Холестеролът е едно от най-набеждаваните и криворазбрани вещества на изминалия ХХ век. Дълго време се смяташе, че консумирането на храни с високо съдържание на холестерол повишава нивата на холестерола в кръвта, което се счита за толкова опасно, че някои от най-полезните храни като черен дроб и яйчни жълтъци бяха определяни като врагове на нашите артерии.
Но какво всъщност е холестеролът, за какво служи на тялото и трябва ли настина да се притесняваме от него? Отговорите ще намериш в статията.
Какво представлява холестеролът и какви са функциите му в тялото?
Холестеролът е стерол – комбинация между стероид и алкохол. Има восъчна текстура и по вид наподобява мазнините. Отделя се по стените на различните клетки в тялото.
Холестеролът играе важна роля във функционирането на клетките и също така е необходим за синтеза на витамин D, жлъчен сок и някои хормони – тестостерон, кортизол, алдостерон, DHEA, естроген и др.
Лош и добър холестерол – LDL, HDL
Двете главни форми, под които холестеролът се среща в организма са LDL (low-density lipoprotein / липопротеин с ниска плътност) и HDL (high-density lipoprotein / липопротеин с висока плътност). LDL е познат още като „лош“ холестерол, защото, заедно с триглицеридите, участва в образуването на плаки в кръвоносните съдове, а HDL е познат като „добър“ холестерол, защото противодейства на това натрупване.
Опасен ли е холестеролът в храната?
Както повечето вещества в човешкия организъм, холестеролът се набавя както с храната, така и ендогенно (синтезира се в организма от черния дроб). Когато приемаме повече храни, богати на това съединение, тялото ни произвежда по-малко от него. Ако се лишаваме от храни с високо съдържание на холестерол – като яйца (жълтъци), краве масло, червено месо и черен дроб – тялото повишава неговото производство – т.нар. обратен фийдбек. Крайният резултат е, че за повечето хора консумирането на храни с високо съдържание на холестерол има малко влияние върху нивата на холестерол в кръвта.
При 70% от населението
храните, богати на холестерол, причиняват едва забележимо увеличение на нивата на холестерол в кръвта. При останалите 30% от нас тези храни действително водят до повишаване на нивата на холестерола в кръвта. Въпреки това, научните изследвания никога не са установили пряка връзка между консумацията на храни, богати на холестерол и риска от сърдечни заболявания.
А и повишаването на нивата на LDL и HDL не е непременно нещо лошо. В действителност, в един до три процента от населението, холестеролът може да се окаже особено важна хранителна съставка.
За какво е полезен холестеролът?
Контролира агресията – Една от функциите на серотонина в централната нервна система е потискането на вредни поведенчески импулси. Малкото количество холестерол в клетъчните мембрани намалява броя на серотонинови рецептори, а тъй като мембранният холестерол свободно се подменя с този от серума, намаляването на последния може да допринесе за намаляване на серотонина в мозъка и по-слабо потискане на агресивното поведение. Не е изненадващо, че странични ефекти на статините (лекарства, намаляващи вътрешното производство на холестерол) са раздразнителност и агресия.
Помага в борбата с рака
Обратната зависимост между нивата на холестерола и риска от различни видове рак е известна още от края на 80-те. Оттогава тази връзка е потвърждавана отново и отново. Следователно може да се очаква употребата на статини да доведе до повишена честота на рака, което се оказва факт. При опит така наречения „лош“ LDL-холестерол да бъде внесен към култура от силно злокачествени левкемични клетки, те губят своята устойчивост на химиотерапия. А това трудно може да се нарече „лошо“ въздействие. Така че, въпреки да носи този прякор, LDL холестеролът има своето значение и ползи в тялото.
Предпазва от хеморагичен инсулт
Различават се два вида инсулт: 1) исхемичен, свързан с липсата на приток на кръв и кислород към мозъка; и 2) хеморагичен, свързан с разкъсване на кръвоносен съд в мозъка и кървене. Рискът от първия на теория може да бъде повишен в присъствието на прекалено много окислен холестерол. Въпреки това, рискът от втория, хеморагичен инсулт се увеличава, когато нивата на холестерола са ниски.
Подобрява паметта
Нисък HDL холестерол е бил идентифициран като рисков фактор за дефицит и спад на паметта в средната възраст. Дори и при болестта на Паркинсон по-високи общи концентрации на серумния холестерол са свързани с по-бавна клинична прогресия на заболяването. Днес Американската асоциация за контрол на храните и лекарствата изисква статините, които потискат производството на холестерол, поради което силно влияят на мозъка, да се продават с предупреждение на кутията, че могат да подействат силно неблагоприятно върху паметта.
Необходим е за дълголетие
В американско проучване от 2011 г. дължината на теломерите – крайните части на хромозомите, които предотвратяват увреждането на ДНК, свързани със стареенето на клетките – е свързана с по-висок LDL и общ холестерол. Колкото по-голяма е дължината на тези защитни участъци, толкова по-висок е холестеролът. В действителност, редица изследвания показват, че по-нисък холестерол е свързан с повишена смъртност.
Висок холестерол – кога холестеролът става опасен?
Въпреки, че на тялото му трябва холестерол, за да се поддържа, когато нивата му станат прекалено високи, се появява риск от някои заболявания. С повишаването на холестерола, отлагането на мазнини по стените на кръвоносните съдове се увеличава, а това прави придвижването на кръвта през тях по-трудно.
В резултат, сърцето не може да се снабдява с достатъчно чиста, богата на кислород, кръв и
рискът от сърдечен удар се увеличава.
Обикновено високия холестерол няма изявени симптоми и може да бъде засечен само с кръвна проба. Препоръчително е да се правят такива изследвания поне веднъж на 4-5 години. Но за това най-добре би било да се консултираш с лекуващия те лекар.
Високият холестерол може да бъде както наследствено предаден, така и придобит в следствие на нездравословен живот. Обикновено обаче се свързва с второто. И в този ред на мисли – може да бъде предотвратен или коригиран, стига да прекратим вредните навици.
Рискови фактори, повишаващи лошия холестерол
Затлъстяване –
широко разпространен проблем в днешно време. Затлъстяването води до редица заболявания, физически неразположения и други проблеми, сред които и повишен холестерол. За „затлъстяване“ можем да говорим, когато индексът на телесните мазнини надвишава 30%.
Можете да го изчислите с помощта на този калориен калкулатор.
Липса на физическа активност – физическата активност стимулира производството на добър холестерол и съответно – потиска вредното въздействие на лошия.
Неправилно хранене
Прекаляването със солта и с храната, богата на наситени мазнини (животинските продукти), както и на транс-мазнини (в бързите и преработени храни) също може да повиши нивата на лошия холестерол. Дори питателни и здравословни по природа храни, но богати на холестерол, могат да го повишат над желаните граници. Затова не е добре да се прекалява с каквато и да е храна.
Тютюнопушене –
пушенето повишава нивата на лош холестерол и триглицериди в кръвта и увеличава натрупването на мастни депа по стените на кръвоносните съдове. Не стига това, ами в същото време понижава нивата на добрия HDL холестерол, който по принцип предотвратява натрупването на тази мастна плака. За щастие, проучванията показват, че след спирането на цигарите, нивата на добър HDL холестерол се повишават доста бързо, до 3 седмици след последната цигара.
Как да подобрим състоянието си
С две думи – като правиш така, че да избегнеш рисковите фактори по-горе:
Ограничи солта, избягвай транс-мазнините, а полезните мазнини приемай в количества, подходящи за твоя хранителен режим, без да прекаляваш.
Поддържай редовна физическа активност и не позволявай на тялото си да трупа излишен запас от подкожни мазнини. 60-90 минути физическа активност на ден са добър ориентир.
А ако вече си натрупал излишни килограми – осигури си хранене с калориен дефицит, за да ги изгориш и да поддържаш здравословна фигура.
Забрави за цигарите, ограничи алкохола, особено твърдия алкохол.
Кои храни подобряват холестерола?
Има и храни, или по-точно – хранителни вещества в някои от тях, които допълнително ще допринесят за контрола над холестерола в тялото. Ето някои от тях:
Зехтин – полезните мазнини в зехтина имат свойството да потискат негативните ефекти на лошия холестерол в тялото, като в същото време го зареждат с енергия. Така зехтинът може да стане неизменна част от овкусяването на вашите ястие.
Храни, богати на фибри – Бобови култури, зеленолистни, пълнозърнести, плодове и зеленчуци… Тези храни са чудесен източник на водно-разтворими фибри и значително намаляват нивата на лош холестерол в организма.
Храни, богати на Омега 3 мастни киселини – такива са мазните риби, лененото масло, суровите ядки (бадеми, кашу и др.) и т.н. Омега 3 имат редица полезни свойства за тялото, сред които и доказано действие при повишаване нивата на добрия HDL холестерол.
В заключение
В крайна сметка опасен ли се оказва холестеролът? В големи дози, може би да. В умерени – определено не. Можем ли да прекалим с него чрез храната? Да, но наистина ще трябва да се постараем да изядем доста храна, богата на холестерол!
Холестеролът се съдържа в някои иначе много вредни храни като тези във веригите за бързо хранене – всякакви видове бургери, пържени крилца, пържени картофи и т.н. Това, че холестеролът в тях не е вреден за здравето ни, не ги прави по-малко опасни. Но ако говорим за естествените храни, които са богати на холестерол – като яйцата, черния дроб, маслото и месото – можем да ги консумираме спокойно, в умерени количества.
А освен с диетата си, ще помогнем на тялото да поддържа добър холестерол, като му осигурим редовна физическа активност и благоприятни условия за живот – без вредни навици и застояване.
0 Коментара