Как да остареем, без да остаряваме?

Мечтата на медицината против стареене е създаването на методи, които да идентифицират основните причини за дисфункциите, свър­зани с напредването на възрастта, а после да забавят тяхното прогре­сиране или да ги обръщат напълно. Те следва да се справят с много състояния наведнъж и да са по-скоро превантивни, отколкото палиа­тивни. Да намаляват шансовете за болести и същевременно да прео­доляват по-тривиалните симптоми като бръчки или косопад. Вместо да чакаме пациентите да остареят и да се разболеят, както правим днес, трябва да започваме терапията предварително, за да предотвра­тим нежеланите развития.

Лечението на самото стареене, а не на отделните заболявания, би преобразило напълно пейзажа. Голяма част от съвременната медици­на се занимава със симптомите или поне с фактори, твърде отдалече­ни от първопричината за заболяването. Например ако някой страда от високо кръвно налягане (което е все по-вероятно с напредване на възрастта), често му се предписват лекарства за понижаване, които отпу­скат мускулите около артериите и ги карат да се разширяват, за да об­лекчат кръвния поток. Това обаче не засяга втвърдяването на стените на артериите, нито запушването на вътрешността им, което всъщност причинява повишаването на кръвното налягане. Подобни хапчета не са безполезни, защото налягането спада и в резултат пациентите жи­веят по-дълго, но са заобиколно решение и в крайна сметка

не предоставят истински лек.

Медицината против стареене би могла да възстанови състарените съдове и да регулира кръвното налягане до безопасни, младежки нива в дългосрочен план, като същевременно подобри и други аспекти от нашата физиология на стареене. Същите биологични процеси, които причиняват втвърдяване на кръвоносните съдове, стоят зад проблеми като артрита и сбръчканата кожа.

Отстраняването на първопричините ще реши редица проблеми едновременно, а овладяването на повише­ното кръвно налягане ще намали шансовете за редица оплаквания, вариращи от бъбречни заболявания до деменция. Промените, които се случват в нашите молекули, клетки, органи и организми с напред­ване на възрастта, са причината да сме толкова податливи на болести и недъзи. Ако ги идентифицираме и се научим да ги отстраняваме навреме, значително

ще отложим и облекчим страданията си.

Ние сме постигнали значителни успехи в лекуването на болестите поотделно, но този подход не може да добави много към продължителността на живота. Дори евентуалният пълен успех в справянето с една-единствена болест има ограничен ефект върху здравето като цяло. Демографите използват математически модели, за да симулират пълното изкореняване на дадена болест и да видят как то ще повлияе върху продължителността на живота и общата тежест на заболевае­мостта. Техните изчисления показват, че пълното лечение на рака – понастоящем водеща причина за смъртност – би добавило по-малко от три години към

средната продължителност на живота.

При сърдечните заболявания стойността, в най-добрия случай, е две години. Причината за това е проста: ако не умрете от рак или инфаркт, има редица други болести, които дебнат да ви вкарат в гроба броени ме­сеци или години по-късно. При това лечението на рака, сърдечните или каквито и да било други заболявания не се справя с някои последици от старостта, които в момента дори не определяме като болести – общата слабост, забравянето, загубата на независимост и т.н. Ако медицината контролира причините за самото стареене, това автоматично би намалило риска както от заболяване, така и от други съпровождащи симптоми.

Това би била най-голямата революция в здравните грижи от от­криването на антибиотиците насам. Пеницилинът е единичен препа­рат, но може да се използва за лечение на широк спектър от заболява­ния. Същото ще важи и за

лекарствата против стареене,

но вместо да предпазват от външни заплахи като бактериите, те ще третират вътрешната дегенерация на тялото ни с течение на времето.

Дори ако не успеем да открием лек срещу стареенето в рамките на собственото си поколение, изследванията в областта са инвестиция в бъдещето. Стигнем ли веднъж до решението, цялото човечество и всички, които тепърва предстои да се родят, ще се възползват от него. Ракът, сърдечните заболявания, инсултите, болестта на Алцхаймер, инфекциите, общата слабост и още много, много други ще могат да бъдат овладени или дори победени напълно. Може би най-съществе­ната стъпка за целта е инициирането на научна и културна промяна, нужна за осъзнаване на факта, че следва да третираме не болестите поотделно, а остаряването като цяло.

Последиците ще бъдат дълбоки и всеобхватни –

лично за нас, за нашите близки и роднини и за обществото, а ползите далеч ще над­хвърлят разходите. Много хора днес реагират на идеята за лечение на стареенето предпазливо или дори враждебно. Те се питат какви ще бъдат последиците от по-дългия живот за броя на населението на Земята и за околната среда, а също дали богатите и могъщите няма да го приватизират, за да станат безсмъртни, налагайки вечна диктатура и тоталитаризъм. В отговор на тези възражения нека обърнем въпро­са наопаки и се запитаме: Ако живеехме в свят без старост, бихме ли измислили стареенето, за да решим някой от тези проблеми?

Дали изобретяването на старостта и осъждането на милиарди на страдания и смърт би дало отговор на климатичните изменения или на пилеенето на природни ресурси? Положително има и други, не така варварски начини да съхраним екологичното равновесие на пла­нетата. Аналогично въвеждането на стареенето, за да се предпазим от деспотични владетели, е план, пред който бледнеят и най-налуд­ничавите конспиративни теории. Когато погледнем нещата под този ъгъл, отговорът е ясен:

стареенето не е морално приемливо решение

за който и да било сериозен проблем. Оттук следва, че и обратното е вярно: да не се борим със стареенето в опит да избегнем други проблеми, е погрешно решение, защото самото стареене е съпроводено с огромна човешка цена.

Ако идеята за лекуване на стареенето звучи странно за някои, това до голяма степен се дължи на факта, че сме привикнали с текущото положение. Разполагаме буквално с целия си живот, за да се прими­рим с факта на остаряването, а мисълта за по-дълъг живот свързваме основно с научната фантастика. Примиряването със статуквото ни за­слепява за това колко сериозни основания има да се борим за подобна кауза.

Моралният аргумент се подчертава и от група заболявания, из­вестни като прогерии, от гръцкия термин за преждевременно стареене. Страдащите от тях изпитват симптоми на остаряване с ускорени темпове от рода на сбръчкана кожа и посивяла коса, които в най-теж­ките форми се проявяват още в детството. Хората, родени със син­дром на Хътчинсън-Гилфорд, имат продължителност на живота около 13 години и обикновено умират от сърдечни заболявания, които иначе са редки при тийнейджърите.

При друго заболяване, синдрома на Вернер, пациентите получа­ват катаракти и остеопорози още като 20- или 30-годишни, преди да умрат от инфаркт или рак на средна възраст от 54. Тези състояния са може би най-добрият аргумент за

дефиниране на стареенето като бо­лест

и за лечението му като такава. Щом определяме подобни набори от проблеми като патологични състояния, ако се появят рано, защо да е по-различно, ако се случат в „нормалното“ време?

Тезата, която отстоявам тук, е, че трябва безкомпромисно да се стремим да открием лек срещу стареенето. Казвам го не защото смя­там, че непременно ще се случи скоро, а защото искам обществото да привикне с една идея, която на пръв поглед може да звучи смуща­ващо. Първите пробиви в областта леко ще подобрят здравето ни, а може би и продължителността на живота ни, което е страхотно. Но не бива да спираме дотук. Целта, към която се стремим, е „пренебре­жимо стареене“: тоест рискът от инвалидност, слабост, заболявания и смърт да не зависи от това колко отдавна сме родени. Тогава нашата хронологична възраст вече няма да е определящото число, съгласно което ще живеем живота си – като индивиди и като цивилизация ние вече ще сме без възраст. Ето как би изглеждал

истинският лек против стареене

и това е нещо, към което човечеството може и трябва да се стреми.

Премахването на стареенето няма да доведе до вечен живот, но значително ще намали страданията. Продължителността на живота ще се увеличи като страничен ефект точно както би станало, ако из­лекуваме рака, диабета или спина, към което открито се стремим. Ри­скът от смърт ще остане постоянен, независимо от хронологичната ни възраст, точно както при слонските костенурки. Пак ще можем да умрем от инфекция или при пътнотранспортно произшествие, макар че повишената активност вероятно ще допринесе за намаляване на смъртността по предотвратими причини. Лекът против стареене ще промени самия смисъл на това да бъдеш човек, но в същото време ще бъде естествено продължение на целите на съвременната медицина.

Днес е вълнуващо време да живееш.

Премахването на остарелите клетки, за което споменахме по-горе, измина пътя от лабораторните експерименти до клиничните изпитвания за по-малко от десетилетие. Много други методи, забавящи стареенето при лабораторни животни, скоро може също да достигнат до този етап. Повечето от вас, читате­лите на тази книга, вероятно ще доживеят да се подложат на първото истинско лечение против стареене, каквото и да се окаже то. На карта са заложени буквално милиарди животи и това е науката, която може да ги спаси.

Текстът е откъс от книгата „Без възраст“ на изтъкнатия биолог и физик д-р Андрю Стийл, който обобщава с неустоимо чувство за хумор всички най-нови открития в медицината и биологията, свързани с темата за стареенето, и посочва конкретни експериментални терапии, които ще доведат до коренни промени в разбиранията ни за остаряването и навярно ще предизвикат революция в начина на живот на бъдещите общества.