Убедени сме: вие или някой от вашето семейство страда от запинг. Звучи малко неудобно, но не е на физиологична основа. Става въпрос за манията, която (според статистиката) е поразила половината от човечеството. Не знаете какво е запинг? Знаете, но просто не знаете, че знаете. Запинг – това е навикът да се превключват телевизионните канали.
Ако след няколко минути тв сърфиране човек се спре на нещо за гледане или просто изключи телевизора – всичко е наред. Но ако машиналната игра с бутоните на дистанционното продължи цяла вечер, пред нас е…
…Хомо Запиенс
Определението е на Виктор Пелевин от романа Generation П. Някои психотерапевти смятат, че щракането на бутоните е истинска болест, в чиято основа е депресия или тревога. Когато безразборно скача от канал на канал, човек гледа всичко и нищо. Дори и да попадне на интересна програма, той ще й отдели толкова време, колкото и на останалите предавания: важното е нещо да шуми, да се движи, да пее, да мърда. Важното е да не остане насаме със себе си…
Други психолози подхождат философски към проблема: ние живеем в епохата на т.нар. мозаична култура, където възрастните продължават да играят на детски пъзели, но в друг контекст. Вместо хартиени картончета – реалния живот, разрязан на хиляди фрагменти, които можеш дълго и в захлас да разглеждаш. Но да ги събереш в едно – извинете! Мързи те, пък и нямаш време… а и да имаш, не ти се занимава с това.
Стани и си върви!
Позната картинка: прибираш се от работа, стоварваш се в креслото и започваш да изреждаш телевизионните канали: щрак – реклама, омръзнала ти до смърт, щрак – токшоу, щрак – финалните надписи на криминален сериал. Така може да изкараш в тв капана часове, като не се задържаш повече от 10 секунди на един канал. Докато щрака безсмислено копчетата на дистанционното, човек изпада в състояние на транс, на своего рода медитация. За разлика от истинската медитация обаче мозъкът не почива и се върти в омагьосан кръг, който в крайна сметка води до хроничен стрес, депресия, снижаване на имунитета.
Положението е сериозно! В САЩ е разработена програма, заимствана от принципите на Обществото на анонимните алкохолици, която учи хората как да се избавят от болезненото пристрастяване към екрана. Ето три основни заповеди от нея:
– Включвай телевизора само когато искаш да гледаш нещо определено – нов филм, новини и т.н.
– Извади батериите от дистанционното или просто го „загуби“ – дай го на някого от близките ти да го скрие така, че да не можеш да го откриеш.
– Ако не си в състояние да контролираш притегателната сила на дистанционното, всеки път, щом посегнеш към него, просто натисни червеното копче.
Какво облекчение! Сега можеш да свършиш толкова полезни и приятни неща: да поговориш с близките си, да почетеш книга, да се поразходиш или просто да свършиш някоя дълго отлагана работа – например да подредиш чекмеджето с чорапите
Семейни войни
Запингьт е една от най-често срещаните причини за тежки семейни раздори. Дистанционното на телевизора се е превърнало в символ на властта в семейството. В домашното огнище често се разгаря истинска битка за правото да натиснеш копчето. За да оцелеят мирът и спокойствието у дома, е необходимо много търпение, любов, разбиране и в краен случай – два телевизора. А и въобще безразборното прескачане от канал на канал е присъщо на „малкия човек“. Този, на когото толкова му се иска да управлява нещо, пък било то и картинката на екрана..
0 Коментара