Как се пази сърцето при лъчетерапия на лява гърда

Д-р Иван Георгиев е водещ специалист в Клиниката по лъчелечение в Аджибадем Сити Клиник Онкологичен център. От няколко години в клиниката се прилага рутинно техника на лъчелечение на лява гърда с контролирано дишане при дълбоко поемане на въздух, която е по-щадяща и  намалява лъчевото натоварване на сърцето с  над 50%. Постига се намаляване на лъчевото натоварване не само на сърцето, но и на белия дроб и контралатералната млечна жлеза. Към момента в Онкологичен център с този метод са лекувани над 300 пациентки. Разходите по лечението се покриват от НЗОК. А почти всички жени, диагностицирани с рак на гърдата, преминават лъчелечение.

Д-р Георгиев, в Клиниката по лъчелечение прилагате терапия за почти всички видове онкологични заболявания. Кои от тях се срещат най-често при жените?

Да, в нашата клиника лекуваме пациенти с почти всички онкологични диагнози и се стараем да им предоставим лъчелечение на световно ниво. Разбира се, сред пациентките преобладават основно така наречените „женски“ заболявания – рак на млечна жлеза, рак на маточната шийка и рак на маточното тяло. Напоследък зачестиха и останалите локализации – например рак на белия дроб, тумори на мозъка и т.н.

С напредването на технологиите днес диагностиката и лечението в медицината дават много голям шанс на онкоболните пациенти да бъдат лекувани навреме и персонално. Можем ли да бъдем по-спокойни, че диагнозата рак на гърдата например вече не е присъда?

Тази диагноза отдавна не е присъда, особено със скока в развитието на съвременните технологии в лъчелечението и фармацията. В България постигаме такива резултати по отношение на туморен контрол и преживяемост, за които преди 10 години не смеехме да мечтаем. Лечението на пациентките до голяма степен е персонализирано, това 100% се отнася за лъчелечението при пациентки с рак на гърдата. Всяка от тях се лекува по индивидуален, персонализиран по нейното заболяване и анатомични особености план.

В какъв процент от случаите при рак на гърдата се прилага лъчелечение?

Според някои автори следоперативно лъчелечение е показано при 95% от пациентките. Необходимостта от лъчелечение зависи от стадия и вида на оперативното лечение.

Има ли разлика при облъчване на лява и дясна гърда?

Един от най-важните органи, които са застрашени от увреждане  при лъчелечение на гърдата, е сърцето, което понякога е изложено на нежелано лъчево натоварване поради близостта до гръдната стена. Това е основен проблем в лъчелечението при рак на лявата гърда. Дозата в сърцето е правопропорционална на риска за развитие на исхемична болест на сърцето (ИБС), както и риск за причинена от ИБС смърт. Ето защо са необходими техники за лъчелечение, които да минимизират дозите в здравите тъкани и органи, без да се прави компромис с дозата в облъчваната зона.

Миналата година спечелихте престижното второ място в конкурс за иновации в здравеопазването за прилагането на уникална техника със задържане на дишането при рак на лява гърда. Разкажете ни какво представлява тази техника?

В Клиниката по лъчелечение Аджибадем Сити Клиник Онкологичен център  въведохме техника на лъчелечение с контролирано дишане при дълбоко поемане на въздух (voluntary deep inspiration breath hold – DIBH), която се понася добре от пациентките и намалява лъчевото натоварване на сърцето с  над  50%. В резултат на демонстрираните предимства техниката е възприета като рутинна практика в лечението на пациентки с карцином на млечната жлеза в клиниката.  Проведохме и първото по рода си проучване в България сред 200 пациенти, което демонстрира предимствата на тази техника. Анализът ни беше представен на няколко международни конгреса, включително на 37-та годишна конференция на Европейското дружество по радиационна онкология (ESTRO) през 2018 г. Нещо повече, методиката е класирана на първо място в Европа и сред първите 5 най-добри центрове в света в международното състезание Radiation Knowledge Initiative Competition 2018. Този метод на лъчелечение е достъпен за всички пациенти в нашата болница и разходите по него се покриват от здравната каса. Прилагаме техниката от около 3 години, като до този момент са лекувани над 300 пациентки. Постигаме намаляване на лъчевото натоварване не само на сърцето, но и на белия дроб и контралатералната млечна жлеза.

Колко време продължава облъчването при този метод и има ли странични реакции при пациентите?

Няма разлика в продължителността на лъчелечението при пациенти с левостранна и десностранна локализация. Като цяло престоят на пациента на апарата е около 10-12 минути. За много хора в думата “радиация” все още има нещо плашещо, въпреки че тя днес е много по-различна от лъчетерапията от преди 5 години в България и има много голяма разлика с тази от преди 10 години. Процедурите са значително щадящи и по-добре поносими. Лъчетерапията е много по-фокусирана в областта, която трябва да бъде лекувана.

Страничните ефекти от модулираното по интензитет лъчелечение, когато то се планира и изпълнява правилно, са много по-малки.

Модерните машини не осъществяват модерно лечение сами по себе си. Необходима е и модерна система в клиниката или отделението, всички нейни членове – лекари, физици, лаборанти и сестри да работят в синхрон, за да се получи качествено изпълнение на лъчелечението. Това бе и първото нещо, което си поставихме за цел още при откриването на центъра през 2016 г.

Във всички стадии на заболяването ли може да се прилага тази техника?

Специално тази техника се прилага при следоперативно лъчелечение, когато няма разпространение на заболяването в тялото – т.нар. метастазирало заболяване.

За да се диагностицира заболяването навреме, колко често трябва една жена да прави профилактични прегледи за рак на гърдата?

Разбира се, че едно онкологично заболяване се лекува по-добре, ако бъде открито в начален стадий. В България напоследък се въведоха множество скринингови програми, такива по линия на здравната каса, както и по линия на частните центрове. Моят съвет е жените да се информират за възможностите за скрининг от личните си лекари или от профилирани специалисти, за да бъдат включени в такава програма. Доста голяма част от профилактичните програми не са особено популярни и пациентките не провеждат скрининг, но това трябва да се промени.