Проф. Лъчезар Трайков: Четенето е фитнесът за мозъка

Проф. Лъчезар Трайков е сред най-добрите специалисти в света по болестта на Алцхаймер.  Потомствен лекар, завършил е Френската гимназия в София, а след това – Медицинската академия. Започва кариерата си в болницата в Пирдоп. През 1988 г. печели аспирантура в болница „Св. Наум“ в София, където получава и специалност по неврология. През 1993 г. френският професор Франсоа Болер го кани в екипа си, където Лъчезар Трайков остава 7 години. Задълбочава изследванията си върху деменциите, защитава докторантура и с диплома, отпечатана от Френския монетен двор, е признат за професор.  Връща се в България през 2000 г. Тук обаче не признават френското му звание и трябва да извърви целия път от асистент до професор отново.

Проф. Трайков,  може ли да се каже каква част от мозъка е позната на съвременната наука?

Не може, за съжаление. Но все повече знаем. В последните години се появиха нови методи за изследване на мозъчната функция, които ни дадоха много по-големи възможности. През последните 10 години разбрахме много повече в сравнение с предишните 100. Което ни дава надежда, че ще вървим с тези темпове. Появиха се апарати, с които можем директно да надникнем наживо във функционирането на мозъка. Даваме на мозъка да изпълнява задача и апаратът ни показва кои центрове в момента участват. Нещо, за което и дума не можеше да стане преди. Преди появата на скенера през 70-те години на миналия век и по-късно на ядрено-магнитния резонанс (ЯМР), един от най-разпространените начини да се изучава мозъкът бе чрез наблюдение на пациенти, претърпели мозъчни операции.  През 80-те се появиха методики, с които можахме да видим метаболизма на мозъка – той няма депа, храни се с глюкоза и кислород, които получава директно. Т.е. когато видиш, че някоя част се храни повече, то значи, че в момента работи повече. С модерните томографи вече можем да маркираме глюкозата и кислорода, да ги превърнем в изотоп, който се инжектира или се подава инхалаторно, и отива там, където ще се използва. В  момента, в който мозъкът започне да го използва, една гамакамера улавя отделената енергия и знаем точно кой участък функционира. Благодарение на всичко това натрупахме много знания.

А какви полезни знания ви дават тези изследвания?

Разбрахме много за паметта например. Преди да говорим за деменции или Алцхаймер, можем да забележим промените в паметта при човека, който в бъдеще ще се разболее. Сега вече знаем кои структури са свързани с паметта и ги търсим директно при изследванията. Когато започнат да се променят, за нас е ранен белег.

Колко рано сте в състояние да диагностицирате деменция?

6-7 години преди появата й. Основни за паметта са хипокампа и амигдалата. Има христоматиен пример от 50-те години за пациент, на когото изрязали хипокампа, защото страдал от епилепсия, и той престанал да е в състояние да усвоява нова информация. Интелектът и дългосрочната му памет били съхранени обаче.

Днес с ЯМР хващаме и най-първите промени в хипокампа. Наличието им говори, че след 5-6 години човекът ще развие Алцхаймер. Ранна диагностика се прави и с невропсихологично изследване – тестове. Ако четем на здрав възрастен човек списък от 10 думи, при всеки следващ прочит той заучава повече от тях. При младите възрастни заучаването става още по-бързо – при третия прочит вече знаят и 10-те. Хората над 65  години след 5-ото прочитане също ще ги научат. Хората с Алцхаймер ще достигнат максимум до 3-4 думи, колкото и да повтаряш. Хората с леки когнитивни разстройства ще научат повече думи, но не и всичките.

При Алцхаймер до ден-днешен няма формален маркер. Сигурността на диагнозата постигаме с горните две изследвания, както и с изследване на ликвор от лумбална пункция. С трите до 95% можем да поставим диагноза в ранна фаза.

Днес знаем, че мозъкът работи в мрежи. Един център може при една функция да играе главна роля, а при друга – второстепенна. Знаем на какво се дължат различните паметови нарушения. И това е важно, защото са различни начините на лечение. Дълги години на невропсихологията се гледаше като на интелектуална дъвка, занимание на интелектуалци, които са си избрали да проучват какво се крие зад черепната кутия и да не постигат никакъв ефект. Но тези хора получиха в ръцете си пособия, с които могат директно да следят как функционира мозъкът. Даваме на изследвания математическа задача, прочитаме му списък от думи и виждаме кои центрове, коя мрежа отговарят за смятането, за запомнянето.

Всички са чували за лоботомията, правена с цел да се укротят агресивните психичноболни. През носа се прекъсваха връзките на челния мозък с останалите, защото се смяташе, че челният дял има отношение само към емоциите и поведението и така ще се укроти агресията. Днес, 70 години по-късно, знаем, че челният дял е най-важната част от мозъка за т.нар. интелект, че участва директно при запомнянето на новата информация. Нарушенията в този дял можем да ги видим „на живо”,  да ги видим достатъчно рано.

Едно от нещата, върху които работите, е да се направи статистика на хората с Алцхаймер и деменции. Докъде стигнахте?

Вече имаме голямото емидемиологично проучване, което бе направено във Варна от мой аспирант. Нямаме средства да го направим за цялата страна, но данните са репрезентативни. Проучването обхвана градско и селско население с различни видове деменции. Цифрите са около 100 000 дементно болни, от които 50-60 хил. са с  Алцхаймер. 20-25 хил. са съдовите болни и другите са най-различни. Една трета от паркинсониците в късната фаза също развиват деменции, и то доста тежки. Днес значително подобрихме качеството им на живот с новите лекарства.

Няма ясна причина за появата на Алцхаймер и Паркинсон. Тялото, незнайно защо, уврежда един протеин, а той мозъка… Има ли друго общо между пациентите с Алцхаймер например освен възрастта?

Възрастта е основният рисков фактор. Под 50 години почти няма болни. Между 50 и 65 страдат не повече от 3% от хората. След 65 този процент нараства и достига 30% след 85-годишна възраст. Рискови са и всички останали фактори, които влияят върху мозъчно-съдовите болести – високо кръвно налягане, тютюнопушене (някои се опитват да прокарат идеята, че пушенето е протективен фактор за Алцхаймер, но това не е вярно), висок холестерол.

Ниският образователен ценз също е рисков фактор. Мозъкът трябва да се ползва, трябва да работи. Обикновено хората с висше и допълнително образование са по-защитени от хората, които са учили само няколко години. Живеенето на село също е рисков фактор, честотата е по-голяма, защото хората там не се занимават толкова активно с умствена дейност.

А как да помагаме на мозъка, какъв да бъде неговият „фитнес”?

Фитнесът за мозъка е четенето. Най-добрият! Четенето активира челните дялове на мозъка, представността. Знаем, че четенето и гледането на телевизия са коренно различни дейности. Когато ме канят в телевизионни предавания и им казвам, че гледането на телевизия не води до поумняване, не са много доволни, но това е факт. Четенето е изключително полезно. Питат ме дали помага, ако учиш по едно стихотворение наизуст на ден. Това е изключителна глупост и само би фрустрирало по-възрастния човек. Нормално е с възрастта капацитетът на запомняне да спада. Все още е в норма, но не е като при младите хора. Малко по-трудното заучаване е нормален белег на възрастта.

Кръстословиците и судокуто също имат стимулиращ ефект. В момента се разработват даже малки програмки, които се използват от Нинтендо с тази цел.

Четох изследване, че възрастни, играещи видеоигри, са подобрили когнитивните си функции.

И от видеоигри никой не е поумнял. Дори стратегическите, те активират челния дял само първия път. След това той заспива и всичко е на по-ниски нива. Ще рече, че изчерпваме само ресурса на вниманието. Ресурсът на вниманието е свързан с определен вид медиатори в мозъка. Мозъкът има депа и след много игри те са изчерпани до крайност, децата заспиват на компютъра с кървясали очички. Мозъкът трябва да поспи известно време, за да може да ресинтезира, да напълни отново депата с този медиатор. Затова спим. Но щом като така и така ще използваме медиаторния капацитет, по-добре е да е за дейности, които стимулират интелекта или забавят стареенето.

На световния конгрес по неврология миналата година в Атина, на сесията за лечението на Алцхаймер, на която бях председател, ме помолиха да отделя време на един японец, невролог, специалист по стареенето на мозъка, който представи малък апарат, който се слага като каска. Той дава информация при изпълнението на дадена дейност коя част на мозъка участва. Японецът беше тествал най-различни видеоигри и съвсем категорично показа, че нямат връзка с активизирането на интелекта. След това реши да покаже разработени прости софтуерчета със задачи за Нинтендо, които активират челния дял на мозъка. Принципът е, че в тях се сменя било последователността, било вида на задачите. Тества ги с неговия апарат, после и с по-прецизна апаратура, и при всяка игра имаше категорично ангажиране на челния дял на мозъка. Видях наскоро реклами, че вече са в производство.

Ще има ли скоро лечение за Алцхаймер?

Много оптимистични са резултатите от скорошни изследвания.  До момента  лекуваме Алцхаймер симптоматично и само забавяме развитието на болестта. Не можем да го спрем, камо ли да го излекуваме. Сега разполагаме с една много голяма стъпка напред. Все още не знаем причините, не можем да ударим по тях, но знаем перфектно какви са механизмите след това. Лошите белтъци са произведени. Знаем кой е белтъкът, преди да се появи лошият белтък. Или на каква база стъпва лошият, за да се създаде. Отиваме и се целим там, потискаме прекурсора на лошия белтък и той не се произвежда.

Другата стратегия действа, когато лошият белтък вече се е произвел, но ние разполагаме с антитела срещу него, които го улавят и спират процеса. Първите резулати обаче са едва от 2008 г. , първите болни са лекувани само 6 месеца. Тепърва трябват още изследвания. Но всички са изключително обнадеждени и бързат.