Може да звучи абсурдно, но на днешния невротизиран човек му коства усилия да си почива. Дотолкова сме свикнали със стреса и убийствената динамика на всекидневието, че когато трябва да се отпуснем изпадаме в шок.
Телата ни обаче не са програмирани да издържат на този неестествен ритъм на живот и напрежение. Цялата природа функционира на базата на един естествен биоритъм, в който се редуват фаза на контракция (напрягане) и фаза на дистенция (отпускане): ден-нощ, прилив-отлив, вдишване-издишване, сьн-бодърстване. Всеки орган и всяка клетка в тялото следват този принцип. Само спазването на този ритъм гарантира психичното ни равновесие и телесно здраве.
Без почивка и отпускане коефициентът ни на полезно действие намалява, тъй като липсва моментът на презареждане. Така се стига до често срещаната днес
диагноза невроза на изчерпването.
Бързо ходим, бързо се храним, бързо работим, бързо се любим и бързо умираме. Телата ни подават сигнали, но кой да ги чуе? А да сте видели животно да бърза (освен, разбира се, когато преследва плячката си?“
Спомням си един много възрастен дядо от Вършец. На въпроса на какво дължи дълголетието си, той отговори: “Взимам си съня там, където ме настигне.”
Хората разбират почивката по различен начин – един предпочита да пътува, друг да се качи в планината, трети да чете или просто гледа в тавана. Въпросът е да си разрешим да излезем от
стереотипа на обичайното си стресово всекидневие.
Да си позволим да направим нещо, което никога не сме правили, да отделим време само за себе си и да питаме телата и душите си какво искат.
Почивката обикновено се свързва с промяна. Дори и да не сме много натоварени, еднообразието на всекидневието уморява. Затова предпочитаме да избягаме от дома, от обичайните гледки, звуци, проблеми, за да се отпуснем физически и психически. Това е и едно психическо бягство от отговорностите и правилата, спазвани вкъщи. Затова човек по-лесно им “изневерява” (във всеки смисъл на думата) по време на почивка.
Най-разпространеният начин за почиване е търсенето на близостта с водата. Всички звуци, свързани с вода, ромон на река, дъжд, вълни, асоциативно ни напомнят за липсващата ни сред шумовете на цивилизацията природа. Влияят ни и цветовете – синият цвят на морето действа отпускащо и освобождаващо. Същото важи и за зеления цвят на гората и планината. От психоаналитична гледна точка притегателната сила на водата се дължи на нейното символно значение. Тя олицетворява пасивното женско начало, укротяването, мекотата, пречистването, отмиването на мръсотията и проблемите, отпускането.
Интересното е, че допреди век хората не са имали навика да ходят на почивка край морето. Днес това е най-често срещаният начин за прекарване на отпуската, защото се опитваме да отидем на ръба на безграничното – морето, където просторът и широтата носят почивка за очите и душите.
Има хора, които не могат да почиват.
Чували ли сте фразата “имам нужда да си почина от почивката”? Това са индивиди, които дотолкова са свикнали с постоянното напрежение и стрес, че последните са се превърнали в техен “циментиран” невротичен модел на живот. За тях почивката е по-голям стрес, защото ги поставя пред необходимостта да излязат от своето установено макар и болно равновесие. Психологията обединява този тип личности в т.нар. рискова група, най-често податлива на инфаркти и инсулти и т.нар. психически кьсосъединителни реакции.
Има и още по-странни птици – такива, които могат, но не искат да си почиват. Най-често това са мрънкащите и постоянно оплакващи се бунтари на думи, които сами не си разрешават отпускане, защото после няма да имат от какво да се оплакват, а за тях това е единственият начин за разреждане на напрежението.
Психолозите ги наричат депресивни личности.
А колко често чуваме “имам толкова по-сериозни проблеми, нямам време за почивка”, без да си даваме сметка, че неумението да си почиваме е сред най-сериозните ни проблеми. Дивите животни не страдат от неврози и психози, защото умеят да си почиват. Предците ни не са познавали модерната днес диагноза хронична умора, защото са слушали телата и душите си повече от нас. Ако им даваме по-често думата, те ще престанат да ни отмъщават с хиляди болести.
0 Коментара