Понякога и най-кадърният лекар може да сгреши. Понякога пък пациентът е упорит като магаре и армия от професори да се събере, пак не може да го убеди, че му е назначено правилното лечение. Важното е да не се стига до крайности. А такива не липсват в историята на медицината. Пълна е с налудничави и смехотворни, но в същото време животозастрашаващи методи на лечение. Показваме ви 10-те най-най-най от тях.

Детски болкоуспокояващ сироп

През XIX век изведнъж настъпва бум в забъркването на обезболяващи микстури. В цялата суматоха се появява и болкоуспокояващ сироп за деца. Сред едно от безспорните предимства, с които се хвалели производителите му, е и това, че е „абсолютно безопасен за здравето”. В действителност обаче шишенцата с „чудодейния” илач съдържали скандално големи количества наркотични вещества. По-точно – във всяко от тях имало по 65 млг чист морфин! След като зачестили случаите на тежки усложнения и смъртност сред деца в резултат на прилагането на новото лекарство, журналисти от вестник New York Times организирали собствено разследване и пратили сиропа за лабораторен анализ. Впоследствие вестникът публикувал разобличаваща статия, в която най-силният аргумент е установеният при анализа състав на медикамента. Той съдържал: сулфат, морфин, хлороформ, кодеин, хероин, опиум, хашиш.

Живак

Живакът както знаете е отрова. Имало е времена обаче, когато медици с университетско образование и опит са вярвали, че този метал е панацея, с него на практика могат да се лекуват всички болести. Симптомите на отравяне с живак са силни, задушаващи болки в гръдния кош, проблеми със сърцето и белите дробове, кашлица, силни мускулни спазми, халюцинации и т.н. Но, изглежда, по това време тежките странични ефекти от „терапията” с живак не били първа грижа на хората.

Хероин срещу кашлица

Абсурдно, но е факт – през XIX век едно от широкоразпространените лекарства за кашлица е бил хероинът. По това време наркотикът е смятан за напълно безвреден и се продавал напълно свободно.

„Електрификация” на импотентността

Електричеството е едно от чудесата, белязали XIX век. Вярата в безграничните възможности на еленергията провокирала полета на фантазията на инженери и изобретатели от всяка област. В един момент дори се появило цяло направление в мебелното производство, надпреварващо се да предлага електрически кревати, оборудвани допълнително с ремъци. Изобретението, навяващо асоциации с инквизицията, всъщност било предназначено за лечение на мъжка импотентност. Рекламите на новите продукти въодушевено обещавали, че използването на ремъците осигурява допълнителна екстра – удължаване на пениса. На практика прилагането на странното лечение се оказало доста проблематично и най-вече неописуемо болезнено. Писъците на първите клиенти огласяли цели квартали.

„Препариране” на мозъка

Представете си следната ситуация: отивате на психиатър с реален проблем. Той ви слуша, води си записки и кима с глава. Накрая заявява: „Мисля, че знам как да реша вашия проблем. Ще вземем този дълъг и остър шиш, ще го промушим през окото, а оттам – в мозъка с помощта на ето този чук. После ще го завъртим наляво, надясно, за да направим едно разрезче и вие никога повече няма да си спомните какво е това депресия.”. Именно така през 40-те години на миналия век решавали най-различни душевни проблеми – от шизофрения до всякакви психози. Препарирането на мозъка, станало известно с термина лоботомия, било много популярно през първата половина на XX век. При този драстичен метод се унищожават връзките на определени области от челния дял на мозъчната кора, отговарящи за контрола над емоциите и агресията, с останалата част на мозъка. В началото лоботомията била извършвана с шишове за разбиване на лед. Авторът на метода, д-р Антонио Монис, дори получил Нобелова награда за откритието си, въпреки че сам препоръчал то да се използва само в краен случай. Преди да се установи, че вкарването на железен шиш в мозъка не е най-доброто решение на психическите проблеми, около 70 000 души минали през процедурата за „препариране” на мозъка.

Уринотерапия

Наистина хората, които вярват в целебната сила на урината, са повече, отколкото можем да си представим и в най-смелите прогнози. Най-интересното е, че за разлика от изброените дотук лечебни способи, уринотерапията съществува и до ден-днешен. А няма нито едно научно доказателство, че употребата на този естествен отпаден продукт на обмяната на веществата лекува каквото и да е.

Кръвопускане

Това е един от най-популярните и най-дълго използваните „терапевтични” методи в историята на медицината. Въведен е от древногръцките лечители и оцелява чак до XIX век. Прилагането му се основавало на предположението, че човешката кръв съдържа 4 основни вещества, всяко от които е първопричина за всички болести. Направи ли се обаче кръвопускане, човек се избавя поне от една от тях, смятали многобройните привърженици на абсурдната теория.

Хапове за отслабване

Моделът „Туиги” отваря нови, безкрайни хоризонти за изява на фармацевтичните компании през 50-60-те години на миналия век. Появяват се различни диетични таблетки, които обещават на дамите да се избавят от ненавистните килограми. Вдъхновените потребителки на хапчетата чудо наистина се разделяли с излишното тегло, но пък се сдобивали със сериозни проблеми – сърдечни заболявания, слепота, раждане на мъртъв плод, а в някои случаи и смърт.

Трепанация

Има данни, че дори и Аспаруховите българи са прилагали този вид манипулация, (която на практика си е пробиване на дупка в черепа) в качеството й на лечебен метод. Така лекували главоболие, причинено според тях от вселяване на зли демони, или последствия от тежки травми на главата (световъртеж, шум в ушите и т.н.), получени в сражения. Отварянето на черепната кухина намалява налягането и вероятно в някои случаи наистина е носело облекчение на страданията на горките жертви на варварския метод. Впрочем в някои точки на света той се прилага и днес.

Лечение на женски истерии

Всички знаем, че понякога жената може да бъде доста капризно създание. През XIX век обаче мнозина медицински специалисти споделяли мнението, че това е симптом на сериозно психическо разстройство наравно с неврозата и силната раздразнителност. Как лекували това „заболяване”? С ръчен вагинален масаж! Нужно ли е да споменаваме, че след като се разнесъл слухът за най-успешното лечение на женска истерия, сред желаещите да успокоят психиката си по този начин се разразила истинска епидемия!

Facebook Twitter Google+

0 Коментара