Глюкозният експеримент – I част

Започнала като инстаграм акаунт, Glucose Goddess, има над три милиона последователи и самата тя е учен, т.е. не й говорят звездите, родовата травма и това, че е отслабнала в някакъв период от живота си, а зад интереса й има учене, изследвания и здрав разум. Това, че пише разбираемо, е големият й коз, за да стане такава сензация и бестселър.

По указ на Глюкозната кралица

• солена, не сладка закуска;
• при хранене – първо фибри, после протеини, накрая въглехидрати
• преди въглехидрати – пийте половин час по-рано лъжица ябълков оцет във вода
• след ядене на въглехидрати – физически упражнения, дори да е на място вкъщи.

Плюсовете

Джеси Инчуаспе не отрича хранителни групи (+); провежда експерименти, за да провери дали научни теории за хранене са верни (+) и начинът на хранене, който предлага е лесен за разбиране (+); приложим в ежедневния живот (+).

Книгата е вълнуваща.

Джеси обаче така описва процесите, че докато я четях в самолета, си казах – а защо да не проверя дали всичко това се отнася и за мен?

Като психотерапевт, работя с хора с нарушения в храненето (хранителни разстройства) и се интересувам от процесите, които доведоха до една от големите (невидими) пандемии, едно от което е затлъстяването.

Затлъстяването в световен мащаб е толкова сериозно, че всеки, който се занимава със здраве и има здрав разум, е ужасен. Живеем в обезогенна среда (среда, която подпомага затлъстяването), към която ние сме податливи. От друга страна възрастта е от рисковите фактори, независимо от средата, за качването на килограми (родена съм миналия век, все пак).

Така, както другите етапи на живота, в средна възраст, за пореден път, телата на хората се променят – килограми вече не се свалят за седмица, самата структура на тялото започва да се променя, за хормоналните и метаболитните процеси пък да не говорим (има си специалисти за това).

Затова и реших да видя

какво се случва в моето тяло.

Разбира се, развитието на технологиите и съществуването на CGM сензори много ме улесни.

В няколко поста, най-вероятно два, ще споделя моите наблюдения и впечатления от този експеримент, който започвам с идеята да е 14-дневен и в който проследявам етапите през които преминавам и какво научавам от него.

Уговорка: Не съм спонсорирана от компания и нямам заболяване, което да проследявам.

Цел на експеримента: 

Какви са глюкозните нива в тялото ми, от кои храни се влияят и по какъв начин, да разбера има ли нещо, което не знам за глюкозата?

Средства: CGM сензор

Започнах от това първо да се поинтересувам от видовете сензори. Те са създадени за хората с диабет тип 1, а в някои случаи са и животоспасяващи. В моя случай целта е по-скоро мониторинг и наблюдение върху естествения ми начин на хранене и евентуално модифициране.

Избрах от последните поколение от този тип сензори. Той е много удобен за носене, практически не се усеща и поставянето на задната част на подмишницата не е болезнено. Той предава данни 14 дни, след което трябва да бъде сменен с друг.  Свързва се или със смартфон/часовник или с четец на същата компания и така може да следите нивата си на кръвна захар.

Уточнение – ясно е, че нивата се качват и спадат, но това, за което сензора помага на човек, който няма диагностицирано заболяване е, да види в реално време какво се случва.

Колкото и да знам как действа сладкото,

едното единствено парче домашен портокалов кекс,

което изядох в събота на закуска ме изненада колко качи нивата на кръвната ми захар. Също така и колко по-добре изглежда всичко, когато ям зеленчуци.

Много хора при това са в състояние на преддиабет, без дори да си го поставят в проблемите, които са им на дневен ред. Скринингът за диабет (тип 2) обаче следва да започне на 35-годишна възраст и има специфични тестове, които се прилагат от личния Ви лекар и/ли ендокринолог.

Проблемът с диабет тип 2 е, че той става все по-често срещан при деца и юноши, вероятно поради нарастването на детското затлъстяване, а при възрастните – че

плавното покачване на тегло постепенно уврежда здравето.

Онези „2-3 килограма“, които те тормозят на 25, постепенно стават онези „10-20-30“, които се опитваш да обясниш с възрастта или стреса, но каквото и да е обяснението – портокалов кекс, алкохол или просто недобър стил на живот и неглижиране на тялото, резултатът е качване на килограми, а оттам и една неприятна поредица от незаразни болести, които ще пропусна да изброя.

Докато човек е в преддиабет, това, което може да направи е да избере по-здравословен начин на живот, за да върне нивото на кръвната си захар обратно към нормалното или поне да го предпазите от покачване до нивата, наблюдавани при диабет тип 2. Разбира се, първото, което разбира човек в този експеримент е, дали е в преддиабетно състояние и ако е, може да предприеме мерки, като първата от тях е среща с лекар.

Техническа информация

Част от глюкозните сензори не се предлагат на българския пазар в аптеките, хората го купуват от малки частни вносители – може да ги намерите в групите за сензори и в сайтове за продажби. Обичайно цената е 100-150 лв за сензор. Купуването на четец не е необходимо, ако решите да следите през приложение. Приложенията също не са официални и се не свалят от Google Play и са доста дървени. Аз започнах да използвам приложението за проследяване Juggluco и ми трябваше време преди да го стартирам.

Размислите ми от събота до днес

Въпреки неудобствата при инсталирането, получавам статистики, които ми дават и още насоки за по-качествено хранене.

Мисля си, че този експеримент е подходящ за всеки, на когото „всичко му е наред“, обаче е наясно, че е с наднормено тегло и че не е само движението, което му липсва, но и промяна в храненето. Това би помогнало да проследи кои са местата, в които нивата на кръвната му захар „чупят скалата“.

След този чудовищно сладък портокалов кекс минавам целенасочено главно на солени закуски, както и глюкозената кралица препоръчва.

Ето как изглеждат 20-те пържени картофки днес на обяд:

и чушките с боб от неделя

Като цяло оценявам добре диетата си, но имам още 10 дни със сензора и ще видя как влияят храните, с които обичайно се храня.

Интересно ми е също и това, което казваме понякога „паднала ми е кръвната захар, трябва ми нещо сладко“, дали е вярно (засега не).

Още по темата

Сайтът на „глюкозната кралица“

Преди време Колибри бяха издали друга книга в подобен със свеж, жизненерадостен стил – Джулия Ендерс („Черво с чар“), прочетете я и нея, ако се интересувате от, хм, вътрешния си живот.

Рецептата на шокиращия кекс (3 яйца, 300 г брашно, 300 г захар, 150 мл олио, сокът от изцедени два портокала, 10 г бакпулвер се смесват – първо яйцата и захарта, после останалото, пече се 40 мин на 170-18- градуса).

От сайта на Детелина Стаменова