Статията е от блога на Станислава Чуринскиене-Вичуне ХАПЧЕ ЗА ПРОГОВАРЯНЕ за родители на труднопроговарящи деца. В него ще прочетете как Станислава помага на сина си Томас да проговори. Станислава не е лекар и разказва само личните си преживявания. Нейният съвет е да се потърси ранна помощ от невролог, ако детето има затруднения с речта.
Когато, преди втората година на сина ми, започнах да забелязвам, че нещо с него не се случва по най-добрия начин, първо ми направи впечатление не липсата на реч (с изключение на няколко спорадични думички), а фактът, че не може да дъвче и да духа. И до днес пазя снимки от първия ми рожден ден, в който духам свещичката на тортата – на едната гори ярко, а на другата вече съм успяла да я изгася. Синът ми успя да направи това едва със свещичките за четвъртия си рожден ден.
Кой знае защо, логопедът, който направи първата оценка на детето, напълно пренебрегна симптомите на недъвченето, проблемите с твърдата храна и духането. Ако не бях повече шашнат родител, отколкото професионалист, веднага щях да видя
видимите знаци за моторен проблем
и да поискам невролог да направи програма за подпомагане на развитието на нервната система, заедно с комплекс от масажи. За съжаление, си бях най-нормална уплашена майка, която безкритично приема всяко мнение на колега, за когото се предполага, че знае какво прави.
Едва, след като детето проговори и опроверга диагностичните упражнения на колегата, си дадох сметка за това, че изоставането и затруднението в общата и фината моториката също трябва да се адресират. Родителите на закъсняващите с речта деца често се вкопчваме в задачата „да извадим говор“ и пренебрегваме общото моторно развитие, а в немалко случаи двете неща са силно свързани. Тогава си организирах ненужно отлаганата среща с невролог, който се оказа скандално известен сред доста майки, но на нас свърши страхотна работа. Отсече, че речта е повече или по-малко компенсирана, но детето очевидно се е възстановявало от някакъв вид
родова или вътреутробна травма
(най-общо казано) със съответните последствия. И, освен всички други препоръки, изписа НИВАЛИН (като предупреди, че сигурно доста вежди ще се повдигнат при новината, че давам на детето си този медикамент). Все пак го послушах и не сбърках. За кратко време, общата моторика се подобри много, артикулацията, концентрацията и нивото на вербален праксис – също.
Много родители са спокойни с даването на хранителни добавки, но отказват медикаменти с репутация на „тежка фармация“. Разбирам ги, нормално е да се притесниш дали няма да извадиш очи, докато изписваш вежди. Аз също се изненадах наскоро, разбирайки, че съществува практика да се изписва Тиоридазин за дисфазии.
Но в случая с НИВАЛИН, опитът си струва
Той е медикамент, широко използван в неврологията за терапия на заболявания като миастения, прогресивна мускулна дистрофия, полиомиелит, следоперативни парези, Алцхаймер. И, да, прилага се и при деца в случаи на родови парализи, при олигофрения и ДЦП, разбира се внимателно и под лекарски контрол
НИВАЛИН е лекарствен продукт, който съдържа активно вещество галантамин, алкалоид, изолиран от луковиците на блатното кокиче. Принадлежи към група лекарства, наречени ацетилхолинестеразни инхибитори. Повишава нивото на химическото вещество ацетилхолин, което участва в провеждането на нервните импулси в главния мозък и периферните нерви. При това е българско изобретение.
Никога няма да се уморя да повтарям – ако детето закъснява с речта, има видима обща непохватност, бавят се основни маркери на двигателното развитие като изкачване на стълби, скачане с двата крака, има проблеми със сдъвкването на твърда храна и преглъщането й, моля ви,
не разчитайте само на логопедичните занимания,
макар те да са наистина важни. Заведете детето и на невролог. Дори на няколко. Струва си да се чуят техните мнения и препоръки. Синът ми и аз спечелихме много от (твърде закъснялата) намеса на неврологията във възстановяването му, но се получи. Доказателство? Ето фрагмент от последната оценка на психологичния му статус: „Когнитивното функциониране на детето е отговарящо за много по- висока календарна възраст. Когнитивният му потенциал е висок. Изключително добра зрителна и слухова памет. Добри фиксационни и репродуктивни процеси. Мисленето е логическо. Детето е склонно да прави ясно изразени причинно-следствени връзки. Демонстрира умения за качествено класифициране и сравняване.“
Ами… да живее науката!
0 Коментара