20 години кохлеарна имплантация в България е официалният повод, който събира специалисти от областта на медицината, пациенти и журналисти във форум, организиран от представителите на компанията, създала някои от революционните технологии в тази област – „СЕНТИЛИОН“. На 15 юни в столичния A1 клуб ще се дискутират важни теми, свързани с глухотата, превенцията и лечението.
Разговаряме с пионера в тази област – проф. д-р Иван Ценев за връзката между глухотата и околната среда и за ролята на кохлеарната имплантация.
Явор Милушев е един от възрастните пациенти, получили кохлеарен имплант.
Професор Ценев, след толкова години успешна кариера, множество публикации, срещи с пациенти и специалисти в областта на УНГ, има ли нещо, което все още ви изненадва по отношение на гениалността на природата във всеки орган в човешкото тяло?
Наистина органите на човешкото тяло са една комбинация от съвършенство в организацията на дейности, процеси и възприятия. Такъв добър пример в тази посока е вътрешното ухо.
УНГ е абревиатура, зад която стоят три много ключови позиции в човешкото тяло – уши, нос и гърло, които предпазват организма от агресията на външната среда и атакуващите през сезона вируси. Това ли е тройната коалиция, която играе най-силна защита, в името на благото на организма и общото му добро здравословно състояние?
Искам дълбоко да подчертая, тъй като имам една специалност преди оториноларингологията – патологията, че когато отидох в УНГ-то, се оказа, че като специалност тя е десетократно по-голяма от онова, което се извършваше в патологията. Но, така или иначе, бъдещето е на електрониката, която подпомага развитието на медицината и в частност на лечението на ушите, носа и гърлото. И докато по отношение на ушите и слуха се намери един позитивен начин за разрешаване и подобряване на слуха и рецепцията на тези болни, то в останалите части все още има изоставане. Но се надявам, че в най-скоро време ще се приложат и други методи – имплантиране на изкуствен ларинкс, евентуално в носната кухина – при загубено обоняние и т.н.
В едно интервю споделяте, че в последно време се забелязва тенденция на увеличаване на броя на хората с онкологични заболявания на ларинкса и вие виждате пряка зависимост с чистота на въздуха и тютюнопушенето. Чистота на въздуха е тема, която вълнува много хора днес, особено пряката й връзка със здравето. Кои са основните центрове, които са най-уязвими на тази външна атака?
На тази атака е подложен всъщност целия организъм. Замърсяването на въздуха и тютюнопушенето са главните фактори, от които започват и онкологичните заболявания. Доказано е, че 99% от пациентите, които имат доказано хистологичен карцином на гръкляна, на ларинкса, са пушачи. През последните 10-15 години статистиките показват повишаване и на броя на изследваните жени – пушачи с рак, което показва, че тютюнопушенето е основният фактор, който предизвиква развитието на ларингалния, но и на белодробния карцином. Даже и на стомашния карцином и т.н.
Що се касае до замърсяването на въздуха – там има действително много аерозоли, които трудно могат да бъдат лесно идентифицирани. Настъпват комбинация между различни аерозоли, особено серни и фосфорни, които са агресивни и патогенни.
Доколко опасна за слуха е заобикалящата ни среда – звук, замърсяване?
Намаляването на слуха е всъщност световен проблем. Също толкова голям световен проблем е и намаляването на слуха, причинено от външни причини и фактори. Един такъв причинител са шумовете, които атакуват човешкото ухо. Особено силно проявени са при професиите, при които човек е изложен на изключително шумна среда с вибрации. Там се наблюдава падане на слуха във високите тонове, след което следва, при много случаи, и пълна глухота. Това е една от причините за ранното оглушаване. Спомням си, че преди година ми попадна едно немско списание, според което всяка година около два – два милиона и половина от населението на Европейския съюз са глухи, които са подходящи именно за кохлеарна имплантация. Това беше и поводът да се върна години назад в спомените си, когато с онези два-три импланта на година се дебатираше все още дали да се продължи в тази посока и да се запази този пробив в медицината. Защото, разбира се, че имаше и голяма съпротива срещу имплантите, особено от по-радикалните медици, които не можеха да допуснат, че може да има намеса в плановете на Всевишния.
Елица Копрева, първото българско дете, което е имплантирано с кохлеарен имплант през 1997 г.
Проф. д-р Иван Ценев е роден в София, където завършва медицина. От 1960 г. работи последователно като участъков лекар в с. Априлово (Търговищко), като ординатор във вътрешно отделение и по съвместителство в УНГ кабинет в гр. Попово. През 1965 г. след конкурс е избран за асистент по патология към ВМИ (Варна) – длъжност, на която остава до началото на 1967 г., когато отново след конкурс е избран за асистент по УНГ болести към бившия ИСУЛ. През 1969 г. полага изпит за придобиване на специалност по патологична анатомия, а през 1972 г. придобива и специалност по оториноларингология. Двете специалности му позволяват да защити кандидатска дисертация през 1976 г. на тема „Хистоморфологични особености на ларингиалните преканцерози“. През 1979 г. е избран за доцент към Катедра по УНГ болести на МА (София). През 1980-1981 г. провежда специализация в бившия Западен Берлин върху тоталната трупна трансплантация на средно ухо под ръководството на Prof. Dr.Ch. Betow, завършваща c труд, които през 1984 г. защитава като докторска дисертация с тема „Хомотрансплантация на проводната система на средното ухо“. През 1985 г. е избран за редовен професор към Катедрата по оториноларингология. През 1999 г. проф. д-р Иван Ценев извършва за първи път в България кохлеарна имплантация. Има над 1225 научни публикации у нас и в чужбина. Toй участва в създаването на много учебници и монографии, Под негова редакция е преведеният учебник по УНГ болести на проф. Х.-П. Ценер. Автор е на монографията „Клинико-морфологична рино-ларингология“.
Проф. д-р Иван Ценев е член на Дружеството на българските оториноларинголози, член на Немско-Австриоското дружество по заболявания на ушите, носа и гърлото и пластична хирургия. Първият носител е на новоучредената академична награда на името на проф. Парашкев Стоянов.
0 Коментара