Една песен от сутринта се е загнездила в ума ти и не те оставя на мира. На всекиго се случва. Вмъква се някоя „Шакира, Шакира“, върти се известно време и после отлита.

music-995262_960_720

Съвсем друго е, когато една и съща мелодия звучи в главата непрекъснато и сякаш идва някъде отвътре. Това са музикални халюцинации, твърди британският психиатър Виктор Азиз. Те са сериозен проблем, защото страдащите не могат да спят, не могат да мислят, казва д-р Азиз, който заедно с колегата си Ник Уорнър изследва отдавна феномена „музика в мозъка“.

Мнимите композитори

Все още малко известното разстройство „музикални халюцинации“ засяга предимно по-възрастни хора. Те „слушат музика“, която на практика не звучи. Мелодиите често изплават от най-дълбоките архиви на паметта. У едни звучи любимата на баба им италианска опера. У други „гърмят“ химни, свири джаз или шумят популярни мелодии. Някои привикват и дори се наслаждават. Но повечето се опитват да „изключат“ звука: затварят врати и прозорци, слагат си тапи за уши или спят с възглавница върху главата. Не помага, естествено!

piano-1655558_960_720

Психиатрите смятат, че музикалните халюцинации се появяват, когато човек започне да се лишава от богата на звуци обкръжаваща среда, живее в изолация и губи слуха си. Оттук и обяснението защо предимно възрастни хора си „пускат“ концерти наум. При отсъствие на звуци, постъпващи чрез ушите, мозъкът започва да произвежда случайни импулси, които интерпретира като звуци, после се обръща за помощ към музикалните спомени и мелодията зазвучава.

Кой свири там?

Дълго време медицината отказвала да признае тези халюцинации като самостоятелни разстройства. Те били свързвани с цял диапазон състояния като старост, глухота, мозъчни тумори, предозиране на препарати и дори присаждане на черен дроб. Първото мащабно изследване на музикалните халюцинации било проведено от японски психиатри през 1998 г. Те установили, че нашият мозък обработва музиката чрез уникална мрежа от неврони. Отначало звуците активизират участък от мозъка около ушите, наречен първична слухова кора. Тя ги обработва и предава собствените си сигнали на други области, които разпознават по-сложните особености на му­зиката като ритъм и мелодия. Това изследване установило още, че мрежата от неврони в слу­ховата кора може да излезе от строя и да работи самостоятел­но, без да предава сигнали към останалите зони.

Най-всеобхватното изследване е именно на Ви­ктор Азиз и колегата му Ник Уорнър. Според данните 1 на все­ки 10 000 във възрастта около 65 години страда от музика в главата. Проучването установило още, че при жените музиката в главата „свири“ по-често, отколкото при мъжете. В две трети от случа­ите се „слуша“ религиозна музика. Но д-р Азиз смята, че в бъдеще хората все по-често ще халю­цинират популярна музика, т.е. това, което в момента се слуша постоянно. Специалистът пред­полага също, че музикалните ха­люцинации са разпространени и сред млади хора, но те не се притесняват от тях и затова не търсят помощ.

Психиатърът предрича и предстоящ бум на фе­номена „мелодия наяве и насън“, защото съвременният човек жи­вее в наводнен от музика свят. Тя звучи от телефона, плейъра, уредбата, телевизора, в банята, в асансьо­ра, в спортните зали, в търгов­ските центрове, на улицата. И накрая — в главата.

Призракът на Шуберт

Музикалните халюцинации не са явление на новото време. Те са преследвали умовете на хората и в миналите столетия. Например знаменитият композитор Робърт Шуман халюцинирал музика в края на живота и признал този факт – съобщил на потомците си, че е творил под диктовката на призрака на Шуберт.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара