Зигфрид Каспер е почетен професор по психиатрия и бивш ръководител на кадедрата по психиатрия и психотерапия в Медицинския университет във Виена, Австрия. Д-р Каспер е цитиран в повече от 600 публикации в PubMed и в повече от 250 книги и глави от книги в различни области на психиатрията. Той се фокусира върху биологичната основа на психичните разстройства и възможните терапевтични подходи. През 2021 г. той е включен от Станфордския университет в топ 0,2% на най-публикуваните учени в света. Работил е в Австрия, Германия и САЩ, изнасял е лекции в цял свят.
Проф. Каспер е част от екипа на Wiener Pravatklinik – една от най-големите частни болници във Виена, Австрия, отличена като „Една от най-добрите болници в света“. 30% от пациентите на болницата са чужденци, сред които и българи, особено в много силното й онкологично отделение.
Проф. Каспер разказа кои са най-честите психологически и психиатрични проблеми в днешни дни.
Д-р Зигфрид Каспър е убеден, че психичните страдания се случват в мозъка и не може да им се помогне особено с психоанализа. Той самият е обучаван в психоанализа в Хайделберг и е установил, че тя не помага на пациентите му. „Понякога казвам, че когато си млад и не вярваш в психоанализата, нямаш сърце, но когато остарееш и продължаваш да вярваш в нея – нямаш мозък“, обяснява проф. Каспер. И добавя, че звучи крайно, че и двата подхода имат място, но когато става дума за лечение на депресия, тревожност, шизофрения, биполярно разстройство и свързано с Алцхаймер разстройство – лечението на мозъка е много важно.
Кои са най-честите психични страдания?
Според 12-месечна статистика, публикувана от научното издателство Elsevier, най-честото разстройство е тревожността – 14%, следвана от инсомния – 7%, депресия – 6,2%, деменции – 5,4%, Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност – 5%, соматоформни разстройства – 4,9%, алкохолна депресия – 3,4% и т.н. Депресията в резултат на употреба на канабис също е в статистиката – 1% от психичните разстройства.
Пак според данни на Elsevier, когато става дума за целия човешки живот, а не за 12 месеца, най-много хора страдат от депресия – 17,1%, следва злоупотребата с алкохол – 14,1% и социалната фобия – 13,3%. Ако всички видове тревожност се съберат накуп (сред които посттравматичен стрес, паник атаки и др.), то тя излиза убедително на първо място – 28,7% процента от хората на планетата са жертви на някоя от нейните разновидности.
„Чумата на човечеството са депресията и тревожността“, казва проф. Каспер.
„През 1786 г., когато Моцарт още е бил жив, нашият император по това време – Йозеф II, казва, че психиатрията е част от медицината. Това е революционно по онова време, тъй като тя често е приравнявана с изкуствата или философията. Понякога казвам, че в наши дни това често се забравя, тъй като политиците дават пари само за вътрешни болести, но не и за психиатрията“, казва професорът.
Ако имаш депресия, тя е по-разпознаваема и вероятно ще потърсиш лекар, но различните тревожности често не се разпознават, защото хората мислят, че това е в характера им, могат да си живеят така и не търсят помощ, казва психиатърът.
От депресия в Европа страдат близо 40 млн. души, като 50% от тях не са лекувани, според данни на СЗО. Тя е водеща причина за нетрудоспособност по света – 50% от отсъствията от работа поради хронично заболяване в Европа се дължат на депресия или тревожност. Депресията засяга повече по-възрастните хора – 55-74-годишните.
„Депресията е в мозъка, а мозъкът е най-сложният орган. Когато го подлагаш на непрестанен стрес… Всеки мозък, твоят, моят, може да страда от депресия. Онези, които знаят как да измъчват хора, се възползват от това. След определено време мозъкът се предава и се чупи. Също така има генетична предразположеност към депресията. Има теория и за вирусни причинители, вирусите, като COVID-19, също засягат мозъка. В мозъка има много различни механизми, които се проучват непрекъснато в цял свят.“, обяснява проф. Каспер.
„Пациентите идват с депресивни симптоми, симптоми на тревожност, емоционални симптоми, когнитивни, физически. Често лекарите не поглеждат мозъка. Но трябва да се обърне внимание именно на него и да се предпишат правилното лечение за мозъка. Има медикаменти, които знаем, че работят в мозъка. Така че, когато пациентът ни попита: „Това малко хапче може да излекува всичките ми проблеми, как е възможно?“, да можем да му обясним, че то стига до специфична част от мозъка, която коригира“, обяснява проф. Каспер.
„Вярва се, че когато става дума за психологични проблеми, те могат да бъдат излекувани само с говорене. Но това не е точно така. Разбира се, трябва да си добър към пациентите си, да говориш с тях, но в много случаи само психотерапията не помага, депресията и тревожността остават.“, подчертава отново той.
Има различни видове медикаменти, като първите проучвания по тях започват през 50-те години. Проф. Каспер обяснява, че все още има известно недоверие към медикаментите за лечение на психологични проблеми, но това е мит. Проучвания показват, че някои от лекарствата дори са по-безвредни от тези за лечение на други болести.
„Ако попитате хората кое е по-надеждно – лекарствата за психично здраве или тези за сърдечни проблеми, те ще ви отговорят: „Разбира се, че лекарствата за сърце. Антидепресантите не са добри, те променят личността ти и не работят.“. Понякога лекарите също са на подобно мнение. Но данните показват друго. Ето ви един пример – колко пациенти е нужно да лекуваме, за да получим един добър отговор – при антидепресантите броят на пациентите е 6, а при медикаментите за понижаване на липидите са нужни 60 пациента за един положителен отговор. Тоест, 10 пъти повече, ала никой не се съмнява в тях“, обяснява проф. Каспер.
„Миналата година бе отбелязано, че диагностицирането на тревожността е слабо, а много малко хора са получили лечение“, казва той. „Но какво е тревожността? Към нея се включват различните видове фобии, паниката, обсесивно-компулсивното разстройство, постравматичния стрес и т.н.“
Проф. Каспер коментира и твърденията, че нивата на депресия са се покачили по време на пандемията.
„По време на пандемията нивата на депресията не са скочили. Те обаче ще се повишат след нейния край, тъй като много хора загубиха работата си. Това важи най-вече за мъжете. Нивата на самоубийства, най-вече при мъжете, също биха скочили, тъй като те по-рядко търсят помощ. При всяка голяма промяна в обществото процентите на самоубийства скачат“, казва той. „Жените по-често търсят помощ, мъжете обаче обичат да се борят. Отнема им повече време да осъзнаят, че нещо не е наред с тях. Хората казват, че жените страдат повече от депресия, отколкото мъжете, но това не е вярно – те просто я преживяват по-различно.“, обяснява психиатърът.
„От шизофрения страда само 1% от населението, но тя е унищожителна болест. Тя е като рака – започва рано и, ако не се лекува правилно, може да се влоши много“, коментира проф. Каспер.
„Всички ще страдаме от деменция – въпросът е не дали, а кога ще я развием. Тя също е много унищожителна болест. Първо се лекува от психиатрите, а след това от невролозите. Първоначално започва с промени в държанието. Имах един приятел адвокат, който един ден си сложи обувките на масата и каза: „Това е много успокояващо“. Тези проблеми в държанието обикновено отвеждат пациентите при психиатъра. След това идва агресията, понякога не могат да спят, имат неадекватни сексуални желания. Когато при 70-80-годишен човек се появят подобни симптоми, трябва да се провери много внимателно дали не става дума за деменция“, обяснява той.
0 Коментара