Синдромът "Големият град"

Чувствате ли се изгубени, ничии и никои в големия град? Само не казвайте „Това не се отнася за мен!“ Отнася се! Синдромът „Големият град“ завладява всеки, който живее в населено място с над 200 000 души.

Някога, някога, толкова някога…

Според статистиката 95% от световното гражданство живеят в мегаполиси. А предците на цялото това гражданство са били селяни и векове наред са съществували, като са се придържали към коренно различен жизнен порядък. Многовековният селски опит е семпъл и хармоничен: ставаш на разсъмване, работиш, постоянно си в движение на чист въздух, виждаш резултатите от труда си. Цялата тази идилия обаче започва да се руши с появата на електричеството. Каква е връзката? Пряка. Изкуственото осветление се намеси грубо в естествения ритъм на живот, като въведе сменния режим на работа, а в някои случаи — изцяло нощно разписание. Работата на няколко смени увеличи в пъти индустриалната мощ. Тя пък създаде работническите квартали с еднотипните многоетажни кутийки. И така с времето селянинът стана социална единица, винтче в мегакорпорация, което трудно си представя крайния резултат от своята работа.

За тези, които се преселиха в големия град, започна друг живот. А резултатът от него е хронична умора, агресивност, депресия и усещане, че си самотен.

Пренаселен остров

Затегнете коланите: Като всяка зараза синдромът на големия град атакува първо най-слабото място. В този случай атакува ума и психиката, за да влезе в тялото. При това използва всички възможни канали.

Визуален пресинг — това е изобилието от реклами, знаци, табели и всички останали ярки, проблясващи, светещи и мигащи вещи, създадени единствено и само да привличат внимание. Дори и в крайните квартали никой не е защитен от визуалния натиск: еднотипните многоетажни панелки са изключително вредно за психиката зрелище, предупреждават психолозите. Гледката на постоянно повтарящи се еднакви геометрични форми (предимно квадратно-правоъгълни, които не се срещат в чист вид в природата) започва много бързо да потиска психиката.

Възможните последствия: Добре познатият вече синдром на хроничната умора. Психолозите смятят също така, че изобилието от визуална информация предизвиква и агресивност.

Аудиопресинг — дългоочакваната тишина в големия град разполага с много малко свободно време — някъде от 2 часа през нощта до разсъмване. Ако, разбира се, късметът проработи и под прозореца на спалнята не започне да вие алармата на някой автомобил или добре почерпена компания. Има няколко звукови източника, които заслужават особено внимание: телевизор, радио и т. н. Информационният поток, който се излива денонощно от тях, е претоварване от най-чист вид: там откраднали, тук убили, някъде си пък взривили. И проблемът дори не е в това, че доста средства за масова информация информация „уважават“ черните хроники. А в това, че вестите за злополуки, драми и кървави конфликти от от страната и от цял свят биват съобщавани почти във времето, в което се случват. А за всяка лоша новина човек има нужда от приличен психически ресурс, за да я осмисли, „преработи“, преживее и да се върне към нормалния живот.

Възможните последствия: Ако реагираш емоционално на всеки информационен повод, не си далеч от близане в лудница. Затова психиката си изработва защитен механизъм: игнорира всичко, което не засяга хората от най-близкото обкръжение. Често можем да чуем от старците, които кретат по улицата: „Да падне човек и да умре, няма кой да му обърне внимание.“ Така е правилно: така работи защитният механизъм на жителя на големия град.

Тактилен пресинг – така условно можем да наречем силно ограниченото лично пространство на живеещите в големия град. Според статистикта на човек му е необходимо 3-4 пъти по-голямо жизнено пространство в сравнение с това, с което разполага в градски условия. Битката е за всеки квадратен сантиметър: в офиса, в градския транспорт и дори под семейния покрив. И резултат някой постоянно нарушава личните ни граници.

Възможните последствия: Раздразнението от постоянното нахлуване в личното пространство се натрупва постепенно и накрая се взривява в изблик на сякаш немотивирана агресия — по адрес на познати и непознати хора. Ужасно, но факт — повечето жители на големия град успяват да останат насаме със себе си, само докато са под душа. И то докато не ги прекъсне нервно почукване по вратата, придружено е вопъла: „Докога ще стоиш там?“

Емоционален провал

Симптом: самотия. Специални благодарности на навалицата! — само в града можеш да усетиш с кожата си какво е да си сам в тълпата. Самотата може да се появи дори когато си в приятелска компания. Приятелите не са виновни: на тях винаги може да се разчита в спешни ситуации. Но традицията да се отбиеш при съседа и да поседнете в кухнята на задушевен разговор започва да изчезва. Естествено, обсъждането на вчерашния шопинг и споделянето на клюки с колеги не влиза в категорията „задушевни разговори“. Защо? Не остават сили. Ние изразходваме цялата си енергия в огромно количество контакти „по работа“. Но понякога ни настига усещането, че „няма с кого да си поговориш просто ей така, от душа“.
Симптом: периодични депресии. Една от главните причини да ни налягат мрачни настроения са вменените ни жизнени стереотипи: „Трябва да бъдем успешни!“, „Трябва да изглеждаме млади и свежи!“, „Щом си толкова умен, защо си толкова беден?!“, „Нямам кожено палто!“, „Аз съм неудачник“. Изгражда се някакъв неписан, но единен стандарт, по който всички настройват живота си. На тази възраст трябва да си свършил едно, на тази — друго. На тези, които се „отклонят“ от правилата, се гледа отвисоко. В цялата тази надпревара енергията се изхабява в изпълнение на чужди задачи. За собствените не остават нито сили, нито време, нито желание.

Новият човек

Какъв е портретът на средностатистическия обитател на големия град?

Блед, уморен и отчужден;
С хронична умора и хронична депресия;
Постоянно потиснат и с постоянното чувство, че е самотен;
С преобладаваща агресивна реакция към обкръжаващите го;
Трудно набелязва собствените си цели, но старателно опитващ се да улови „модните течения“ във всички сфери на живота — от избора на дрехи до избора на професия.

Всичко се лекува

Вариантите за изход от това положение не са много. Но ги има.

Буржоазен. Европейците вече прозряха последствията от синдрома на големия град. И масово започнаха да се преселват в китни предградия. За тях градът се превръща само в работно място. Уви за повечето от нас чак такова задълбочено вникване в темата не е по джоба ни.

Рационален. Този подход е най-икономичният и колкото и да е странно — най-трудоемкият. Опитайте да живеете по друг начин: да вкарате задачите и ангажиментите в строг график, по-често да прекарвате на чист въздух, да не се увличате по нощния живот и изобщо да ставате по-рано. И незабелязано вашето тяло и психика ще започнат да ви се отблагодаряват.

Футуристичен. Ако ви прилошава само като чуете „природа“ и за вас животът е немислим без големия град, то напълно е възможни да сте преходен етап от човека „селски тип“ към човека „градски индивид“. В такъв случай синдромът на големия град при вас е неизбежно еволюционно стъпало. Не се тревожете, след 3-4 поколения всичко ще си дойде на мястото.