Най-често срещаните митове за хомеопатията

На 10 април целият свят отбеляза Световния ден на хомеопатията. Това е датата, на която през 1755 г. е роден д-р Самуел Ханеман – изключителен новатор и откривател на хомеопатията.

По този повод международната научната и медицинска информационната кампания „За Хомеопатията“ обори най-честите митове свързани с хомеопатията. Д-р Зорка Угринова, специалист по обща медицина и клинична хомеопатия и преподавател към Европейската школа по клинична хомеопатия, представи научни доказателства, които опровергават неверните твърдения.

Хомеопатията не лекува

Това е може би най-често цитираното и напълно неточно твърдение за хомеопатията. Съществуват над 220 рандомизирани контролирани проучвания, като само при 4% от тях не е доказан ефект от приложението на хомеопатията.

Най-всеобхватното до момента медицинско проучване е EPI3 и е проведено във Франция сред 825 общопрактикуващи лекари и 8 559 техни пациенти. То показва, че при еднакви здравни резултати при пациентите лекувани с хомеопатия:

При инфекции на горните дихателни пътища се приемат:

• 57% по-малко антибиотици
• 46% по-малко температуропонижаващи и противовъзпалителни

При мускулно-скелетни болки се приемат:

• 46 % по-малко нестероидни противовъзпалителни средства (НПВС) и 67% по-малко анелгетици

При тревожност, депресия и нарушeния на съня се приемат:

• 71% по-малко психотропни лекарства.

Хомеопатията лекува, но много бавно

Двойно сляпо клинично проучване с контролна плацебо група показва, че при температура над 38 градуса и поне 2 грипни симптоми – главоболие, мускулни болки, ставни болки, лумбалгии или втрисане, 66% от пациентите, лекувани с Осцилококцинум са излекувани в рамките на първите 48 часа.

Хомеопатията лекува всичко

За съжаление, това не е така. Хомеопатичният метод е с особено ефикасен при широк кръг от заболявания и неразположения – напр. при рецидивиращи инфекции, често боледуване, алергии, леки хормонални нарушения, тревожно-депресивни състояния и нарушения на съня, предменструален синдром, неразположения на бременността и менопаузата, мускулно-ставни проблеми и др., но тя не е панацея. Хомеопатията може да има само допълваща роля при тежки инфекции, тежки неврологични и психиатрични състояния, рак, животозастрашаващи състояния и такива, налагащи хирургична  интервенция, както и при някои хормонални нарушения.

Хомеопатията не се съчетава с традиционната медицина

Проучване, проведено от проф. Михаел Фрас, специалист по вътрешни болести в болничното отделение по онкология и професор от Университета по медицина във Виена показва, че прилагането на хомеопатични лекарства, като допълнение към конвенционалното лечение на рака на белия дроб, помага да се подобри качеството на живот на пациентите и предизвиква по-добро понасяне на тежката химиотерапия. Резултатите сочат, че благодарение на хомеопатията значително се подобряват 15 странични ефекти (умора, гадене, загуба на апетит и др.) и се  удължава преживяемостта на пациентите със 7 месеца.

Хомеопатията е против ваксините

Клиничната хомеопатия не отрича ваксинопрофилактиката. Хомеопатията в България по закон може да се практикува единствено и само от лекари. И като такива ние подкрепяме ваксините, залегнали в задължителния имунизационен календар на страната, коментира д-р Угринова.

„С помощта на правилно подбрано хомеопатично лечение често боледуващите деца боледуват много по-рядко и много по-леко. Освен това кризите при пациенти с  хронични заболявания като бронхиална астма, сенна хрема,  слънчева алергия, артрозна болест, стават все по-редки и преминават все по-леко.  Лекарите хомеопати считат, че природата, както в човека, така и извън него, е в хармония и в равновесие и болестта представлява нарушение на това равновесие, на тази хармония. С помощта на хомеопатичните лекарства не се потиска болестта, а се цели да се мобилизират собствените защитни сили на организма, т.е. хомеопатичните лекарства са само сигнал към организма, с какво трябва да се справи сам. Те са безвредни и могат да се прилагат от първия ден на раждането на детето, при бременни и кърмещи жени, както и при алергични пациенти“, допълва д-р Угринова.

Д-р Самуел Ханеман има изключителни заслуги за развитието на теорията и практиката на медицината. Той е първият лекар в историята на медицината, който:

• Предлага холистичен и индивидуален подход към пациента;
• Провежда клиничен експеримент със здрави изпитатели, за да установи фармакологичното действие на различни лекарствени вещества;
• Изгражда завършена система за провеждане на клинични експерименти с лекарствени средства;
• Отхвърля практиката да се лекува названието (или формата, класификацията) на болестта съгласно определена схема на лечение;
• Създава теория за произхода и лечението на хроничните болести у човека;
• Изказва твърдението, че психичните болести са по-същество болести на тялото и трябва да се лекуват като всички други болести с показаните за конкретния болен лекарства;
• Прозрял факта, че болестите са динамично разстройство на здравето и затова лекуване означава не отстраняване на болести, а възстановяване на здравето, чрез специфична стимулация на естествените защитни механизми на организма.

Допълнителна проверена информация за клиничната хомеопатия, нейната ефективност може да намерите на сайтът za-homeopatiata.bg.