Никой не пробва наркотици с идеята да стане зависим

Зависимостите са доста сериозен за съвремието ни проблем. За съжаление, той засяга хора на всякаква възраст и почти на никого не е чужд. Всеки човек си има дадена „зависимост” – от технологии, виртуално пространство, клюки и т.н, като цяло всичко, без което му се струва, че не би могъл да живее пълноценен и нормален живот. Сред най-тежките зависимости са тези към наркотичните вещества. Данните сочат, че зависимите в световен мащаб са над 210 млн., стряскащо, нали? ТЕ-клиентите съществуват и не са с нищо по-различни от останалите. ТЕ не са престъпници, нито пък изроди, а хора, които се нуждаят от разбиране, помощ и подкрепа, защото никой не знае дали утре именно той или детето му няма да е следващият. За зависимостите потърсихме д-р Кемал Мутишев – специалист по психиатрия и лечение на зависимости от ГПИСПП „Коев и Сие“.

Казват, че всеки си има своята „зависимост”. Има ли основание за такова твърдение?

Зависимостите са разстройства, които се дефинират на базата на  комплекс от белези. Един от тези основни симптоми е поставянето на зависимото поведение на приоритетно място. В широкия житейски контекст има естествени човешки склонности, например към секс, забогатяване, кариера, слава, популярност, власт, учения. Когато самооценката на индивида и поведението изцяло са подчинени на някои от тези страсти, състоянието е близко до зависимост.

В такъв случай означава ли, че и ние с вас си имаме своята „зависимост”?

В този контекст, да. Често човек не се замисля какво го държи, на какво се уповава, какво го кара да се чувства успешен.

Какви са етапите на достигане на зависимост към дадени вещества?

Нека да поясним, че има употреба, злоупотреба и зависимост. До зависимост се достига след етап на експериментиране и активно търсене. Веществата, от друга страна, са с различен адиктивен (пристрастяващ) потенциал. Преди време битуваше в обществото терминът „тежки” и „леки” дроги. Дрогите с висок адиктивен потенциал – хероин, морфин, кокаин и др., водят много бързо до развитие на синдром на зависимост. Синдромът на зависимост е вече мозъчна болест със съответните телесни, психични и социални измерения.

Какво означава това?

Означава, че се засягат и променят важни подкорови структури, които вече не са под контрола на кората на мозъка и се достига до състояние  на „загуба на контрол”. Променя се йерархията на ценностите, включително и на основни инстинкти, като например инстинкта за съхранение. При това положение „човек вече не е ковач на съдбата си” и, за съжаление, това сериозно застрашава различни аспекти от живота на пациента. 

Най-важният въпрос е: какво да правим в случай на зависимост при наш близък?

Всъщност, тези разстройства не се различават от повечето хронични болести, като например артериална хипертония, диабет, астма и др. Ходът и грижите са сходни, т.е. както се проявява разбиране, съчувствие, подкрепа към хората с тези болести, такова трябва да бъде и отношението към зависимите. Разбираемо е трудността при възприемане на симптомите на зависимите, те изглеждат нелогични, дразнещи, дори и античовешки, но в това се крие спецификата на тези разстройства.

Вероятно все още е налице стигматизацията на тези хора?

Явно част от обществото винаги има нужда от това явление. Стигмата не е от вчера и днес, само се е променило съдържанието й. Зависимите са само една част от групите в обществото, към които има такова негативно отношение.

Все пак, правилно ли е обществото да обвинява зависимите за съдбата им? Често чуваме възклицания от сорта: „Те са си виновни, да не са опитвали, никой не ги е карал!“.

Никой не пробва наркотик с идеята да стане зависим! Често под влияние на средата и от любопитство много млади хора опитват какво ли не. Но за развитието на зависимост са необходими задължително генетични фактори и психологични проблеми, за които децата не са виновни.

Как родителите могат да предпазят децата си в съвременния свят, в който дрогата е навсякъде около нас и зависимостта дебне зад всеки ъгъл?

Известно е, че за развитието на зависимост е необходима триадата – вещество, „уязвима личност” и среда. В този контекст, колкото и клиширано да звучи, изграждането на личността става основно в семейството. Възпитанието на децата, с модела и начина на живот на родителите, е от главно значение. Приятелската среда е факторът, от който зависи дали ще се пробват и поощряват тези рискови поведения.

За какви признаци да наблюдават те, ако подозират, че детето им има проблем с наркотиците?

Обикновено родителите научават късно за проблема. За злоупотреба се подозира по косвени признаци, рядко се случва родителите да намерят директно наркотичните вещества или да видят самия акт на приемане. Но всяка една по-изразена промяна в психичното състояние, поведението, успеха в училище или начина на живот, трябва внимателно да се изследва.

Как да реагират родителите, когато са убедени, че детето им употребява наркотични вещества?

Нужно е да потърсят професионална помощ, дори и да не са докрай убедени, че детето им взима „нещо”.

Казват, че няма бивш зависим, това вярно ли е? Проблемът може ли да бъде излекуван напълно?

Да подчертаем, че става дума за зависими пациенти, а не за употребяващи от време на време. По дефиниция, тези разстройства протичат с рецидиви и ремисии и е по-коректно да говорим за постигане на ремисия.

Успешна терапия, разбира се, че има, но подобно на другите хронични болести, лечението им е продължително, комплексно и рецидивите са чести. Мотивация за започване на терапия е изключително трудна.

Специфичното при зависимите е, че терапевтичният процес е насочен към личностното развитие и ресоциализацията.

Как би следвало да се държат близките и приятелите на зависимия, докато трае лечението?

Основен принцип е подкрепата, без подкрепа на близките зависимите са обречени. Важно е близките и родителите да знаят, че те не са в състояние сами да решат проблема и трябва задължително да се обърнат към професионалист. Процесът е продължителен и изисква работа и с близките на пациента.

Какво бихте казали на младите хора, които проявяват интерес и биха опитали дрога, дори и лека? Защо не трябва да го правят?

Младият човек се нуждае от утвърждаване. Често, когато няма възможности за постигане на позитивни цели, може да се обърне към негативни.

В спорта има една максима: „нападението печели мачове, защитата – титли…“. Стойността на човека е не само функция на социални постижения, а основно работа с нрава му и борба с негативните му тенденции.

По отношение на веществата, най-лесният и успешен подход да избегнем зависимост е изобщо да не се опитват.