Усещането за болка зависи от гените и нервните връзки

Трябва да отидете на зъболекар, но трети ден отлагате срещата и изтръпвате от ужас само при мисълта за звука на стоматологичната машина. По същия начин се чувствате, като стане дума за ортопед или хирург и едва ли си давате сметка, че това няма нищо общо със симпатичните мъже и жени в бели престилки. Всъщност ви е страх не от лекарите, а от болката, която автоматично свързвате с тях. Оказва се, че освен по раса, пол и цвят на очите природата ни е разделила и по още един признак –

различни сме в отношението и реакциите си към болката.

Но всички трябва да си приличат в едно – незабавно да търсят спасение от страданието, а не да го търпят, категорична е д- р Тодорка Георгиева, анестезиолог-реаниматор.

Как ни разделя

Малцина са щастливците, които през живота си не са изпитва ли никакво физическо страдание. Но не бива да им завиждате, защото това са хора, които имат вродена липса на усещане за болка. При тях отсъстват определени нервни връзки или е налице неизвестен генетичен дефект. Някои специалисти разглеждат пълната липса на усещане за болка като вродената глухота или слепота.

На науката отдавна е известно, че степента на търпимост към болката не зависи единствено от волята и мъжеството на човек. Изследователите на проблема са категорични, че възприемането на болката, е закодирано в гените на всеки от нас. В зависимост от особеностите при възприемането и реакциите към страданието природата ни е разделила на 4 групи.

За да определят към коя от тях спада поредният пациент, лекарите измерват степента на болката със специален уред – алгозиметър. Крайният резултат се формира от данните по няколко показателя – праг на болката, праг на поносимост и интервал на поносимост.

Праг на болка учените наричащ онзи момент, в който се осъзнава първото най-слабо усещане за физическо страдание. Прагът на поносимост на болката е най-силната болка, която човек може да издържи. А интервал на поносимостта на болката е периодът между двата прага.

Всеки, който поне веднъж в живота си е ходил на зъболекар или си е мазал раничка с йод, е в състояние с доста голяма точност да определи към коя от четирите групи спада. А тази информация понякога се оказва твърде важна. Особено ако лекарят трябва да назначи определен тип лечение или някаква болезнена манипулация. Според изследователи не е далеч времето, когато тази информация ще присъства в личните картони на всеки от нас наред с данните за теглото, ръста, кръвната група и други характеристики на организма. Вижте четирите типа на които ни дели:

Принцесата и граховото зърно

В първата група са хората, които имат нисък праг на болка и нисък интервал на поносимост. Те не могат да търпят и най-слабата болка. Обикновено това са впечатлителни и леснораними натури, потиснати и склонни към депресии. Посещението при стоматолога за тях е равносилно на смъртна присъда. Да искаш от тях да се вземат в ръце е съвършено безполезно, тъй като те няма как да се преборят с физиологията си.

Ако реагирате по подобен начин на болката, трябва стриктно да спазвате няколко основни правила – пазете се от травми и по възможност избягвайте болезнени медицински манипулации. В случай че интервенцията е неизбежна, непременно поискайте от доктора нещо по-силничко срещу страданието – иначе може да си навлечете и по-голяма неприятност – шок от силната болка.

Трай, бабо, за хубост

Втората група обхваща индивиди с нисък праг на болка и висок интервал на поносимост. Тези хора са чувствителни и на най-малката болка, но за разлика от числящите се към първата група, те могат да се контролират и да издържат на по-високи степени на дразнение. При тях има възможност чрез автотренинг да станат по-издръжливи на болка.

Не бързайте да проклинате съдбата, ако се разпознаете в тази група. „Като награда за мъките природата ви е надарила с рядката способност да изпитвате дълбоки и силни чувства. Наред с това вие сте в състояние да понесете болката по- леко, ако се подготвите за нея. Хората с по-богато въображение могат да си помогнат с малък трик: Опитайте се да си представите болката като цветен балон, от който бавно и полека изпускате въздуха. Когато в ръцете ви остане само тънката гумена торбичка, веднага мислено я хвърлете в огън или в река например.

Дремещият вулкан

Хората, които имат висок праг и нисък интервал на болкова поносимост, не усещат слаба болка. По силната обаче е нетърпима за тях.

Те са видимо спокойни, но всъщност под непроницаемата маска се крие вулкан от чувства. Те могат да търпят дни наред, но и при най-незначителната промяна на дразнителя избухват, помитайки всичко

При тях автотренингът е неприложим. В този случай е важно да не позволявате на страданието да ви извади от равновесие. Ако ще ви пилят зъбите за пломба, по-добре поискайте да ви сложат местна упойка, вместо да припадате от болка на стола.

Гладиатор

Четвъртата категория обхваща хората с висок праг на болка и висок интервал на поносимост. Тези натури не усещат болковите дразнения, не се страхуват от болка и не се нуждаят от автотренинг. Те са психически стабилни и силни, притежават качества на лидери. Те са идеалните пациенти – издържат без проблем и час на зъболекарския стол, не трепват дори при вида на добре наточен скалпел. Проблемът при тях е, че не разбират страданието на хората, които изпитват болка, и съчувствието им е съвършено чуждо. Те просто не вярват, че има такова усещане като нетърпима болка.

Капризите й

В хода на изследванията учените установили и един доста любопитен факт – възприемането на болката се променя с възрастта. Хората са най-чувствителни към нея от 10 до 30 години. В този период болезнените дразнения се усещат най-силно, макар че се понасят сравнително леко. По-младите и по-старите са по-устойчиви на болката, но пък понасят страданието по-трудно. Доказано е още, че дори и при здрави хора има часово колебание на прага на болката, т.е. той е различен сутрин и вечер, но тези промени са индивидуални и зависят от емоционалното състояние, пола и възрастта.

Съюзникът на лекаря

Болката е може би най-мощната аларма на организма срещу влиянието на околната среда. Освен това тя винаги е сигнал, че нещо в тялото не е наред. Силните болки обаче представляват нещо далеч повече от неприятно и неприемливо усещане. Болката прониква през всички сфери на преживяванията и може бързо да срине психически и човек с нерви като корабни въжета. Практиката  показва, че при грамотно описание на болката в 9 от 10 случая лекарят може да постави точна диагноза, преди резултатите от направените изследвания да са готови.

Затова, преди да тръгнете към лекарския кабинет се опитайте да дефинирате максимално точно болката, която ви притеснява. Така ще помогнете на специалиста да определи по-точно диагнозата и да намери адекватно лечение.

На първо място трябва да сте наясно дали болката ви е хронична, която не се повлиява в продължение на 6 и повече месеца, или остра, свързана с повишаване на пулса, кръвното налягане, покачване на тонуса на мускулите и кръвоносните съдове. А при хроничната преобладаващи са смущенията на съня, на апетита, спад на телесното тегло, изтощение, пълна липса на желание за секс. При това трябва да имате предвид, че при хроничната болка се изчерпват компенсаторните възможности на нервната система и често тя „върви в пакет“ с емоционални разстройства, нарушения на физиологичния ритъм, асоциализация и др.

Освен от точната диагноза лечението зависи и от индивидуалния опит на всеки човек с болката. В никакъв случай обаче не трябва да се срамувате от страданието си. Не го крийте и не се страхувайте от него, защото в днешно време няма болка, която да не може да бъде овладяна от съвременната медицина, категорична е д-р Георгиева. За да помогнете на лекаря и на себе си, трябва да сте наясно:

• къде боли
• как
• от кога
• колко дълго време

Добре е да изясните на лекаря от какво минава или намалява. Има ли странични действия и усложнения от приеманите медикаменти, променя ли се при различни пози на тялото.

С лекарства

В зависимост от силата на страданието могат да се прилагат неопиатни и опиатни аналгетици. Важно е да се знае, че по-ниски дози от по-силни аналгетици дават по-малко странични реакции от прилагането на високи дози от по-слабите.

За облекчаване и лечение се използват и нестероидни противовъзпалителни средства – таблетки, мехлеми и свещички. Локално се прилагат и медикаменти във формата на гел или мехлем.

При хронични симптоми обикновено се предписват и антидепресанти, тъй като тези пациенти живеят в постоянен стрес от очакването да се появи болката.

Без рецепта

Освен медикаментозно болката се лекува и с масажи, иглотерапия, акупунктура, облъчване с късовълнов диатермичен лазер, криотерапия, лечебна физкултура.

Понякога лекарят може да назначи и режим с промяна на физическото и умственото натоварване или намаляване на теглото.