Изглежда, че главният виновник за епидемията от затлъстяване е съвременният начин на живот, а не гените, сочат резултатите от ново американско изследване, цитирани от ЮПИ.

obesity-993126_960_720

„Американците е по-вероятно да натрупат излишни килограми, ако са родени по-късно през XX век, независимо дали са с голям генетичен риск от затлъстяване“, заяви ръководителката на изследването Мария Глимор от Калифорнийския университет в Сан Франциско.

Хората с по-голям генетичен риск от затлъстяване изглежда са по-силно засегнати от съвременния начин на живот, свързан с достъп до евтина висококалорична храна, със среда, която предоставя по-малко възможности за ходене пеш, и с излежаване пред телевизора.

„Някои хора са повлияни от условия в заобикалящата ги среда, които улесняват затлъстяването“, отбелязаха учените. „Дори хора, чиито гени задържат телесното им тегло в здравословни граници, затлъстяват след десетилетия. Това показва, че всички са засегнати, но това се отнася в по-голяма степен за хората с висок генетичен риск от затлъстяване“.

За целите на изследването били анализирани данни от широкомащабно проучване, обхванало близо 8800 души, които са родени между 1900 г. и 1958 г. За всеки участник бил преценен генетичният риск от затлъстяване въз основа на това дали притежава някоя от свързаните с него 29 генни вариации. След това рискът бил сравнен с индекса на телесна маса на участника.

Наличието на свързани със затлъстяването гени не се увеличило с годините, констатирали учените. Влиянието на тези гени върху индекса на телесна маса обаче нараснало през следващите десетилетия в резултат на промените в жизнената среда, които улесняват затлъстяването.

Обяснението на епидемията от затлъстяване се крие в промените в начина на живот, отбелязаха учените.

Свързаните със затлъстяването гени са толкова често срещани у хората, родени в началото на XX век, колкото и у онези, родени по-късно през същия век. Но тези гени имат по-голям ефект при хората, родени по-късно през XX век.

Резултатите от изследването са публикувани в Journal of the American Medical Association.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара