Децата боледуват толкова често, че покрай тях ние, родителите, завършваме поне два-три семестъра медицина. Но това не означава, че можем да заместим лекарите. Нашите отговорности и задължения са други – да забележим симптомите, да изпълняваме рецептите и предписанията. Но не и да поставяме диагнози или да назначаваме лечение.
Един от основните природни закони гласи: родителят не може да навреди на детето си!
Този закон е в сила дори и сред хищниците. Но понякога дори и те не успяват да го спазят. Да не говорим за хората…
УРОК ПЪРВИ: ОБВИНЕНИЯ
1. Родителите, които не четат инструкциите към лекарствата, са много повече от тези, които ги четат.
Колкото и да е добър даден лекар, той не е в състояние да помни всички възможни противопоказания и странични действия на всички лекарства. Затова анотацията към всяко предписано лекарство трябва да се чете внимателно ощев аптеката, преди да сте платили за него. Така в случай на съмнения за опасни вредни ефекти може навреме да се консултирате с лекаря за евентуална смяна на лекарствата.
2. Ние, родителите, често забравяме да уведомим лекаря за други заболявания на детето (хронични или наскоро отшумели) и лекарствата, които приели за тях.
Почти никога не задаваме важния въпрос за съвместимостта на различните медикаменти, пропускаме указания от рода на ..“да се пие с пълна чаша вода“, зарязваме наполовина курса на лечение и болестта преминава в хронична форма.
3. Сами или паралелно с лекаря ..предписваме лекарства, като много често използваме медикаменти за възрастни. Или пък сами определяме дозата според възрастта на детето,а не както е основното медицинско правило – според теглото му.
4, Невинаги обръщаме внимание на срока на годност на лекарствата в домашната аптечка. А нейното съдържание може да не е обновявано с години.
5. Небрежни сме и в съхранението на лекарствата: оставяме ги където сварил, или където има място – а то често е в обсега на прохождащия малчуган. Повечето детски лекарства са сладки на вкус и веднъж добрало се до шишенцето със сироп, то може да го опустоши на един дъх. Тийнейджърите пък често се интересуват от психотропни средства. По тази причина силно действащите лекарства за възрастни – сънотворни, успокоителни или пък за сърдечносъдови заболявания – трябва да бъдат грижливо прибрани на отделно от домашната аптечка място.
УРОК ВТОРИ: ПОУЧЕНИЯ
1. Когато посещавате детски лекар винаги записвайте подробно колко често трябва да се приемат предписаните лекарства, преди или след хранене.
В повечето случаи храната пречи на усвояването на активните вещества от медикаментите и затова е добре те да се приемат 15-20 минути преди хранене. Има и такива, при които храната не е от значение за усвояването им, и те може да се приемат дори и по време на хранене – например температуропонижаващите средства, някои антибиотици.
2. Прахчетата и таблетките винаги трябва да се приемат с вода, за да се усвояват добре в стомаха. Температуропонижаващите може да се приемат и със сок. Редица лекарства във вид на сиропи или разтворими гранули може да се добавят в храната, но това трябва да е изрично указано на опаковката.
3. На всяка цена уведомете лекаря какви билки, витамини или хранителни добавки приема детето. Някои средства действат на ферментните системи в организма, като увеличават или намаляват ефекта на други лекарства. При назначаването на няколко препарата едновременно е важно да се убедите, че са съвместими. Затова не се притеснявайте да разпитвате лекаря. Добър ориентир за вас е едно важно правило в медицината: Не назначавай повече от три лекарства!
4. Оцветителите и ароматизаторите, които по-добряват вида и вкуса на медикаментите, може да предизвикат алергия.
Винаги когато се назначи ново лекарство, наблюдавайте внимателно детето за алергични реакции (кожни раздразнения, обриви, повръщане).
УРОК ТРЕТИ: БАБИНИ РЕЦЕПТИ
И ако не всеки родител се решава да предписва таблетки на болното дете, то процедури назначаваме смело:
Парни инхалации. Помагат само при болки в гърлото и ларингит, но родителите често ги прилагат неправилно при бронхит. За да се избегнат изгаряния, инхалациите трябва да се правят не над врящ чайник или тенджера, а над току-що сварени картофи например.
Болното дете не се къпе. Макар че има нужда от това не по-малко от здравото. За простуденото дете например е много полезна топлата (с вода около 39 градуса) вана. Тя засилва кръвотока, стимулира потоотделянето, с което се изхвърлят токсичните вещества. Не бива обаче да се прави при висока температура. В този случай са противопоказани и всички останали сгряващи процедури.
Синапени лапи, вендузи. НаЗапад тези лечебни средства отдавна са забравени просто защото тяхната ефективност не е доказана. Вендузите може да облекчат лек пристъп на астма, но с помощта на инхалатор това става още по-лесно.
Грейка на корема. Много повече може да навреди при стомашни болки, отколкото да по-могне, защото може да предизвика обостряне на апандисита или холецистит.
Както виждате, лечебните процедури също не са безобидни. И те трябва да бъдат назначени или поне обсъдени с лекар.
Полезно е да знаете…
– Капките за нос със съдосвиващо действие имат ограничено време нз действие и не бива да се прилагат повече от 2-3 дни. В противен случай може да усложнят м засилят хремата. Ако тя не е преминала след този период, трябва да се консултирате с лекар за други капки.
– Курсът с антибиотици не бива да се прекъсва и не бива да е по-кратък от времето, определено от лекаря, дори и да ви се струва, че детето вече е здраво.
– Не подсилвайте сами всяка зима детето с имуномодулатори. За често боледуващите деца има специални препарати, които всеки добър педиатър може да ви препоръча.
– В никакъв случай не лекувайте сами болките в стомаха. При повръщане или разстройство първата помощ е разтвор на сол и захар. Следващата стъпка – незабавна консултация с лекар.
0 Коментара