Формулата на здравото сърце

Проф. д-р Мартин Шилингер е специалист по вътрешна медицина, кардиология и ангиология във Wiener Privatklinik, Виена, Австрия.

Той е автор и съавтор на над 200 научни доклада, включително и на многобройни статии в известни международни списания. През 2010 година проф. Шилингер става един от 50-те най-известни специалисти в своята област.

Сърдечносъдовите заболявания са водещата причина за смъртност по света. Кои са най-често срещаните сърдечно-съдови заболявания и доколко могат да бъдат сериозни?

Най-големият причинител на смърт в Западния свят е инфарктът. Той е резултат от атеросклероза – заболяване, водещо до запушване на артериите. Поради това запушване, потокът на кислород до органа се нарушава и това води до инфаркт.

Запушвания на артериите могат да се получат не само в сърцето, а във всички части на тялото. Например, запушване на сънната артерия – артерията, която снабдява мозъка с кръв – води до инсулт, който е една от най-често срещаните причини за смъртност.

Атеросклерозата може да засегне и основната коремна артерия, т.нар. „аорта“. В тези случаи заболяването може да доведе до уголемяване на артерията (аневризъм). Този аневризъм би могъл да се разкъса и да предизвика  остро кървене (дванайсетата  най-често срещана причина за смърт).

Освен това, атеросклерозата би могла да окаже влияние и на артериите на краката. Запушванията в тези артерии причиняват заболяване наречено „интермитентна клаудикация“, което води до остри болки в краката при ходене. В един по-напреднал стадий пълното запушване на артериите причинява загуба на тъкани и дори необходимост от ампутация.

Какви изследвания се извършват за диагностициране на сърдечносъдовите заболявания?

Най-често това са лабораторни тестове, функционални съдови тестове и най-вече, ултразвукови изследвания. Ако тези изследвания, в комбинация със симптоми, докажат съдово заболяване, се извършва магнитно-резонансна ангиография (CE-MRT) или компютърно – томографската ангиография с висока разделителна способност (ангиография с множество отпечатъци). По този начин се диагностицират абсолютно всички сърдечно-съдови заболявания. След правилната диагноза пациентите се лекуват с помощта на ангиография, като лечението е максимално неинвазивно, благодарение на балонна ангиопластика  и поставяне на стент.

В кои случаи се прилага коронарна ангиопластика? Какво представлява интервенцията и какви ползи или рискове крие?

Коронарната ангиопластика се прилага на пациенти, които имат симптоми на сърдечни заболявания, породени от запушвания на коронарните артерии. Запушванията причиняват болка в гърдите, задуха и инфаркт. Чрез ангиопластиката и поставянето на стент се премахват запушванията в артериите, потокът на кръв се нормализира, симптомите веднага изчезват, а инфарктът бива предотвратен.

Коронарната ангиопластика е минимално инвазивна технология, която се извършва през много малък разрез на артерията на ръката или на артерията на слабините. Използвайки такъв артериален достъп, гъвкав катетър се разполага в началото на коронарните артерии на сърцето, а към тези артерии се прилага радиоконтраст. Използвайки цифрова рентгенова техника с висока разделителна способност, артериите и евентуалните запушвания могат да се видят и анализират на видео-екран. Ако се установи запушване, много тънка жица се насочва към запушването и се надува малък балон, който да разшири съда. За да се държи запушването отворено, на мястото му се поставя съдов имплант – т.нар. стент, за да се отвори артерията. Днес всички стентове са покрити със специфични медикаменти, за да се предотврати повторно стесняване. Обикновено пациентът може да напусне болницата на същия или на следващия ден.

Съвременната ангиопластика крие много малко рискове, по-малко от 1% получават сериозни усложнения като инфаркт, аритмия или удар. Най-често срещаното усложнение е хематом в мястото на пункцията (1%).

Какво Ви е мнението за статините и трябва ли да се изписват? Какви рискове съществуват?

Статините са основна част от лечението на атеросклероза и всички пациенти със симптоматично съдово заболяване се нуждаят от лечение със статин – без значение от нивото им на холестерол. Холестеролът в комбинация с рисковия профил на пациента и наличието на атеросклероза определя нуждата от статин и LDL-холестерол. С други думи, пациенти с остър инфаркт, тежка атерослероза или комбинация от диабет и атеросклероза се нуждаят от много агресивно лечение със статин и LDL-холестерол под 70mg/dL или дори под 50mg/dL.

От друга страна, има пациенти без рискови фактори, без симптоми на атеросклероза и без доказано атеросклерозно заболяване. При тях е допустим LDL до 190mg/dL, преди да се препоръча лечение със статин. Статините крият рискове от усложнения или странични ефекти като проблеми с мускулите и черния дроб. Тези усложнения биха могли  да се засекат при лабораторни изследвания, затова всички пациенти, които са лекувани със статин, трябва да си направят изследване на черния дроб и мускулите 6 до 8 седмици след лечението.

Какъв начин на живот препоръчвате, за да не бъде човек кардио пациент?

Най-важното – не пушете! Редовното спортуване (4 до 6 часа седмично) и спазването на средиземноморска диета (зехтин, риба, ниско съдържание на въглехидрати) биха допринесли съществено за предпазване от сърдечно-съдови проблеми.