Идва ли краят на болестите?

Здравето. Готови ли сме да се борим за него, за онова, което обичаме? Корави ли сме? Можем ли да се имунизираме срещу опустошението на времето? И въпреки очевидната тленност на телата ни, във всяка възраст на тялото и ума да се разгръщаме в пълен потенциал? Можем ли директно да фраснем един нападател в лицето? И – нокаут! Нападатели като мързел, преяждане или обездвижване. За да се наслаждаваме на духа и телата си в пълнота. Възможно ли е това?

Вярно е, невземането на шофьорски изпит също може да удължи животa. Обаче едно прекрасно четиво е далеч по-добър съучастник. Това е книгата на д-р Дейвид Ейгъс „Краят на болестите“. Представлява идиосинкретична смес от научно мислене, практични съвети за постигане на здраве и е мощен инструмент за самопомощ и мотивация.

Днес много хора остават недостатъчно информирани и не успяват да вземат жизненоважни и правилни решения, касаещи здравето. Когато сведем науката до единствена цел – открития за подобрение в лечението, вместо да се стремим към истински, революционен и профилактичен  напредък, губим представа за глобалната картина и ни обхваща чувство на безпомощност. Точно за

човешката необходимост от предпазливост

и съзнателна деятелност пише д-р Ейгъс. Защото един живот на несъзнателно равнище, оставен на автопилот, изхабява и разболява.

Американският лекар Дейвид Ейгъс е личност с удивителна култура. Той е клиничен онколог, научен изследовател, професор по медицина и инженерство в Университета на Южна Калифорния, молекулярен биолог, възпитаник на „Принстън”, специализира в болницата „Джонс Хопкинс”. Потомък на заслужил професор по медицина и физиология. Участва в разработката на нови лекарства, създава две компании за технологични иновации в здравните грижи. Доверява се на системния подход, високотехнологичното здраве и персонализираната медицина. Всяка вечер приема статини – лекарства, за които се твърди, че намаляват холестерола и неговите съставки – и „бебешка доза аспирин” – таблетка от 75 – 81 милиграма аспирин, което е 1/4 от нормалната доза.

Категорично вярва, че

обездвижването е новата форма на тютюнопушене

и категорично не вярва в индустрията с хранителни добавки, антиоксиданти и витамини.

Моментално се влюбих в интелекта му. Пише ясно, истински, изтънчено и в целта. Идеите в книгата имат толкова силен потенциал, че човек не може да остане същият след прочитането й.

Д-р Ейгъс се застъпва за нов модел здравеопазване, който съчетава холистичната медицина с най-новите технологии и препоръки. Цялата му концепция е основана на схващането, че тялото е изключително сложна и комплексна система. Една мутация, водеща до рак, е динамичен процес, който се случва не само в пределите на изолирано и статично парче ДНК. Процесът включва цялата имунна система на организма, способността му да регулира растежа на клетките, обмяната на веществата, хормони, чувства, психика, емоция.

„Какво представлява здравето?

Въпросът звучи простичко и предполага простичък отговор. Дали се състои в някаква цифра, например телесното тегло или нивата на холестерол в кръвта? Или може би е въпрос на начин на живот – да сме физически активни и да се храним здравословно? Иска ми се да беше толкова недвусмислено. В епоха, в която медицинската информация ни залива отвсякъде, а обемът й далеч надвишава способността ни да я анализираме, се нуждаем от нови, индивидуални начини да правим избор по отношение на здравето си. В ера, в която можем да общуваме с хората по цял свят в рамките на секунди, използвайки изкусни устройства, тикнати в джобовете ни, е срамота, че технологиите и нововъведенията в медицинските изследвания и в лечението са толкова архаични, остарели и, смея да твърдя, в някои случаи варварски. Има вероятност разсъжденията ми върху това кое прави хората здрави или ги разболява да не следват установените норми на мислене. В това отношение

книгата е манифест в истинския смисъл на думата –

дръзко изявление, което рисува нетрадиционна картина на човешкия организъм и необятните му механизми за постигане на вечно здраве или за отдалечаване от него.“

Д-р Ейгъс предлага да разберем рака чрез протеомиката – науката за протеините в тялото. Геномиката показа списък от съставките на тялото, докато протеомиката вижда какво произвеждат тези съставки. Познанието за това, какво се случва в телата ни на ниво протеини ще доведе до ново разбиране за това как възникват болестите.

Заслужава си да познаваме личната си история, да потърсим шаблон при семейните заболявания и да бъдем подготвени за всеки тлеещ риск. Фамилната обремененост е най-неизползваното, но изключително мощно средство, с чиято помощ можем да разнищим произхода на куп заболявания.

Д-р Ейгъс е

голям привърженик на генетичния скрининг

Индивидуалната геномна индустрия изолира ДНК от слюнка и може да начертае лична генетична карта. Пазарът за протеинови маркери е в началото на бъдещо ускорено разширение. Защото колкото повече знаем за елементите, участващи в структурата ни, толкова по-добри решения за здравето ще можем да вземем. Личният генетичен профил, който включва оценка на доживотния персонален риск за едно или друго заболяване, може да бъде невероятен призив за събуждане.

И все пак възниква въпросът: разполага ли медицината с такава специална технология, с някакъв „здравомер“, който дава информация за цялостното състояние на организма ни? Отговорът е в потенциалните възможности на науката протеомика. Тя се занимава с изучаване на протеин-белтъчни взаимодействия в телата ни, които дешифрират много от потенциалните рискове. Определянето на протеиновото разпределение в телесните тъкани и течности, в здрави тъкани, за профилактика, както и при различните заболявания, е в основата на използваните протеомни технологии за  молекулярна диагностика. Очаква се протеомиката да осигури по-добро разбиране за механизмите на човешките болести.

Д-р Ейгъс дава пример с филма „Гатака“ (1997).

Заглавието „Гатака“ е базирано на първите букви от четирите въглеродни бази, които изграждат ДНК структурата ни – аденин, цитозин, гуанин и тимин. В лентата генетично по-семпъл мъж (Итън Хоук) възприема самоличността на човек от по-висшите в генетично отношение социални класи, научавайки се да мами изследванията на ДНК и урина.

Филмът дава повод за размисъл. Колко близо сме до манипулирането на гените до степен, в която можем да се трансформираме в нови човешки същества, способни на невероятни подвизи и свръхчовешко здраве. Едва ли нашият биологичен вид ще живее по този футуристичен начин. Но всички днес сме свидетели на нови технологии, високотехнологична медицина, авангардни генерации апаратура, техника от най-висок клас, иновативен софтуер, системи и апарати за прецизна диагностика – всичко това помага да поемем контрол над благосъстоянието си по всевъзможни начини.

За един лекар няма нищо по-обезкуражаващо от това

да гледа как пациентите му страдат.

Научните открития обаче могат много да помогнат за намаляване на страданието и за „редакция на нашето ДНК“, казва д-р Ейгъс.

Според него ракът е глагол – действие. И това действие може да бъде спряно. Нашето тяло е уникална система. Притежава вродена способност да се самолекува. Тогава можем ли сами да вземем решение да бъдем здрави? Можем ли сами да бъдем лекари на себе си? Да. Можем.

„Вместо да мислим за рака единствено като за страшна болест и заплашителен враг, трябва да го разглеждаме като метафора на кошницата, която включва всички Заболявания по света. Ракът е най-напредналата от болестите, които се съдържат в кошницата. Не е самотен хълм. Както пише Сидхарта Мукерджи: той е “императорът на страданията” – най-жестокият враг, който се опитва да отнеме живота на една от всеки три жени и един от всеки двама мъже.

Изправени сме пред сериозен проблем,

ако всичките интелектуални и парични средства, които в момента се инвестират в рака, не постигат почти нищо в тази така наречена война. Време е да променим не само начина, по който гледаме на рака, а и този, по който в по-широк план мислим за здравето.“

Според д-р Ейгъс почитането на естествените оздравителни способности на организма става чрез самонаблюдение, профилактика, предсказуем режим 365 дни в годината, разходки, сън, почивка, домашен любимец, редовна гимнастика, оптимистичен светоглед.

Да, не е лесно в бесния ритъм на съвременното ежедневие да си правим такива подаръци. Нужен е мотив. Книгата на д-р Дейвид Ейгъс създава точно такъв силен и неотклонен мотив за действие! Да бъдеш здрав не е чудо. Това е резултат от перфектно свършена работа. Ежедневно.