– То е като духчето в бутилката от приказката на Братя Грим. Ако му помогнеш, може да се превърне в страшен великан и да ти изяде главата. А може и цял живот да си трае. Но не в бутилка, а в стомаха ти.
– В моя стомах?!
– В почти всеки стомах – така е пресметнала Световната здравна организация. За България проучване не е правено. Но поне трима от всеки четирима българи си го отглеждат, без да знаят, защото То е вел-и-ик измамник, имитатор и диктатор!
Снимка с електронен микроскоп на Х.П. – грам-негативна бактерия с множество камшичета.
За кого става дума? Отговорът е много лесен – за бактерията Хеликобактер пилори (ХП). И в този миг веднага се самоуспокоявате, че вторият, третият или не знам кой си гражданин на света е някой друг, НО НЕ и ВИЕ! Нито вашият партньор, майка, дете, баба и прочие живи хора, с които общувате ежедневно.
Но ако научите, че Хелико може да е причина за почти всеки симптом, свързан с храносмилателния тракт, като: уригване, гадене, болки в корема, язва, обложен език, подуване на корема, газове, киселини и каквото още ви дойде наум във връзка с горния, долния отвор и всичко по средата на тази система, важността на която подценяваме (въпреки че още Хипократ го е казал: „Всички болести започват от червата”). А през това време ни лекуват за диспепсия, остър, хроничен, понякога атрофичен гастрит, дуоденит, стомашна язва, карцином …и ние безмълвно търпим.
Мария Иванова, 58 г.
През 2016 г. ми направиха колоноскопия, защото дядо ми и баща ми починаха от рак на дебелото черво. Нямах никакви оплаквания, освен киселини от време на време, за което пиех сода бикарбонат. Но биопсията показа данни за колит. Тествах различни билки, диети, включително безглутенова. Почнах да си правя сама кисело мляко, варих костни бульони, намерих кефирени дрожди… И когато дрождите станаха много, реших да ги подарявам. През ден по телефона ми се обаждаше някой, защото имал оплаквания – все от храносмилателния тракт. Две години минаха в диети и ходене по специалисти, но без никакво подобрение. Напротив. От 56 станах 51 кг… Когато един ден съпругът ми каза: Ама ти да нямаш хеликобактер? Въпрос за един милион! Тестът беше позитивен. След което имах късмета да попадна в гастроентерологията на ИСУЛ, където ме отърваха напълно от този навлек. Сега лекувамe възпалението на червата.
Има и други, по-далечни симптоми, които също го издават:
Може да разпознаете ХП по пигментации по лицето, безсъние, раздразнимост, депресия, розацея (проклятието на келтите), болестта на Алцхаймер.
Не прекалявам. И няма нищо за чудене – ако някой тайничко се е настанил във вашата къща и в продължение на години изхвърля всичките си боклуци в нея, те нали ще се натрупват и натрупват и ще причиняват вреди и повреди, за които нямате представа?!
Защото Хелико обикновено влиза в бутилката в най-ранна възраст.
Никой не знае точно как става заразяването, но се смята, че 20% от хората в европейските страни се заразяват от родителите си, и по-точно – от майка си. (Този процент е над 80 в Третия свят).
Майката е тази, която най-често храни бебето и малкото дете, тя опитва храната с неговата лъжичка, тя го гушка и целува постоянно. Да не пропуснем случаите, когато някои „дезинфектират” падналия на пода биберон, като го оближат. О, Санкта Симплицитас!
След 20-ата година заразяването става най-често чрез интимния партньор.
Обмяната на флуиди крие потенциална опасност не само от полово предавани болести. Чрез слюнка може да се сдобиеш и с ХП, въпреки че се смята, че той оцелява само при телесна температура и в киселата среда на човешкия стомах. Вероятно за това е необходим по-продължителен контакт с носителя.
Във всеки случай е изчислено, че след юношеството заразяването пада до 1% на година и така постепенно популацията на 70-годишните достига заразеност 60-70%.
Въпросът е: Защо при някои хора Хелико прекарва времето си в дрямка, а при други изведнъж се активира, колонизира нови части от стомашната лигавици, дори причинява язва (10%) и карцином (2%)? Отговорът е важен, тъй като ХП е единствената бактерия, която се смята за канцероген от група А според Международната агенция по проучване на рака. Тоест, доказано е, че тя причинява злокачествено заболяване у човека и затова, според медицинските стандарти, трябва да бъде изчистена от всеки, който я носи, дори той да няма оплаквания.
През 2005 г. проф. Бари Маршал получи Нобелова награда за откриването на Хеликобактер пилори. Снимка © The Nobel Foundation, Photo: Hans Mehlin
Може би го провокира стресът, вследствие на който рН на стомаха става по-ниско и по-благоприятно за хелико-благоденствието? С тези въпроси се обърнахме към проф. Борислав Владимиров, ръководител на Клиниката по гастроентерология към УМБАЛ „Царица Йоанна”, който от дълги години проучва ХП.
Проф. Владимиров, в Холандия вече се установява намаляване на носителите на ХП – от хората на възраст 72-83 години заразените са 48%, докато от 32-40-годишните този процент е само 16. Какво е положението у нас?
Не знаем. Няма национално проучване. От двайсетина години пишем писма на здравните институции за необходимостта от такъв скрининг, но досега нямаме отговор от никъде. Никой не се интересува от този проблем. На световната карта за заболеваемостта от ХП съществува държава като Нигерия, но не и България.
Какъв е процентът на заразените, според вас?
Предполагаме, че е над 70%.
Толкова висок?
В класификациите на Световната банка и други международни организации България се води развиваща се страна, а в такива страни заразените са над 80%. Например: в Нигерия 97% от населението е заразено, докато в Швейцария – само 18,9%. По принцип в Южна и Централна Европа има повече заразени, тъй като са гъсто населени, хората са с по-горещ темперамент… И в Япония отчитат високо носителство, защото е пре-пренаселена, хората живеят в тесни жилища, бутат се като сардели във влаковете. Но през последните 10 години там взеха сериозни мерки и вече има редуциране на носителството. Дори говорят за пълно ликвидиране на заразата като задача на здравноосигурителната система.
Известен ли е точният механизъм на заразяване с ХП?
Не. Сигурно е, че бактерията се предава от човек на човек – чрез слюнка. Но се открива и във фекалии, и в отпадни води. Надяваме се скоро микробиологията да достигне такова ниво, че да разкрие тази тайна.
Кой тест препоръчвате за първоначална диагностика?
Фекалният, защото е бърз, сравнително евтин и в 93% – достоверен. Той се прави и при деца, когато в семейството има поне един заразен.
Какви хора идват в клиниката за изследване и лечение?
Всякакви. През последните 5-6 години има забележимо увеличаване – младите идват, защото четат, възрастните – когато някой по-разтропан пенсионер на опашката сподели нещо. На бабата на село кой да й каже, но пък там няма и кой да се зарази. Рискът е в големите градове, на морето и на местата, където се практикуват летни и зимни спортове – там се струпват млади хора, санитарният контрол обикновено е много слаб. В държавите с развит секс-туризъм и благоприятен климат, например, процентът на заразените тръгва нагоре по време на туристическия сезон. Свършва сезонът, правителството пуска програма за изследване на рисковия контингент и съответното лечение и всички са доволни. А хеликобактерът придобива резистентност към антибиотиците и се налага да се измислят нови терапевтични схеми. За съжаление, у нас не могат да се намерят фирми, които да спонсорират изследване на резистентността на ХП и често антибиотиците се изписват на сляпо.
И тогава пълното излекуване се превръща в проблем?
Да, ако бактерията вече е добила резистентност срещу приложената схема. Или ако човек започне лечение и не го довърши, защото трудно понася терапевтичната комбинация. Затова гастроентерологът трябва изрично да предупреди пациента си, че е много важно 2 седмици да взема лекарствата, така както са назначени.
Каква е резистентността към антибиотиците?
У нас вероятно е 10-12%, но в Европа – Белгия, Испания, Италия, достига 60%. Защото там хората се лекуват. Представете си какви пари се отпускат за антибиотици, за да се получи такава резистентност!
Как се постъпва, когато първата терапевтична схема не е успешна?
Извършва се фиброгастроскопия с хистология и микробиология. Взема се проба от стомаха и се прави антибиотикограма. При евентуален неуспех на втората схема – примерно, поради неправилен прием на медикаментите, може да се премине към трета схема. А накрая – и към лечение с туберкулостатик. Така се постъпва при хора, които са се лекували многократно, сменят партньорите многократно и си носят един резистентен щам, който не можеш да изчистиш, тоест, да постигнеш пълна ерадикация.
Кой трябва да се занимава с ерадикацията на ХП – личният лекар или гастроентерологът?
Личният лекар трябва да изследва пациента и да го прати на специалист, ако тестът за носителство е положителен. Само специалистът-гастроентеролог има право да предпише лечението.
Наскоро проф. Маршал и неговият екип установиха по какъв начин ХП произвежда восъчния си щит, благодарение на който оцелява в киселата среда на стомаха. И неговият коментар беше, че „когато открием от какво се състои този щит, ще намерим начин да я ликвидираме с природни продукти, дори с билки”.
Да, нашата цел е да се отървем напълно от тази бактерия, както се отървахме от вируса на едрата шарка преди близо 40 години.
NB!
„Всеки заразен с ХП има възпаление или някакво раздразнение в стомаха си, което постепенно се усложнява, тъй като продължава през целия му живот.“
Проф. Бари Маршал, откривател на Хеликобактер Пилори.
„Всеки, който има някакви оплаквания от храносмилателната система, е добре да провери дали не е носител на ХП. А ако някой в семейството му е носител – това е задължително. Особено важно е да се открие носителство при децата, защото когато един човек е заразен в ранна възраст, при него има по-висок риск за карцином на стомаха.“
проф. Борислав Владимиров
„Ако е нарушен балансът на чревната флора, преди да се сложи каквато и да е диагноза, е препоръчително да се провери и за наличие на ХП.“
д-р Кристоф Щайнингер, Медицински институт – Виена.
0 Коментара