молекулярна биология в Принстънския университет, Сандра е автор на няколко книги, сред които издаваната у нас „Загадките на твоя мозък“. Най-скорошната й книга е „Защо диетите ни правят дебели: неисканите последици от обсесията ни за загуба на килограми“. Презентацията й за недостатъците на спазването на диети в Ted Talks набира огромна популярност и е гледана от няколко милиона души.

Снимка Ted Talks

В изследванията си Амод оборва често разпространени митове като например това, че хората използват само 10 % от мозъчния си капацитет, и посочва, че различните части от мозъка ни имат важни функции, които използваме редовно. Опровергава и масовото схващане, че децата стават по-интелигентни при слушане на Моцарт. В работата си Амод се стреми да обясни и как да използваме придобитото знание за подобряване на живота си. Специално за „Жената днес“ с нея разговаряме за това защо IQ на хората в глобален план се покачва; как се отглеждат здрави деца и как да подобрим и съхраним дейността на мозъка си с течение на времето.

Най-скорошната ви работа е свързана с връзката между теглото и храненето. Кои са най-големите митове относно диетите?

Мисля, че най-големият мит е, че диетата е ефективен начин за контролиране на теглото. Вместо това изследвания показват, че хората, които са на диета, е по-вероятно да качат килограми в течение на времето, в сравнение с хора, които не са на диета. Това важи дори за хора с идентични гени, за еднояйчни близнаци. Част от причината е, че диетата ни приучва да игнорираме чувството на глад на тялото. Това е силно вероятно да ни направи по-малко чувствителни за усещането за ситост, което пък е причина по-лесно да преяждаме. А изкушенията са много, тъй като в съвременните условия храната е леснодостъпна на Запад.

Кой е най-добрият начин да отслабнем?

Няма ефективен начин да изгубим точно толкова килограми, колкото искаме, но добрият избор за начин на живот може да помогне на тялото ни да достигне здравословно и устойчиво тегло. Всеки човек има индивидуален диапазон на теглото си, който покрива разлика от пет до седем килограма. И мозъкът работи усърдно, за да държи тялото в килограми от тези параметри. Този диапазон е определен от гените ви и от начина на живот. Ако се насилите да тежите по-малко, мозъкът ви ще увеличи глада ви и ще намали количеството енергия, което тялото ви гори, докато теглото не се завърне към нормалното за вас. Вие можете постепенно да насочвате теглото си към долния край на индивидуалния ви диапазон чрез усвояване на здравословни навици. Такива навици например са правенето на упражнения по 20-30 минути на ден и храненето с пълнозърнести храни с много фибри и витамини.

В свои лекции говорите за непрекъснато увеличаващия се брой късогледи деца. Какви са причините за това?

Появата на късогледство нарасна значително в света от 60-те години на миналия век насам, обхващайки по-голямата част от населението на места като Сингапур. Причината за това е, че децата не прекарват достатъчно време навън. Докато растат, те имат нужда от слънце, за да се подпомогне адаптирането на разстоянието между лещите на окото и ретината. Последната съдържа клетки, които усещат светлината и преобразуват визуалната информация в мозъка. Светлината на закрито не е достатъчна, за да бъде ефективна в поддържането на правилен растеж на окото. Повечето деца имат нужда да прекарват два часа дневно навън, за да избегнат риска от късогледство. Децата със силна фамилна история на късогледство имат нужда от дори повече време на открито.

Кои са най-големите митове, свързани с растежа на децата?

Единият от митовете е, че детското развитие изисква целенасочено трениране отрано. Вместо това, в действителност бебетата се раждат вече подготвени да се учат от ежедневния си опит. Визуалното развитие например протича по естествен начин при всяко бебе, което има зрителни способности, като невронни връзки се образуват от натрупването на практика да гледа света. Най-важната потребност на бебето е за отговорни, обичащи го родители, които да бъдат добри именно в родителството.

Друг мит е, че бебетата са „бял лист за писане“. Понеже различните деца имат различни гени, при всяко дете има индивидуални тенденции и предпочитания от раждането. Тези тенденции стават все по-отчетливи с течение на времето при деца, на които им е дадена свобода за изява. Тези индивидуални характеристики дефинират спектър от възможности за конкретното дете. Така например дете, което поначало е по-малко социално, може да стане изключително интровертно или слабо интровертно, но вероятно няма да стане екстровертно независимо от това какви усилия полагат родителите му.

Как можем да осигурим едно здравословно детско развитие на фона на бързо развиващите се технологии? И кое от тези технологии е полезно, кое – не?

Повечето модерни технологии не са вредни за децата, освен ако не изместят нужното за нормално развитие натрупване на опит. Ето защо видеоигрите може да изградят или стимулират връзката „ръка-око“ и да увеличат възможността за ефективна концентрация. Същите технологии могат да изкушат детето да прекарва прекалено много време на закрито и да му попречат да има интеракция лице в лице. Родителите трябва да са сигурни, че децата прекарват достатъчно време встрани от компютрите и телефоните, но няма нужда да забраняват тези неща напълно.

В изследванията си сте се спирали и върху разликите между женския и мъжкия мозък. Какви най-общо са те?

Като цяло, мъжкият и женският мозък са по-малко различни, отколкото хората предполагат. Големите разлики се състоят в предимството на мъжете да се ориентират пространствено  (при мисленото завъртане на триизмерен обект). Женското предимство пък е в запаметяването на локацията на предметите. Има и няколко средноголеми различия, включително по-голямата тенденция на мъжете да бъдат физически агресивни. Обратно на популярния мит, жените не говорят повече от мъжете. Също така, разликите между половете в склонността за поемане на риск, в социална компетентност и др. можем да наречем малки.

В „Загадките на твоя мозък“ пишете за странен феномен – нарастването на IQ на населението в масов мащаб, което се наблюдава днес. Каква е причината?

Този т.нар. „Ефект на Флин“ по името на учения, който документира явлението, е забелязан още през 30-те години и продължава и до днес. Наблюдава се в най-различни части на света. Нашето обяснение е, че модерният живот изисква от хората да обработват много информация, а този опит изглежда ни прави по-умни с течение на времето. Или най-малкото – прави ни по-добри в умението за боравенето с информация, което IQ тестовете измерват.