Непознатите български билки – Туртата и Влачещите пет пръста

През далечната 1976 г. в редакцията на „Жената днес“ идва Злата Панделиева, за да сподели опита си с две непознати билки. 

Искам да кажа на читателите на списа­нието за лечебните свойства на две билки, които „Билкооп“ не предлага и не са отбелязани в книгите по билкосъбиранe и билколечение. В „Материали за бъл­гарски ботанически речник“ от проф. Ахтаров са дадени само латинските им названия, без да се посочва какво лекуват.

Тези две билки са Туртата и Влачещите пет пръста.

Туртата е известна с името жълта кола. Ла­тинското й название е tagentum rosae — градин­ско цвете, което цъфти от средата на юли, та до слана, ако се полива. Някога е била много оби­чано цвете — и за сватба, и за кръщавка, и за смърт, тъй като и изсъхнало си е пак хубаво сухо цвете.

Преди петнайсет години кооперативното сто­панство „Средец“ е Горна баня изнасяше от нея семе за Германия. Сега я отглеждат в „Алек­сандър Войков“ (квартал на гр. Нови Искър). Туртата се предлага като цвете на софийските пазари и в цветарските магазини.

Как действа?

Ако болката при мензис се дължи на миома, тя може да се уталожи с отвара от турта. Облек­чаването настъпва 20—25 минути, след като се изпие билката. Листата обезболяват по-чувствително, отколкото цветовете.

Коренът на туртата не обезболява, но силно намалява кръвотечението,

ако се дължи на миома. Понеже действува бързо, пие се 1/2 час преди ядене. Вари се 10—15 минути  – да си пусне хубаво боята.

Ако мензисът е премного болезнен, пие се 4 пъти в денонощието — през 6 часа, на гладно, а ако не е много болезнен, пие се само сутрин и вечер, 1/2 час преди ядене.

Възприеме ли се веднъж единият или другият ред на употреба, трябва да се спазва, защото настъпи ли часът за пиене, се усеща жажда, която не може да се утоли с никаква течност.

В каква доза се употребява?

Моята доза е „у пръсти“, което значи едно загребване с петте пръста, или две супени лъжици сухи листа и цвят, или това е един свеж цвят и няколко листа. Но спарената и прецъфтяла турта не обез­болява.

Яденето на коприва, въпреки пиенето на от­вара от турта, предизвиква слизане на болезнен мензис.

Моята миома беше колкото не голям юмрук. При напипване на матката беше много болез­нено. Към 30-ия — 40-ия ден, след като започнах лечението, вече не ме болеше. Остана болка само в една точка.

Същевременно започнах много често да боле­дувам от ангина, въпреки че съм с оперирани сли­вици. Започнах да пия див слез — цвят. Още от първото изливане на билката премина и ангината, и болката на матката. През втората го­дина на лечението мензисът ми започна да слиза с болка. Тогава започнах да пия див слез — цвят, градински джоджен, женско клинавиче, анасон, копър. Ако болката не минаваше от едната билка, пиех друга, трета, докато случа онази, която ще ми помогне. А това не ставаше всеки път с една и съща билка. Може би и при­чината за болезнения мензис не ще е била всеки път една и съща.

Действието на туртата открих случайно. В „Материали за българския ботанически речник“ се посочваха билки против маточни смущения. Спрях се само на тези, които познавах: невен — цвят, детелина, пипериче, ленено семе, овчар­ска торбичка. А туртата купих по погрешка, като кой знае как, се заблудих и я взех за кичест невен. И я натопих за букет във ваза. Погледнах букета във вазата и си рекох: „Ако ще оздравявам, да оздравявам. Ако ли не, по-добре е да мра“ и сварих един цвят. Обаче не умрях, а бол­ката ми значително се уталожи.

Тогава от билкарките узнах, че цветето се казва турта и ще го намеря по селата. Тогава се срещнах с баба Тонка, която се е лекувала с турта за деца. Нейната миома е била колкото яйце голяма. Когато се омъжила, пет години не могла да роди.

Брат й — билкар, не й позволил да се оперира, но й дал да пие същите билки, които бях опитала и аз. И тя се спряла на турта­та.

Две години я пила, докато родила четири деца едно след друго.

Аз бях вече на 47 години и нямаше за кога. Пих я две години, направих всички наблюдения, които съобщавам тука, в полза на младите, кои­то не могат, а желаят да си родят деца.

Влачещите (или пълзящи) пет пръста е друга билка, която също не се предлага от „Билкооп“, но в „Материали за български ботани­чески речник“ се споменава от проф. Ахтаров.

С нея краварят дядо Георги лекувал своите крави в ДЗС в Перник, когато „ги подудари мля­кото“, т. е. когато вимето им заболее и спре мля­кото. Тогава кравата отказва всякаква храна. Сушел си той билката на гушки заедно с корена, стеблата, листата и цвета. С една гушка лекувал една крава. Варял гушката във вода на 3 пъти за 3 сутрини поред. Повече не е нужно — ако билката действува, действува още от първото изпиване, но се пие и още на два пъти, за да се утвърди действието й. Като се усети добре, кравата започва да пощипва трева край себе си. Веднъж му поискали една гушка от билката за жена-кърмачка с набрали гърди. Помогнала й. Друг път му поискали една гушка за мъж, който не можел да уринира. Помогнала и на него.

На минаване през софийския пазар дядо Георги носеше със себе си една гушка от билката, ей така, като едно добро, с което може да бъде по­лезен още някому. И аз, като чух за какво са я пили другите,

пих я против възпаление на яйчни­ците,

от което страдах, помогна и на мене.

След години ме хвана синузит. Пак се сетих за влачещите пет пръста. Мина ми и синузи­тът. Дадох и на три деца към 10—14-годишни със стар синузит. И на тях им мина.

Влачещите пет пръста дали не би предотвра­тила безплодието у жената, което настъпва след заболяване от перитонит?

Тази билка расте на рохкава почва. А поня­кога никне и между камъни, повлича дебело стебла дълго до два метра, което пуска нови ко­ренчета. Листата й са като пет пръста — оттам иде и името й, а цветчетата са жълти, с по пет венечни листенца.

Дозата е „у пръсти“, което е едно загребване с петте пръста и се равнява на 2 супени лъжици на 1/2 л вода. Пие се 3 сутрини подред на гладно 3—4 часа преди ядене. Ако билката действува на болестта, това става още от първото й из­пиване. Аз усетих облекчение 2 1/2 часа, след като изпих билката.