Спите ли? Недейте! Сега става интересно — ще научите нещо ново за вас, за вашето тяло и за вашите маниери в онзи отрязък от денонощието, в който нищо интересно не се случва — нощта и съня.
Нищо интересно ли?! Само така си мислите. Вие си спите, но тялото ви продължава да живее – понякога с доста странни и необичайни изпълнения на шум, звуци и движения.
Скърцане със зъби
Науката го нарича бруксизъм. Предизвиква се от внезапни свивания на дъвкателните мускули и стискане на челюстите. Пристъпите могат да се повтарят по няколко пъти на нощ. При някои е толкова силно изразено, че зъбите се изтъркват. Митът, че скърцането със зъби издава наличието на глисти, е по-скоро в сферата на народния фолклор. Не е изяснена докрай причината за бруксизма, но се предполага, че един от факторите за появата му е неравномерното или неправилното израстване на зъбите и неправилната захапка.
Лечение. Ако става въпрос за бруксизъм в детска възраст, по правило не се изисква лечение, тъй като изчезва от само себе си към 6-7-годишна възраст. Ако не престане, трябва да се постави специална шина, която се слага вечер преди лягане. Тя предпазва зъбите от скърцане и триене през нощта.
Възможно е скърцането със зъби да се дължи на невроза или силно емоционално преживяване, което предизвиква повишена възбудимост на дъвкателните мускули. Ако бруксизмът възникне внезапно при възрастен човек (особено след травма или инцидент), това може да е сигнал за неврологичен проблем.
Допълнителни мерки: Предлагат се различни начини за корекция на това състояние — курс с прием на магнезий, калций и витамини от групата В, както и успокояващи чайове вечер. Те намаляват повишената възбудимост на дъвкателните мускули по време на сън.
Head banging
Терминът е английски и означава „удряне на главата във възглавницата“. Случва се единствено и само по време на сън — най-често при деца. Изглежда доста стряскащо: детето периодично надига глава и започва да я блъска във възглавницата. Предполага се, че и в този случай причината е свръхвъзбудимост или емоционално претоварване. Въпреки че може да уплаши до смърт всеки родител, това състояние не е сигнал за някакво сериозно заболяване и самото то не е заболяване.
Лечение: Единствената опасност е страдащият от head banging да не нарани главата си при тези движения по време на сън. Затова първата и важна мярка е да се осигури на детето легло без остри ъгли и ръбове на таблите, без ракли и рафтове около него, в които би могло да се удари. Важна превантивна мярка е и контролът над емоционалните преживявания. Едно дете може да се натовари психически както от негативни, така и от положителни емоции.
Говорене насън
В повечето (но не във всички!) случаи бълнуването не е опасно състояние. То е проява на повишена възбудимост, в основата на която може да лежи вродена особеност на нервната система и пренапрегнатост.
Понякога бълнуването може да бъде свързано с промени във времето, умора, лабилност в настроенията.
Лечение: Опитайте се да не си лягате напрегнати или разстроени. Постарайте се да се отпуснете, вземете топла вана с лавандула. Отлично сваля напрежението вечер и отпускащ масаж, особено в зоната на врата. Предупредете да не ви будят, когато бълнувате, или да ви „извеждат“ от това състояние, като ви стряскат, както препоръчва народната медицина.
Понякога навикът да се разговаря насън е свързан с лупатизма и се предава по наследство.
Сомнамбулизъм (лунатизъм)
Ставане, ходене, говорене с несвързани думи или пък с разбираема реч и накрая всичко приключва мирно и кротко — лунатикът си ляга и продължава да спи и сънува. Това е една от най-мистичните прояви на „нощния живот“ и съня. Случва се най-често при деца на възраст между 5 и 12 години — 15% от децата поне веднъж имат проява на нощно ходене или говорене. 3 до 5% от тях запазват проявите и в по-кьсна възраст. Лейди Макбет е типичен пример за сомнамбулизъм.
Сомнамбулизмът в повечето случаи не е болест. Може да бъде отключен от натрупване на свръхемоции през деня (не само отрицателни), тревога, страх, обида, кавга.
В миналото са смятали сомнамбулите за хора със свръхестествени възможности, които по пълнолуние балансират по ръба на покривите и на следващата сутрин се събуждат с пророчества. Съвременната наука не вижда нищо необикновено в лунатиците.
С изследвания е установено, че тези прояви стават по време на фазата на дълбокия сън и се характеризират с непълно събуждане. Сомнамбулите извършват смислени и безсмислени движения и действия с широко отворени очи, като избягват визуалния контакт.
Лечение: Единичните прояви на сомнамбулизъм не изискват лечение. Но когато ходенето насън се случва няколко пъти в месеца (или по-често), помощ трябва. И тъй като сомнамбулът няма никакъв спомен за нощните си подвизи, близките са тези, които трябва да организират лечението му. Специалистът, който има мнение по въпроса, е невропатологът, който би могъл да предпише седативни препарати, които за известно време ще успокоят обстановката вкъщи. Най-разумно е обаче първият преглед да бъде при специалист по медицина на съня, тъй като много близо до лунатизма стои една друга диагноза — нарушено поведение по време на REM-фазата (етап от нощния сън, който се характеризира с бързи очни движения, тонусът на мускулатурата е блокиран). То се характеризира със запазване на тонуса на мускулатурата, който нормално е потиснат, поради което пациентите могат да „проиграят“ сънищата си. Известни са случаи, при коипю страдащи от такова разстройство на поведението по време на сън могат да извършат опасен за партньора агресивен секс. Или шофират стотици километри. Могат да извършат даже престъпление, след което се връщат вкъщи и продължават нощния си сън в леглото си. На другия ден нямат никакъв спомен за поведението си през нощта.
При сомнамбулизма само лекарства няма да прекратят нощните походи, ако не бъде открита и отстранена причината, отключваща ходенето насън. Най-често лечение не се налага. Този проблем изчезва с израстването.
Допълнителни мерки: Лунатиците притежават поразителна координация на движенията, при тях отсъства напълно и страхът в качеството му на полезна доза инстинкт за самосъхранение. В този смисъл нищо не би ги спряло да се наранят, да скочат през отворен прозорец или да изчезнат от къщи в неизвестна посока. Затова вечер прибирайте на сигурно място ножове, вилици и всичко, което би могло да ги нарани. Изключвайте електроуредите, залоствайте вратите и прозорците.
Два-три часа преди сън извеждайте сомнамбула на разходка, а след нея не му позволявайте да гледа телевизия или да се заседява пред компютър. По-добре да почете нещо забавно или да послуша спокойна музика.
Не си изяснявайте отношенията със сомнамбул и не му съобщавайте вълнуващи или неприятни новини преди лягане. Гледайте да си ляга по едно и също време. Ако се е увлякъл в четене или в разговор по телефона, не го прекъсвайте и не дърпайте книгата от ръцете му, иначе рискувате да продължи прекъснатото занимание в спящо състояние.
Не будете ходещо дете сомнамбул. Така само ще го уплашите. По-добре тихичко го убедете да си легне отново и го заведете до постелята. Ако не ви послуша, просто изчакайте — след 10-15 минути само ще си легне.
Хъркане
По данни на медицинската статистика около 45% от възрастните хъркат понякога, а 10% — постоянно. На трима хъркащи мъже се падат две хъркащи жени. Хъркането е вик за помощ, че не дишате нормално, но този вик остава неразпознат. Хъркането съвсем не е безобидно и за разлика от описаните дотук състояния наистина с сериозна заплаха за здравето. Със сигурност е доказано, че в повечето случаи то е главният виновник за много сърдечносъдови заболявания както при мъжете, така и при жените. То е един от крупните „крадци” на сън и освен че завишава в пъти рисковете от инсулт и инфаркт, е една от най-често срещаните причини за пътнотранспортни произшествия — шофьорите, които имат дихателни смущения нощем, неволно заспиват зад волана денем.
Хъркането пречи на нормалното дишане, а това предизвиква спазъм на съдовете и кислороден глад на миокарда и мозъчната тъкан.
Причина за хъркането може да са:
* вроден дефект в устройството на носоглътката:
* изкривяване на носовата преградна стена вследствие на травма или полипи;
* наднормено тегло (излишните килограми притискат дихателните пътища);
* хроничен тонзилит;
* нарушение на функцията на дихателния център вследствие на злоупотреба с алкохол.
Хъркащите хора са застрашени от усложнение, известно като сънна апнея – внезапно кратковременно спиране на дишането по време на сън. Дишането спира за около 20-30 секунди, понякога до минута – две. През нощта тези паузи се повтарят стотици пъти! Сънната апнея е причина за пет пъти повече инсулти и инфаркти, развиване на тежки хипертонии, които не се повлияват от медикаментозно лечение, и десет пъти по-често тежки катастрофи на пътя. През деня тя вгорчава живота с умора и повишена сънливост, лошо настроение, главоболие, разконцентрираност, сърдечни оплаквания. Всичко това се дължи на нарушения сън през нощта.
Лечение: Хъркането е сигнал за опасни последици. Затова е много важно бързо да се установи причината за проявяването му. Консултацията трябва да се направи със специалист по медицина на съня. Той може да препоръча да се направи изследване на съня, което включва проследяване на различни физиологични параметри, характеризиращи работата на централната нервна система, сърдечносъдовата система и дишането по време на сън.
Ако се установи наличие на сънна апнея, лечението се извършва с т. нар. СРАР терапия. Използват се индивидуални дихателни апарати, които подават атмосферен въздух под постоянно налягане в маска, която се поставя върху носа. Въздушната струя служи като пневматична протеза и осигурява постоянна нормална проходимост на горните дихателни пътища. Тази терапия възстановява нормалното дишане и премахва всички рискове за здравето и живота на пациента. Ефектът е чудотворен — само за няколко нощи всички оплаквания изчезват. Тази машинка е приятел за цял живот.
Синдром на неспокойните крака
По време на сън при някои хора краката им често се движат — сякаш бягат нанякъде. Това може да бъде синдром на неспокойните крака. Това състояние се среща в ранните стадии на съня и е по-скоро нарушение, което се проявява преди началото на съня. Изразява се с нарастващо напрежение в краката и подбедриците, което намалява при раздвижване. Понякога това напрежение се чувства като мравучкане, изтръпване до степен болки. В някои случаи тези усещания принуждават пациента да става и да се разхожда из стаята, за да се отърве от неприятните преживявания. Това накъсва съня и го прави непълноценен. Синдромът на неспокойните крака се среща относително често — около 5 до 7%. Точната причина не е известна, но има връзка с:
* прекаляване с кофеин (повече от 4 чаши кафе дневно);
* дефицит на желязо в организма (разновидност на авитаминозата — желязодефицитна анемия);
* полиневрит;
* продължително приемане »а антидепресанти и невролептици;
* хемодиализа;
* болестта на Паркинсон.
Лечение: Това е един от малкото случаи, в които медикаментозното лечение е много ефективно.
0 Коментара