Увита в дебел шал, дни преди да се прибера в София, провокирана от кроткото слънце и пъстрата му светлина, от жужащите пчели в лудо разцъфтелия бръшлян, от изпълнения с морски дъх въздух, се залавям да прибера останалите лековити растения от градината. Полезни за тялото, зная как ще вълнуват и сърцето ми през дългите зимни дни. Правя го преди сланите. Ако успеете, направете го и вие. Така ще си подарите малко здраве, добри вкусове и различни приятности.
Подхващам листата на смокинята, за чиито полезни свойства разбрах, едва когато заживях за по-дълго време по Черноморието. Родена в град, където е престъпление, ако не отглеждаш в двора си липа, смокиня или нар, но ненаучена, сега съм благодарна на местните лели и безценните им съвети.
Отрязвам с нож
само зелени и млади смокинови листа
Измивам ги обилно с вода, защото са грапави като шкурка и задържат по повърхността си прахоляк. Нареждам ги едно до друго върху чист чаршаф, на място без пряка слънчева светлина. След няколко дни ги обръщам обратно и продължавам да ги суша. Колкото повече изсъхват, толкова по-силно ухаят, но си остават зелени. Щом са готови, ги прибирам и съхранявам в книжни пликове на проветриво място. (Никога не изхвърлям онези пликовете с малки дупчици по тях, в които продават хляба. Винаги ги имам под ръка за едно, или друго).
От сухите смокинови листа приготвям ароматен чай, лековит при простудни заболявания, упорита кашлица, затруднено дишане и стомашни болки. Две супени лъжици от листата на една чаена чаша, кипвам и варя 10 минути. Прецеждам и пия с малко мед. Вкусът е толкова подчертан, че може да се пие и без нищо. С този чай местните хора нормализират кръвната си захар, лекуват заболявания на на сърцето,
облекчават силното сърцебиене, чистят камъни от бъбреците,
но аз просто харесвам аромата му през зимата. Чаят от сушени смокинови листа стана любим на повечето ми приятели. Започнаха да го пият редовно и през лятото. Варят. Охлаждат. Прибавят му малко прясно изцеден лимонов сок. Слагат в термоси и носят със себе си през деня.
При възпалено гърло и венци правя и запарка от листата. Нейното противогъбичното и бактерицидно действие използвам за гаргари. Запарвам три равни супени лъжици сухи смокинови листа на една чаена чаша вряла вода. Оставям запарката да престои поне час. Прецеждам и използвам три пъти на ден.
Със сока на току-що откъснатите смокинови листа лелите
морят брадавици и кокоши трън
Всеки окастрен клон от смокинята кътат, защото мирисът му в огнището е несравним, а огънят направо трепти от искрите на дървото.
Навеждам се към зелената мента, която расте близо до чешмата и край разклащащите се нависоко рози. Красива е. Спокойна и малко тайна. Гледам я и си мисля си за мохито с много лед, сметанов сладолед и шоколад.
Отглеждаме малко от така наречената сладка мента, въпреки че тя сама се разсажда и често скубя коренищата й. Използвам само листата на ментата за направата на чай. Бера, измивам и суша на тъмно място, като от време на време разбърквам с ръка.
Съхранявам ги по същия начин – в книжни пликове.
Чаят от мента действа успокояващо на нервната система, на болки в стомаха и горните дихателни пътища. Ефикасен е при простуда заради противовъзпалителното си действие. Щом някой у дома умалее, има разстроен стомах, или е неспокоен, получава чаша ментов чай.
Една супена лъжица листа от мента се залива с една чаша вряща вода като се оставя да се запари за десетина минути. Можете да изпиете такъв чай на няколко пъти през деня, стига да не сте чувствителни към някоя от съставките му, да нямате киселини и да не сте под тригодишна възраст.
Много жени, които познавам, го комбинират със зелен чай и така борят излишните килограми, тъй като
мирисът на ментата потиска апетита
Ако искате да подобрите вкуса в устата си, сдъвчете няколко пресни листа от мента. Изжабурете внимателно с вода и веднага ще усетите силната ментова свежест.
И сега натам, където струи светлина и в ниското до розовите храсти, расте любимата ми билка – салвия. Нищо не би могло да ме разсее, щом я доближа, направо се размечтавам да готвя. Расте като храст с мъхести, продълговати виолетови листенца, тъй като е от вида Purpurascens, смятан от мнозина за най-силния от градинските чайове. Бера листенцата сутрин като се старая да ги късам на малки клонки, ако е възможно. Измивам ги и суша като останалите билки. Сетне прибирам и съхранявам в книжни пликове. Te не запазват много от цвета си. Посивяват, щом изсъхнат, но качествата им си остават същите.
Чаят от салвия е незаменим при облекчаването на болки, причинени от гастрит, колит и язва, при изчистването на камъни от бъбреците, при простуди и кашлица. Пия го през зимата за укрепване на имунната система, щом се усетя отпаднала и депресирана, или съм безсилна да заспя.
Лелите около мен го приготвят за да “останат с акъла си”
и виждам, че успяват да преборят някои поражения на възрастта.
За направата на чай от салвия използвам две щипки от листата или около една супена лъжица. Кипвам вода, колкото има в една чаена чаша, пускам листата и запарвам десет минути. Прецеждам и изпивам. И макар този чай да се препоръчва при проблеми с менструалния цикъл и други женски болежки, той не е подходящ за бременни, кърмещи жени и за хора алергични към някоя от съставките му.
Вкъщи често ми се смеят на умилението, което изпитвам към това растение, но това никак не ме притеснява. Сама открих, че ако пусна 4-5 листенца салвия при приготвянето на телешко варено, боб чорба, или яхния, в пилешка супа, или докато пека меса, ястията придобиват незаменим вкус и това ме оправдава. За рецептите с удоволствие ще ви разкажа някой друг път.
Сега, преди небето съвсем да посивее, преди студа и снега, побързайте и приберете полезното от градината.
0 Коментара