Една песен от сутринта се е загнездила в ума ти и не те оставя на мира. На всекиго се случва. Вмъква се някоя „Шакира, Шакира“, върти се известно време и после отлита.
Съвсем друго е, когато една и съща мелодия звучи в главата непрекъснато и сякаш идва някъде отвътре. Това са музикални халюцинации, твърди британският психиатър Виктор Азиз. Те са сериозен проблем, защото страдащите не могат да спят, не могат да мислят, казва д-р Азиз, който заедно с колегата си Ник Уорнър изследва отдавна феномена „музика в мозъка“.
Мнимите композитори
Все още малко известното разстройство „музикални халюцинации“ засяга предимно по-възрастни хора. Те „слушат музика“, която на практика не звучи. Мелодиите често изплават от най-дълбоките архиви на паметта. У едни звучи любимата на баба им италианска опера. У други „гърмят“ химни, свири джаз или шумят популярни мелодии. Някои привикват и дори се наслаждават. Но повечето се опитват да „изключат“ звука: затварят врати и прозорци, слагат си тапи за уши или спят с възглавница върху главата. Не помага, естествено!
Психиатрите смятат, че музикалните халюцинации се появяват, когато човек започне да се лишава от богата на звуци обкръжаваща среда, живее в изолация и губи слуха си. Оттук и обяснението защо предимно възрастни хора си „пускат“ концерти наум. При отсъствие на звуци, постъпващи чрез ушите, мозъкът започва да произвежда случайни импулси, които интерпретира като звуци, после се обръща за помощ към музикалните спомени и мелодията зазвучава.
Кой свири там?
Дълго време медицината отказвала да признае тези халюцинации като самостоятелни разстройства. Те били свързвани с цял диапазон състояния като старост, глухота, мозъчни тумори, предозиране на препарати и дори присаждане на черен дроб. Първото мащабно изследване на музикалните халюцинации било проведено от японски психиатри през 1998 г. Те установили, че нашият мозък обработва музиката чрез уникална мрежа от неврони. Отначало звуците активизират участък от мозъка около ушите, наречен първична слухова кора. Тя ги обработва и предава собствените си сигнали на други области, които разпознават по-сложните особености на музиката като ритъм и мелодия. Това изследване установило още, че мрежата от неврони в слуховата кора може да излезе от строя и да работи самостоятелно, без да предава сигнали към останалите зони.
Най-всеобхватното изследване е именно на Виктор Азиз и колегата му Ник Уорнър. Според данните 1 на всеки 10 000 във възрастта около 65 години страда от музика в главата. Проучването установило още, че при жените музиката в главата „свири“ по-често, отколкото при мъжете. В две трети от случаите се „слуша“ религиозна музика. Но д-р Азиз смята, че в бъдеще хората все по-често ще халюцинират популярна музика, т.е. това, което в момента се слуша постоянно. Специалистът предполага също, че музикалните халюцинации са разпространени и сред млади хора, но те не се притесняват от тях и затова не търсят помощ.
Психиатърът предрича и предстоящ бум на феномена „мелодия наяве и насън“, защото съвременният човек живее в наводнен от музика свят. Тя звучи от телефона, плейъра, уредбата, телевизора, в банята, в асансьора, в спортните зали, в търговските центрове, на улицата. И накрая — в главата.
Призракът на Шуберт
Музикалните халюцинации не са явление на новото време. Те са преследвали умовете на хората и в миналите столетия. Например знаменитият композитор Робърт Шуман халюцинирал музика в края на живота и признал този факт – съобщил на потомците си, че е творил под диктовката на призрака на Шуберт.
0 Коментара