Сред лекарите има неписано правило: „Ако не откриваш видима причина за болестта, търси хламидии!” Хламидиазата е едно от най-разпространените бактериални заболявания и често протича почти незабелязано и коварно. Причинява се от вътреклетъчни паразити, които заемат междинно място между вирусите и бактериите. Предава се много лесно – основният път на разпространяване на заразата е сексуалният контакт. Лекува се трудно. Дори се оформя масово мнение, че е нелечима. Ново поколение антибиотици обаче опровергават тази теория.
Близки връзки
Родът Chlamidia има два вида: Chlamidia trachomatis и Chlamidia psittaci. Chlamidia psittaci причинява грипоподобни състояния и пневмонии, а Chlamidia trachomatis – урогенитална хламидиaза. В САЩ Chlamydia trachomatis е най-честият полово предаван патоген. Заразяването става не само при пряк сексуален контакт, но и при анален секс, при използване на чужди сексуални принадлежности и – по-рядко, но се случва – при орален секс. Обикновено засяга гениталиите, но може да инфектира също и гърлото, ректума, очите. Тя е с висока честота при младите хора, но и останалите не са застраховани – в опасност е всеки, който води активен и „разнообразен” сексуален живот, без елементарни предпазни мерки (в днешно време презервативът е най-добрият приятел на човека).
Скрито-покрито
Основният проблем при това заболяване е, че 70% от жените нямат никакви симптоми! Останалите имат съвсем малки, почти незабележими оплаквания. Затова непременно трябва да обърнете внимание на следните симптоми, дори и да не ви притесняват особено:
– необичаен влагалищен секрет;
– болка и парене при уриниране;
– болка по време на секс или кървене след секс (контактно кървене);
– периодично кървене;
– болка ниско в корема.
Ако не се лекува,
хламидията може да се разпространи в други органи и системи и да причини различни увреждания и по-продължително боледуване. При жените хламидията може да доведе до тазова възпалителна болест, а оттам и до:
– извънматочна бременност;
– блокиране на маточните тръби (яйцеклетката не може да достигне до матката и оплождането), което затруднява или прави невъзможно опложданетo;
– продължителна тазова болка;
– ранен аборт или преждевременно раждане.
Диагноза и лечение
„Невидимата” зараза се установява най-точно чрез два специфични теста – IgG и ДНК анализ. Материалът, необходим за ДНК анализ, е влагалищен секрет и/или урина. В зависимост от локализацията на микроорганизма може да се вземе и секрет от уретрата, очите, ректума или гърлото. Лечението се провежда с антибиотици. За да се избегнат рецидиви, задължително се лекуват и двамата партньори. Понякога обаче лечението не дава резултат. Защо?
Chlamidia trachomatis е от т. нар. атипични патогени и по тази причина не всички антибиотици могат да го унищожат. Това създава условия много бързо се развие резистентност към най-често използваните антибиотици.
0 Коментара