… Между многото отчетени фактори на дълголетието беше поставен проблемът и за контактуването със студа и студената вода.
Наистина едно твърде оригинално становище! И тъй като то има своите съществени основания и печели все повече привърженици в наше време, редно е да видим техните доводи.
Повечето от здравите народи, сред които се оказаха столетниците, не живеят с удобствата на цивилизацията – с парно отопление, течаща топла вода и добре обзаведени бани. Хигиената се поддържа или от чешмата, или от близката рекичка. В планинските местности текат планински рекички, които и лете са студени. Въпреки това децата от най-ранното си детство привикват да газят и да се къпят в тях. Контактуването им с водата е нещо редно и обикновено. Никой не ги спира, тъй като се мисли, че това е за хубаво. Тревоги за простуди не съществуват.
В това отношение в миналото и нашият народ не е правил изключение – децата свободно са се къпели и са играли в планинските рекички и поточета. Дете, което привикне към студената вода, постига много повече, отколкото се мисли, защото освен че поддържадобрата функция на кожата, закалява се и е здраво, то загубва страх въобще от студа, развива увереност в себе си и добро самочувствие.
В земята на Хунза, където всеки жител доживява своето дълголетие, във всички селища е изграден басейн с вода, която идва направо от топящ се ледник от планината. В тези басейни се къпят всички, привикнали от най-ранните си детски години. Страх от студ, хрема, грип там не съществува.
Руският учен Игор Чарковски работи върху проблема за водата и човешкото съзнание. Той демонстрира значителните резултати при въздействието на студената вода върху детския организъм, започнато още от деня на раждането.
Оказва се, че такива деца, освен че се научават да се справят с водната среда, се изправят по-бързо на краката си и развиват по-висока интелигентност от своите връстници.
Тези деца действително имат добри предпоставки за дълголетен живот. Но все пак дали това е всичко?
Капитан Кук, преминавайки Магелановия проток, пише в своя дневник: „Човек не може да се чувства щастлив, ако е чувствителен към студа…“ Действително, студокаляването може да увеличи годините на човека и да подобри формата му.
Проучвайки храната на столетниците, учените бяха впечатлени от големите количества целулоза в нея, както и от това, че на трапезата им постоянно има
Пълнозърнест хляб
Абсолютно всички изследвани дълголетни народи са ползвали хляб, приготвен от брашно, при смилането на което житното зърно се запазва цялостно с триците (повърхностния пласт на зърното – люспа и зародиша). Точно с такъв хляб се е хранел и нашият народ в миналото. Освен това в храната на дълголетниците присъстват в голямо изобилие и плодовете, и зеленчуците в сурово състояние, които също съдържат много целулоза.
Точно люспата на зърното и зародишът се смятат от геронтолозите за стимул за дълголетието на човека. Установи се, че с отстраняването им се губят 9/10 от изключително ценното и богато съдържание в зърното от витамини, белтъчини, ензими, микроелементи, слънчев заряд, а и почти цялото минерално съдържание, необходимо за изхранване на тялото. Освен тях се загубва и целулозата – ценен и незаменим елемент.
Днес вече се знае, че тя е необходима за поддържане на перисталтиката на червата, за спиране и ограничаване на гнилостните процеси, както и за поддържане на добрата работа на дебелото черво да елиминира отпадъците. Без целулозата е немислима успешната работа на червата, добрата обработка на храната и в краен резултат – правилното нахранване на тялото.
С пълноценното функциониране на дебелото черво за навременното отстраняване на отпадъчни и токсични материали се премахват и възпаленията, колитът и запекът. Със запазване на здравата форма на червата, с осигуряване на доброто нахранване на тялото се гарантира и доброто здраве, а с него безспорно и продължителният живот.
Ние не умеем да ценим и да се вслушваме в опитностите на миналото. Още преди 25 века бащата на медицината Хипократ ни оставя своя ценен съвет: „Да се яде хляб от непресято брашно!“ Действително, целулозата е един от съществените фактори за здравето, а с него и за дълголетието.
С откриването на здравия и дълголетен народ на Хунза, където всеки доживява своя век, вниманието на изследователите геронтолози се насочи и към
Кайсиите, които хунзийците ядат в изобилие.
Учените допуснаха, че този плод може би е така търсеното „разковниче на дълголетието“. Поради факта, че в долината, обитавана от хунзийците (около 2000 м над м. р.), виреят добре кайсиевите дръвчета, кайсиите са станали истински необходими в техния бит. Лете, при узряването им, те се ядат в големи количества в сурово състояние (никой не прави компоти). Костилките се събират и от ядките им се отделя съдържащото се в тях масло, което се ползва при приготвяне на храната. Излишните плодове се изсушават за консумиране през зимата и пролетта в сухо състояние.
Направиха се много изследвания върху кайсиите. Това е богат на соли и витамини плод, който оказва благотворновлияние върху организма на човека. Но не навсякъде, където пребивават столетници, има кайсии, а в много региони кайсиите са в изобилие, но пък липсват столетници.
Особено много в последно време се заговори за
Наследствеността.
Установи се, че много от изследваните дълголетници са деца също на дълголетници. Но между тях има и такива, чиито родители са били болнави хора и с кратък живот. Изясни се също, че при раждането на детето главното, което то наследява от родителите си като решаващ фактор за дълголетния живот, е начинът на живот и хранене.
Ако едно здраво родено дете продължи начина на живот и хранене на родителите си столетници, и неговият живот продължава по същия начин. Но същото това дете, родено здраво въпреки здравата наследственост, която носи с раждането си, при смяна на начина на живот започва да боледува.
Тук искам да задам един съвсем уместен въпрос. Къде са децата и внуците на нашите здрави столетници от миналото?
Оказва се, че те не могат да преживеят и половината от годините на своите прадеди. Новата форма на хранене и начин на живот, резултат от новостите на цивилизацията, към които ние се отнасяме съвсем безкритично, не носи желаното дълголетие и при най-добра наследственост.
Работата върху удължаването на човешкия живот продължава и до днес. Може да се каже, че всички учени, работещи върху споменатите проблеми, са прави.
Защото, за да постигне дълголетието, човек трябва да е здрав, а за да е здрав, са му необходими и чистият въздух, и контактуването с природната среда, с естествените водоизточници.
Необходим му е и целият комплекс от витамини със суровите плодове и зеленчуци, както и черният пълнозърнест хляб с неговите трици и зародиш.
А също и студът, вятърът, топлината, слънцето, космичните, лунните и звездните лъчения, както и още много известни и неизвестни за нас компоненти на здравата форма на живот.
Но има още една много съществена предпоставка –
човек да се роди здрав от здрава майка.
Раждането на детето е отговорност, която не всяка жена си изяснява. Болната майка, приемаща лоши храни и водеща лош начин на живот, ражда обременено вече дете, предразположено към заболяване, а често и с развито вече болестно състояние или увреждания, с понижен вътрешен заряд от жизнени сили, необходими за справяне с изискванията на живота.
Като че ли еволюцията върви на заден ход…
Ясно е от всичко казано дотук, че едно-единствено разковниче няма. Общото между изследваните столетници е, че те нямат никакви оплаквания и до 100-те си години са достигнали в добро здраве.
Заболявания или въобще са нямали, или ако са имали, те са били леки, без лоши последствия, от което следва, че
Желаното „разковниче“ е само доброто здраве.
И то здраве, което да е в състояние да устои на всички тежести на живота, на тежестта на редуващите се години, както и на многобройните рискови фактори, съществували и в миналото, и днес.
… Когато една здрава майка ражда своето здраво дете и го отглежда според природните изисквания на човешкото развитие, тя отглежда истински здрав човек. Стигнал до пълноценно израстване на 20–23-годишна възраст, този човек е с голям заряд от сили и възможности. Върху добре оформената костна система е оформена и стабилна мускулатура. Органи и системи работят с пълния си капацитет. Възможностите за предстоящия живот са големи.
Продължи ли животът по същия начин, съобразен, разбира се, с изискванията на природата, годините на младостта протичат не само в добро здраве, но значително се удължават.
Няма по-красиво и по-очарователно същество от човека в неговата младост.
… Има ли болести – има допуснати грешки в начина на живот, и то предимно по собствена вина. Болестите в живота на човека не са програмирани от природата. Те са продукт на нашето невежество, на слабото познаване на изискванията и законите на природата. Нещо повече, Болести на възрастта не съществуват, съществуват болести, които могат да се появят във всяка възраст, ако им се създаде база за развитие. Рисковите фактори са навсякъде.
Никъде, откакто съществува светът, няма живот без рискови фактори. Животът на човека никъде не е изпълнен само със „слънчеви дни“ – има и „облачни“, и „дъждовни“… Но има умни хора, които се справят с тях, а има и други, които допускат да достигнат до патологична старост.
Единственото състояние на старост, запланувано от природата, е естествената физиологична старост.
0 Коментара