Пандемията от последните две години ни показа за пореден път не само колко ранимо е нашето психично здраве, но и че всеки от нас може да се изправи пред психично заболяване. В такъв момент разбираме колко е важно да насочим погледа си към страдащите, както и да допринесем за интегрирането им в обществото.
Августина Станоева
На 10 октомври отбелязваме Световния ден на психичното здраве, въведен през 1992 година от Световната федерация за психично здраве. Целта от 30 години е да се даде гласност, но и да се допринесе в борбата срещу стигмата на психичните заболявания. Обществото няма проблем с хора с влошено физическо здраве, но
психичното страдание все още се възприема като тема табу.
Хората трудно намират разбиране и подкрепа след лечение в психиатрична клиника, а за семействата им психичното заболяване често се превръща в предизвикателство, свързано с чувството за вина, срам, страх.
Една от най-големите трудности за хората, страдащи от психично заболяване, е да разговарят открито за проблемите си и да се доверят на други хора. За да разчупим тези разбирания и подпомогнем борбата срещу стигмата в обществото, би следвало на първо място да сме информирани какво представляват психичните заболявания, какви са възможностите за лечение и как ние лично бихме могли да помогнем в една подобна ситуация.
Психичното страдание често се отличава като субективно преживяване. Като цяло
страданието ни изправя пред проблеми,
възпрепятстващи справянето с ежедневни задачи, докато се появи необходимост от помощ или желание за промяна. Тези затруднения биха могли да предизвикват например тревожност, страх, промени в настроението, негативни емоции или друг вид симптоми. Често има определени житейски ситуации, които свързваме с психично страдание – като загуба на близък, загуба на работа, болест или други житейски кризи, както и преживяно насилие.
Понякога обаче промените в психичното ни здраве не са свързани с конкретни житейски ситуации или преживяване на стрес. Причината е, че човешката психика е подложена на влияние както от външни фактори в обкръжението ни, така и от вътрешни, които могат да се дължат на генетична предразположеност или дисбаланс на химичните елементи в тялото ни. Затова специалистите са убедени, че причините за появата на психични заболявания са комплексни.
Как да се справим с психичните заболявания?
Освен фармакотерапия, при лечението на психични заболявания важно място заемат психотерапията и други психосоциални интервенции. Наред с класическата психотерапия чрез разговор, познати са и невербални творчески терапии – арт терапия, музикотерапия, терапия с движение и танц, драма терапия и др. Те целят да достигнат клиентите на едно емоционално или телесно ниво, тъй като тази комуникация протича в повечето случаи несъзнателно. По този начин се стимулира не само връзката между психика и тяло, но и тази между съзнателни и подсъзнателни процеси. С помощта на рисуването или моделирането например, както казва Юнг (Jung, 2009:103), „ръцете ни могат да разгадаят тайни, с които разумът би се затруднил“.
Арт терапията е вид невербална креативна терапия,
която принадлежи към семейството на творческите терапии и се провежда с помощта на творчески средства. Британската Асоциация на Арт Терапевтите (БААТ) посочва арт терапията като вид психотерапия, която използва артистични методи за изразяване и комуникация. Последващо се пояснява, че изкуството не се използва като метод за диагностика, а като изразно средство на определени емоции. Описвайки професията арт терапия, Европейската Федерация по Арт Терапия (ЕФАТ) пояснява, че творческият процес се използва, за да подобри връзката между психика и тяло,
да стимулира личностното развитие,
както и да подобри емоционалното, когнитивното или общото състояние на клиентите. Провеждана при обучен и квалифициран арт терапевт, този вид терапия се базира на твърдението, че творческият процес, възникнал като артистичен способ за себеизразяване, засилва самочувствието и повишава себестойността на личността, продължава ЕФАТ. Арт терапията може да се провежда както индивидуално, така и в групи – семейства или различни колективи. Целева група могат да бъдат възрастни и деца. Предназначена е за хора със затруднения, увреждания,
емоционални или поведенчески проблеми,
както и с диагностицирани психични заболявания. За провеждането на арт терапия не е необходимо участниците да притежават определени творчески заложби, опит или знания. Като професия в сектора на психичното здраве, арт терапията се прилага в социален, медицински или педагогически контекст.
За провеждането на арт терапия не е достатъчно да имаме желание за рисуване и бои на разположение. Важно е обученият арт терапевт да предостави на клиента
едно защитено пространство
за неговата история и за неговата рисунка, да предразположи към творческа дейност, а по този начин и към комуникация. Ако тези условия са изпълнени, арт терапията би могла да намали страха и тревожността, да подобри междуличностните отношения, да подпомогне справянето с травматични събития, да регулира емоционалното преживяване, и като цяло да допринесе за самовъзприятието и саморефлексията на личността.
За разлика от класическата психотерапия, в арт терапията към връзката между клиент и терапевт се добавя едно допълнително ниво на комуникация (трета страна) – това на изображенията и обектите, възникнали в творческия процес. Използвайки артистични методи, арт терапията дава възможност
да се изразят скрити емоции
посредством цветове или символи. Тя стимулира работата със собствени теми и осветляването на нови перспективи, а по този начин задвижва един индивидуален творчески процес на участниците. Създадените в този процес картини или обекти не са неговата цел. Те са посредник в общуването между терапевт и клиент, както и между съзнателни и подсъзнателни съдържания.
При описанието на трансцендентната функция Карл Густав Юнг (Jung, 2009:99) обяснява прилагането на творчески подходи в терапевтичния процес така: „рисуването и скицирането дават израз на афекта чрез образ … “. Ето какво казва още той:
„В този случай се създава продукт под въздействието на съзнателни и подсъзнателни процеси, стремежът на несъзнаваното към светлина и този на съзнаваното към субстанция се материализират в един общ продукт.“
(Jung, 2009:99)
Арт терапията предоставя едно защитено пространство за изразяване на емоционални преживявания. Изобразителното изкуство като медиум е изразното средство, с помощта на което се пресъздават емоциите.
Рисунките са отражение на моментното психично и емоционално състояние на рисуващия.
Обстоятелствата, при които възниква една картина, винаги се вземат под внимание при разглеждането й – изходно настроение, тема, емоционално състояние в процеса на създаване, отношение към крайния резултат и т.н. Една картина би следвало да се разглежда в нейната цялостност, а не посредством отделните й елементи. Идеята на арт терапията не е създаването на красиви и естетически издържани рисунки или обекти. Нейната цел е да повлияе на вътрешни блокади и задръжки, да стимулира нашите ресурси и естествения поток на психична енергия, като по този начин превърне човека от жертва на съдбата и обстоятелствата в активно участващ организатор и
създател на своя собствен живот.
Използвайки творческата дейност в терапевтичния процес, трябва да внимаваме да не се отклоним в една посока, в която водещи да са естетическите норми, или в противоположната на нея посока – на интелектуализиране на образите, казва Карл Густав Юнг. Трябва да съумеем да балансираме между тези два полюса, давайки си ясна сметка, че творческият процес спомага свързването между съзнаваните и несъзнаваните съдържания. Юнг разяснява и, че това свързване стимулира рефлексията и възникването на едно „трето“ в терапията, което е важна съставна част на трансцендентната функция.
Творческата дейност стимулира креативното мислене, а по този начин и креативното търсене на решения в трудни ситуации. Изкуството и творчеството, като естествено залегнали в човешката същност, стимулират положителните емоции и преживявания у нас, както и разгръщането на вътрешния ни потенциал. Променяйки перспективата чрез образи и картини, пред нас се
разкрива един нов светоглед.
Самият Йозеф Бойс с твърдението си „Everyone ist an artist“ (Beuys, Documenta 1972) обобщава понятието изкуство и се уповава на него като възможност за креативно житейско творчество, което живее във всеки един човек. Творческата дейност ни позволява да заемем една активна позиция чрез действие и ни дава възможност да създаваме на лист хартия или в пространството, а по този начин се учим да бъдем
активни създатели на собствения си живот.
Най-общо казано – арт терапията има за цел да подпомогне вътрешните ресурси, които всеки от нас притежава, да открие и активира източници в самите хора, които да им дават енергия и сила да се справят с живота си и да постигат целите си. Творчеството развива креативното мислене и търсенето на индивидуални решения и пътища, то е начин за себепознание и успява да извади от нас неподозирани възможности или качества, които поради една или друга причина са блокирани или не сме успели да развием.
Всяка житейска криза активира у нас стари душевни рани, сблъсква ни с нашите собствени граници и ни поставя пред заучени модели на поведение. С помощта на артистичните средства и творческия процес се стимулира възприятието на различни перспективи върху една ситуация, което би могло да подпомогне вътрешната промяна, така че участниците да се осмелят
да излязат от зоната си на комфорт
или от една остаряла и застинала позиция, в която няма развитие.
Арт терапията в група подкрепя възникването на една „захранваща среда“ и чувство за принадлежност на отделния индивид към цялото. Чрез арт терапевтичната дейност могат да бъдат събудени не само важни ресурси, но и надежда и оптимизъм, които да помогнат на участниците в преодоляването на настоящата криза и последиците от нея.
За въпроси към спициалист: info@avgustinastanoeva.com.
Повече подробности на: https://www.avgustinastanoeva.com/
0 Коментара