Салата от глухарче

Глухарчето, наричано още радика, е широко разпространено по нашите поля. Напролет хубавите му яркожълти цветове образуват просторни килими. Листата му, ланцетовидни и дълбоко нарязани, образуват розетка. При откъсване от „раната“ струи бяло мляко. След като цветовете прецъфтят, се образуват бели пухкави стъбла.

Още преди много векове глухарчето е привлякло вниманието на хората с ценните си качества. През Ренесанса то е било употребявано за лекарство против болка, за успокояване на кашлица, за предпазване от епилепсия и като сънотворно средство. По-късно, през 18 век, бенедиктински монаси са го прилагали, подобно на копривата, за възстановяване на нормалния състав на кръвта. Корените, сварени с мляко, са били използувани при жлъчнокаменна болест и за лечение на асцит (течност в коремната кухина). Сокът от глухарче е бил използуван като пикочогонно средство.

Действуващият принцип на глухарчето е горчивото вещество тараксацин. Екстрактът съдържа също холин, който помага за раздвижването на мазнините и препятствува мастната инфилтрация на чернодробните клетки.

Най-добре е глухарчето да се събира през август или в края на септември, когато лечебните му качества са най-ярко изразени. Сокът е най-целебен, когато е прясно приготвен.

Днес с пресен сок от глухарче в доза 50-100 мл се лекуват болни с хронични заболявания на черния дроб, както и болни с жлъчни камъни. При жлъчни кризи сокът води до бързото им преодоляване и до изчезване на белезите на чернодробната недостатъчност (жълтеница, подуване на червата, обезцветени изпражнения). Някои кожни заболявания, като например целулит (възпаление на подкожната тъкан на тялото), също се подобряват след приемане на сок от глухарче.

В някои страни предписват сок от глухарче, разтворено в 90° алкохол. Отделя се сокът от пресни корени и на 100 грама се прибавят 18 г 90° алкохол, 15 г глицерин и 17 г вода. Сместа се филтрира и се използува в доза 1-2 супени лъжици дневно. При липса на пресен сок може да се използува воден извлек от глухарче: в 1 л вода се слагат 3-4 големи корена от глухарче, вари се 10 минути и след като изстине, се прецежда. Пие се по 1/4 водна чаша 3-4 пъти дневно.

Освен като защитно чернодробно средство глухарчето се използува в народната медицина за регулиране на коремното кръвообращение, при хемороиди, при ревматизъм и хронични екземи. Препоръчва се също при възпаление на пикочния мехур, при кашлица, запек, при жлъчни, бъбречни и пикочни камъни, при анемии, стомашни и сърдечни смущения, а също и като противоглистно лекарство й като кръвоспиращо средство.

Зелените листа на глухарчето са много богати на витамини –  главно на витамин С, на каротин (провитамин А), на витамини от групата Р и др. Те съдържат и значителни количества хлорофил – важно градиво за хемоглобина в човешкия организъм. Значение имат и ксантофилите и каротиноидите – вещества с витаминоподобно действие, които участвуват в обмяната на веществата. Напоследък се доказа, че те участвуват в изграждането на клетъчните мембрани и спомагат за възстановяване целостта на клетъчните мембрани на чернодробните клетки.

Най-богати на витамин С са страничните силно зелени листа.

Ето защо, когато приготвяме салата, трябва да използуваме предимно тези изумруденозелени и тлъсти листа от края на розетката. Листата са богати на значителни количества калциеви соли, затова салатата от глухарче е полезна за деца и подрастващи, които се нуждаят от повече калциеви соли за костната си система.

В много страни (Русия, Гърция, Чехословакия и др.) глухарчето се използува широко като ранен листен зеленчук за салата. Листата трябва много старателно да се измиват едно по едно на струя силно течаща вода, за да се отстранят полепналите нечистотии или яйца от паразити. След това се нарязват и подправят с лимонов сок и растително масло. Към така приготвената салата е желателно да не се прибавя готварска сол, тъй като се намалява пикочогонният й ефект. Салатата от зелени листа на глухарче пречиства кръвта, промива жлъчката и насища организма с витамини и минерални вещества, така необходими през пролетта. Тя може да се комбинира с други листни зеленчуци (киселец, спанак, коприва, маруля). Могат да се правят и смесени салати със сит-но настъргани моркови, целина и др. Салатите могат да се гарнират с резенчета от ряпа, маслини или с репички, на които е запазена дръжката и едно листче. Повечето хора не подозират колко ценни хранителни качества има глухарчето, което расте без нужда от растителни торове, без инсектициди и хербициди.

Любителите на зелените листни салати могат да използуват листата на глухарчето главно през пролетта и лятото. Но един съвет: листата не трябва да се събрат в градските зони, където от неизгорелите газове на автомобилите и от етилирания бензин в тях се натрупват токсични вещества.

От листата на глухарчето могат да се приготвят и варени зелени салати. Листата се сваряват, за да се отстрани горчилката, и след това се мариноват. Могат да се приготвят и стерилизирани салати в буркани за през зимата. Те също се поднасят подправени с лимонов сок и растително масло.