Витамин Е – витаминът, който дава и удължава живота

Витамин Е се нарича цяла група природни съединения. Най-важните от тях са токоферолите и токотриенолите. Те са масноразтворими вещества.

Витамин Е е открит през 1922 година. Учените Хърбърт Евънс и Катрин Скот Бишъп направили поредица от експерименти, които показали, че опитните мишки, хранени само със смес от казеин, сланина, млечна мазнина, сол и мая, оставали безплодни. Но репродуктивната им способност се възстановявала, когато се добавят листа от салата или масло от пшеничен зародиш, докато обогатяването на храната им с рибено масло или брашно не водело до подобрение. В резултат на това те стигнали до извода, че решаващият „X фактор“, който се съдържа в определени растителни масла, е много важна съставна част от храната.

През 1931 година учените описали антиоксидантната функция на витамин Е. През същата година станало ясно, че

неговият дефицит води до мускулна недостатъчност

и енцефаломалация (поражение на главния мозък).

През 1936 година Евънс за първи път успял да изолира алфа-токоферол. Названието токоферол, което в превод от гръцки означава „даващ потомство“, е предложено от Дж. Калхаун, по онова време професор по гръцки език в Калифорнийския университет.

След още две години – през 1938 година, витамин Е е синтезиран по химичен път.

И така, както разбрахте, витамин Е е незаменим нутриент. Той се състои от четири изомера на токоферола и четири изомера на токотриенола, а именно алфа, бета, гама и делта. Ако някоя биодобавка с витамин Е съдържа само токофероли, не трябва да очаквате, че ще получите всички възможни ползи от този мощен антиоксидант. Да, токоферолите са много важни, но понятието синергизъм (взаимодействие) си е все така в сила.

Именно токотриенолите притежават тези най-ценни терапевтични и профилактични качества за въздействие върху

болестите, свързани със стареенето,

които не са присъщи на токоферолите. Малки, но съществени химични разлики позволяват на токотриенолите да се включвам по-активно в сложните глъбинни биохимични и биологични процеси. Токотриенолите не само противодействат на стареенето, но имат и противораково действие (затова витамин Е задължително трябва да е част от терапията на онкоболните) и това е доказано с множество изследвания.

Сами преценете ползата от функциите, които изпълняват в нашето тяло токотриенолите в комбинация с токоферолите. Те спомагат за намаляване на рисковите фактори и усложненията практически при всички болести на цивилизацията, включват се и в борбата за младост и красота:

стимулират неоангионезата след прекаран инсулт,

тоест стимулират образуването на нови кръвоносни съдове на мястото на разрушените в резултат на нарушения в кръвоснабдяването (въздействието на витамин Е върху кръвоносните съдове е сходно с ефекта от витамин С и затова добавете към схемата си за лечение по 400 МЕ витамин Е в продължение до три месеца);

защитават жизненоважните мозъчни структури от оксидативен стрес;
понижават нивото на хомоцистеина ( хомоцистеинът разрушава кръвоносните съдове);
действат като невро-, кардио- и хепатопротектори, тоест защитават съответно нервната система, сърцето и черния дроб;
подобряват чувствителността на клетките и тъканите към инсулина;
нормализират липидния спектър;
полезни са за профилактика на остеопорозата;
въздействат върху биомаркерите за оксидативен стрес и наличие на възпалителни процеси;
противодействат на хроничните системни възпаления;
предотвратяват гликацията на протеините (гликацията на протеините е ключова за увреждането на тъканите).

Примитивните форми на витамин Е съдържат само синтетичен алфа-токоферол. За съжаление, това не е достатъчно. Токотриенолите участват в индукцията или експресията на гените и на множество ензимни системи. Под ензимни системи не се подразбират пепсин с амилаза и жлъчен сок, а вътрешноклетъчните ензими, които регулират абсолютно всички процеси на жизнената дейност на клетката.

Синтетичният алфа-токоферол понижава нивото на гама-токоферола, чиято уникалност се изразява в способността му да неутрализира свободните радикали, които

увреждат клетката, нейната структура и ДНК.

Пероксинитритите, или азотните свободни радикали, са маркери за преждевременно стареене, а на нас не ни се иска да остаряваме.

Още от 60-те години на XX век е известно, че витамин Е е съществено важен, незаменим нутриент. Организмът ни не го синтезира и трябва да си го набавяме с храната.

Всички изследвания, в които се говори за канцерогенността на витамин Е (впрочем и на другите витамини), са направени въз основа на синтетични форми. Химичната формула и на природното, и на синтетичното вещество наистина е една и съща, но пространствената им структура е различна. Полза има само от комплекса изомери на природното вещество. Важно е този комплекс да съдържа всички токофероли и токотриеноли – общо осем изоформи.

Купувайте си качествен витамин Е от растителни суровини (слънчоглед, палма) и

не пропускайте да си го набавяте с храната.

Витамин Е се съдържа в тиквените и слънчогледовите семки, в кедровите ядки, има го и в бадемите, кашуто, макадамията и др., в червените чушки и в чилито, в растителните масла (зехтин, тиквено, ленено) в листните зеленчуци като спанак и манголд, в авокадото и в още много други храни.

Някои производители на хранителни добавки прибавят към витамин Е различни бустери ( подсилващи съставки ) и това е добре. Ако ви попадне точно такъв вариант –

купувайте го.

Имайте предвид, че самият витамин Е се нуждае от свой собствен антиоксидант, който да го активира, тоест да го накара да възстанови дейността си. И това е витамин С. Затова приемът на единия витамин трябва непременно да е в комбинация и с приема на другия. При това е подходящо да си купите витамин С с биофлавоноиди (например рутин, кверцетин и др.). Освен това витамин Е може да се допълва и с алфа-липоева киселина, тя е универсален антиоксидант.

Не е необходимо да пиете витамин Е непрекъснато, достатъчно е да го вземате три-четири месеца в годината.

И помнете, че по-важна е базата на пирамидата. Не си струва да се увличате по витамин Е, ако все още не сте попълнили основните дефицити, а те са дефицит на витамин D, желязо и йод.