Витамин С може да спаси живота ви

Витамин С и имунитетът. Защо в COVID-времената мощният имуностимулант и антиоксидант изчезна намига от аптеките? Хранителна добавка ли е витамин С, или нещо много по-важно? Какви са препоръчваните дози и какви – реалните нужди на организма?

При всяка приета доза витамин С някъде в тялото ви процесът на стареене се забавя, активират се възстановителните процеси и започва детоксикация.

Всяка нова доза витамин С спомага за елиминирането на инфекции, предотвратява вредата от свободните радикали, подобрява състоянието на кожата и дори изглажда бръчките. Според статия, публикувана през август 2002 г. в списание Байълоджикъл Сайкайътри, витамин С предпазва от депресия и много други сериозни заболявания, стимулира сексуалния живот. Няма да преувеличим, ако кажем, че витамин С е наистина чудотворно хранително вещество с изумителни качества.

И така, какво представлява витамин С

Според нас този витамин трябва да бъде класифициран не просто като витамин или хранителна добавка, а като основно хранително вещество (наред с протеините, мазнините и въглехидратите), защото действа като ензим поради способността си да стимулира множество биологични процеси в организма и поради факта, че съдържа минерални кофактори. Витамин С може да спаси живота ви. В последните 40 години са проведени многобройни изследвания и експерименти върху действието и потенциала на витамин С, но може би неслучайно всички техни резултати са игнорирани с аргумента, че използваната методология е натуропатична, а не научна.

Приемът на витамин С под формата на хранителна добавка подпомага превенцията и лечението на всички видове болести, а в по-големи количества може да се бори дори със смъртоносните заболявания на нашето време, както се твърди в книгата „L-аскорбат: Науката за витамин С“.

Хората и някои животински видове като приматите и морските свинчета не могат да произвеждат самостоятелно витамин С в организма си. Повечето ни видове на планетата са способни да образуват това хранително вещество в черния дроб или бъбреците, но някъде по пътя на еволюцията ние сме изгубили последната брънка от ензимната верига, необходима за извършването на този процес и трябва да си набавяме витамин С от външни източници. Приматите се установяват обикновено на места, където имат достъп до сурови растения и плодове, съдържащи витамин С, а морските свинчета живеят по-дълго, ако собствениците им са наясно с тази тяхна особеност и им осигуряват редовен прием на витамин С.

Дефицитът на витамин С на практика е свързан с

всички сериозни заболявания,

за които можете да се сетите, ето защо това хранително вещество е жизненоважно. Информацията за неговата същност и ползи е достигнала до нас благодарение на работата на д-р Лайнъс Полинг и много негови колеги, начело със смятания за откривател на витамин С Алберт Сент Дьорди (1893–1986), доктор на медицинските науки и нобелист.

Изумително е, че в резултат на наложената поради икономически интереси цензура, витамин С не присъства в учебниците по диетология и не се разглежда от науките за храненето като основно хранително вещество (макронутриент), а като спомагателно хранително вещество (микронутриент). За основни се смятат онези хранителни вещества, от които човешкият организъм се нуждае в големи количества, за да осъществява ефективно жизнените си процеси (протеини, мазнини, въглехидрати), а спомагателни са веществата, които също са необходими за поддържането на физиологичните функции, но в по-малки количества (витамини и минерали).

Официално препоръчваният дневен прием на витамин С към днешна дата варира от 60-75 до 90 мг, което е крайно недостатъчно. Витамин С е основно хранително вещество (макронутриент) и като такова трябва да бъде препоръчвано наравно с другите две основни хранителни вещества, които предстои да обсъдим: високобиологичния протеин и наситените мазнини.

Представете си, че сте жадни и ние ви даваме лъжица вода с думите: „Ето, успяхте да си навлажните езика, повече не ви е необходимо“. Както ежедневните ви нужди от вода не се измерват в супени лъжици, така и нуждите на тялото ви от витамин С надхвърлят многократно традиционните препоръки.

За да определи точното количество витамин С, необходимо на бозайниците, д-р Полинг провел експеримент с различни животни – плъхове, котки, кози, като измервал периодично теглото им и сравнявал съдържанието на витамин С в кръвта. Съотношението между килограм телесно тегло и количеството витамин С винаги и без изключения отговаряло на стойността, характерна за основните хранителни вещества. Д-р Полинг установил, че в организма на тестовите животни се съдържали средно 10-12 или повече грама витамин С дневно. В условия на стрес бозайниците произвеждат по естествен начин двойни и дори тройни количества витамин С, ето защо си струва да отбележим, че при човека потребността от витамин С също се намира в пряка зависимост от начина на живот и заобикалящата среда.

Витамин С е нетоксичен водноразтворим антиоксидант,

който се отделя заедно с урината,

след като „изпълни задълженията си“. Ако поддържате редовен прием на адекватни количества, този витамин ще функционира денонощно и ще работи непрекъснато върху безбройните възстановителни процеси в организма ви. Така, както е жизненонеобходимо да доставяте на тялото си химичния елемент вода (H2O) на всеки няколко часа, така и органичните съставки на хранителното вещество витамин С трябва да навлизат системно в кръвта ви. Характерна особеност на витамин С е, че веднага щом достави молекулите, необходими за „ремонта“ на определен проблем в тялото ви, се отделя с урината и ако новата доза не постъпи навреме, възстановителните и лечебните процеси в организма ви спират. Когато дълго време пренебрегвате ежедневната си нужда от достатъчно количество витамин С, сте изложени на риска от хранителен дефицит и всички негови последици:

• Предразположеност към инфекции
• Податливост на стрес
• Депресия
• Астматични пристъпи
• Метастази при онкологични заболявания
• Запек
• Спукани капиляри и разширени вени
• Бръчки

Витамин С играе ключова роля за ефективното протичане на стотици биохимични процеси в организма, затова е особено важно да го приемате

редовно като хранителна добавка –

каквото и количество богата на витамин С храна да консумирате дневно, няма да успеете да си осигурите дозата, необходима за всички процеси, в които този витамин участва.

Възможно е да ви прозвучи странно, но в наши дни почти няма човек, който да не страда от ранни симптоми на скорбут. При изследване на фосилни останки на хоминиди учените установили, че тъкмо той бил една от най-честите причини за преждевременна смърт в праисторическите времена. Хората тогава не са имали възможност редовно да си набавят необходимите количества витамин С. За съжаление, този проблем продължава да съществува и днес (кървящите венци са сред предупредителните симптоми), но добрата новина е, че имаме прекрасната възможност да приемаме хранителни добавки.

Витамин С е сбъдната мечта за вечна младост!

Това основно хранително вещество е способно да изглади кожата и да редуцира бръчките ви, да стимулира положителната ви настройка към живота и да ви избави от депресия, да укрепи артериите ви, да ускори синтеза на клетки…и това съвсем не е всичко.

Аскорбиновата киселина (витамин С) е едно от най-подробно изучаваните нетоксични хранителни вещества на планетата и досега не са установени сериозни странични ефекти при по-големи дозировки. Отбелязаните от Националния здравен институт възможни оплаквания са диария, световъртеж, коремни крампи и други гастроентерологични проблеми, следствие от осмотичното въздействие на неабсорбирания витамин С върху гастроентерологичния тракт.

Въпреки огромната научна база с информация относно предимствата на витамин С и в резултат на цензурата, наложена върху работата на д-р Полинг и д-р Сент Дьорди, лекарите днес знаят твърде малко за влиянието на аскорбиновата киселина върху човешкия организъм и за реалните количества от това хранително вещество, които всъщност са ни нужни. Биохимикът изследовател д-р Ървин Стоун, открил през 1934 г. невъзможността на човешкия организъм да произвежда витамин С и вдъхновил д-р Полинг за научните му изследвания върху това хранително вещество, оставил след себе си богато познание за една от най-известните роли на L-аскорбата – участието му в синтеза на колаген.

Колагенът е основната структурна единица на тялото

Сред най-важните биохимични функции на витамин С в организма е участието му в синтеза, формацията и поддържането на колагена. Колагенът е ключов структурен протеин, който не може да бъде формиран, поддържан или възстановяван без помощта на аскорбиновата киселина. Колагенът е „цимент“, който свързва тъканите и ги крепи заедно, а също осигурява твърдост и гъвкавост на костите, предпазвайки ги от счупване и травми. Без витамин С тялото ви просто ще се разпадне. Колагенът представлява около една трета от общото количество протеин в организма и е главен компонент на неговите тъкани. Той е субстанцията, която изгражда вените и артериите, поддържа мускулите, укрепва сухожилията и костите, отговаря за създаването на нова тъкан при зарастването на рани и запазва кожата млада, гладка, еластична и без бръчки.

Дефицитът на витамин С възпрепятства образуването на колаген и в резултат води до обичайните симптоми на скорбута: чупливи кости, които поддават дори при сравнително леко въздействие; отслабнали артерии, които често образуват руптури и хеморагии; мускулна слабост; болезнени стави; дентални проблеми и рани, които трудно заздравяват. Един от предупредителните знаци за ранен стадий на авитаминоза, наречен от д-р Стоун „субклиничен скорбут“, са кървящите венци.

Тъй като недостигът на витамин С неизбежно означава производство на лошокачествен колаген, възможна е появата на артритни заболявания, остеопороза, сърдечно-съдови заболявания и сенилност (преждевременно остаряване) в по-късна възраст да се дължи на дефицит на витамин С в детството.

Колагенът е в тясна връзка с целия процес на стареене. Изследванията показват, че с течение на времето човешкият организъм се нуждае от все по-големи количества аскорбинова киселина, с чиято помощ да поддържа и възстановява колагеновите клетки, тъй като те биват прогресивно увреждани от замърсяване, ултравиолетови лъчи, радиация, оксидативен стрес при формацията на свободни радикали, излишък на въглехидрати и недостатъчен прием на мазнини и протеини.

Витамин С, колаген и сърдечни заболявания

Ето какво можем да прочетем в статията на д-р Андрю У. Сол и Алън Спенсър, публикувана в „Новини от ортомолекулярната медицина“:

„… Колагенът е най-силният протеин в тялото и изгражда влакна, които са по-твърди и устойчиви от метална жица със същия размер. Именно тези влакна формират и укрепват всички телесни тъкани, включително артериите. Витамин С е абсолютно задължителен за производството на колаген и тъй като при този процес наличните в организма количества се изчерпват, трябва да бъдат редовно възстановявани.

Д-р Лайнъс Полинг твърди още, че… не приемаме достатъчно аскорбинова киселина, за да поддържаме в добра кондиция артериалната си тъкан. Той предполага, че от всички структурни тъкани в тялото стените на сърдечните артерии са подложени на най-силен и продължителен стрес – с всеки тласък на сърцето те се свиват и отпускат, и това се случва безброй пъти, ден и нощ. С течение на времето в артериалната тъкан се образуват множество тънки пукнатини и лезии и стените на артериите се възпаляват. Според д-р Полинг редовният прием на адекватни дози витамин С може да предотврати или възстанови тези артериални увреждания, както и сърдечно-съдовите заболявания, причинени от тях. В състояние на авитаминоза тялото се опитва да възстанови артериите с помощта на алтернативни средства и материали, например холестерол и други мастни субстанции, с които да укрепи тъканите си.“

Сол и Спенсър продължават: „Ако високите нива на холестерола бяха основната причина за сърдечно-съдовите заболявания, тогава мечките и останалите животни щяха да са изчезнали, тъй като те естествено имат много високи холестеролови нива. Една от причините мечките все още да съществуват е проста: Те произвеждат в телата си големи количества витамин С, който укрепва артериалните стени.“

Витамин С и невежеството на професионалистите

Стотици научни изследвания до този момент недвусмислено са доказали, че допълнителният прием на витамин С може да повлияе благотворно върху множество здравословни проблеми и заболявания, и все пак медицинската общност продължава да ви лишава от това безопасно решение. Вместо да ви предпишат терапия с аскорбинова киселина, лекарите предпочитат да третират симптомите ви с далеч по-изгодните за фармацевтичната индустрия скъпи лекарства и операции.

Истината е, че едва през миналия век човечеството е открило начин да се справи със субклиничния скорбут. Нека изясним понятието „субклиничен“: представете си спукана автомобилна гума, която е напълно плоска. Това е „клинично плоска“ гума, която е категорично нефункционална. Сега си представете гума, която е наполовина спаднала по някаква причина – това е „субклинично плоска“ гума. Тя все още функционира, но е неефективна и застрашава безопасното движение на автомобила.

Преди медицината не е била наясно с причините за скорбута и не е разполагала със средства да го лекува, затова тази болест е отнела живота на много хора. От средата на миналия век до наши дни, благодарение на работата на д-р Ървин Стоун, д-р Лайнъс Полинг и д-р Алберт Сент Дьор ди, както и на напредничавия Фриц Хофман-Ларош (швейцарски предприемач, основател на фармацевтичната компания „La Roche“ и един от лидерите във фармацевтичната промишленост и диагностицирането (1868–1920), патентовал всички видове витамин С на планетата, днес имаме прекрасната възможност да приемаме витамин С под формата на хранителна добавка. Можем да си го купим в магазина така, както си купуваме месо. Аскорбиновата киселина е достъпно лекарство за редица здравословни проблеми и сериозни заболявания, и ако сте наясно с нуждата на вашия организъм от него, сами ще се убедите, че всичко, което ви казваме, е самата истина.

Ако кожата ви е груба, раздразнена, често се покрива с малки пъпчици или има видими бръчки и фини линии, започнете прием на витамин С и бавно увеличавайте дневната доза, докато достигнете

около 10 грама дневно.

Гарантираме ви, че промяната ще ви изненада приятно. Не забравяйте, че витамин С е най-мощният унищожител на свободни радикали и едновременно с това е най-полезното вещество за синтеза на колагенови клетки. Възможно е колагенът в кожата ви да е увреден от свободните радикали или от прекаленото количество захар, което поемате с храната, което пречи на усвояването на витамин С от вашите клетки – увеличете дневните си дози аскорбинова киселина и кожата ви ще стане не само по-красива, но и по-млада и еластична. Адекватните количества витамин С в организма ви са условие за производството на адекватни количества колаген.

При терапия с витамин С ще забележите удивително подмладяване на кожата и лицето си за сравнително кратък период от време. За беда, препоръчваният от здравните институции дневен прием на витамин С продължава да бъде между 60 и 85 мг дневно (при горна допустима граница 2000 мг) – количество, което се задържа в тялото ви само 4 часа (или докато не бъде изхвърлена с урината) и наред с това продължава да се разпространява митът, че високите дози аскорбинова киселина могат да доведат до образуването на камъни в бъбреците. Всичко това е лъжа! Многократно и научно опровергана лъжа!

За да подсигурите гладкото протичане на стотиците биохимични процеси, в които участва аскорбиновата киселина, трябва да я превърнете в неразделна част от хранителния си прием. Желателно е да дадете възможност на тялото си да се адаптира постепенно към по-високите дози витамин С и да определите сами оптималното за вас количество, тъй като нуждите на всеки организъм са различни и зависят от теглото, общото физическо състояние, начина на живот и околната среда. Ще ви предложим няколко насоки, които ще ви помогнат да се ориентирате какви са индивидуалните ви потребности: ако пушите или живеете в голям град например, бихте изразходили препоръчителната дневна доза от 60-85 мг витамин С дневно още с първото вдишване на цигарения дим или замърсения въздух. Същото важи и в случай, че консумирате прекалено много захар и захарни изделия.

Препоръчваме ви да приемате буфериран витамин С под формата на хранителна добавка, като започнете с малка доза – през първата седмица 250–500 мг дневно, през втората 1000 мг дневно, а през третата 3000.

Увеличавайте дозата постепенно, докато достигнете 3000–5000 мг на ден след 4 седмици, когато вече несъмнено ще се чувствате по-добре, тъй като тялото ви ще е започнало да се прочиства и възстановява. После продължете плавно да увеличавате приема на витамин С след всяко хранене и ако организмът ви позволява, можете да приемате по 10 000 мг на ден. Ще разберете дали тялото ви се нуждае от такова количество или се задоволява с по-малко по това как се чувствате. Някои хора абсорбират по-големи количества витамин С от други. Доверете се на инстинкта и на личния си ръководен принцип, както ни съветва и самият д-р Полинг: „Никога не вярвайте на нищо друго освен на собствената си истина и собствения си интелект,… вярвайте само на себе си.“

Д-р Полинг продължил да изнася лекции активно до 92-годишна възраст и до последния си ден се радвал на сияйна кожа, силен глас и младежка усмивка, въпреки че бил болен от рак. Вследствие на десетилетията научен труд върху ползите от аскорбиновата киселина и според личните си физически потребности, д-р Полинг приемал ежедневно по 18 000 мг витамин С и независимо от заболяването си не бил нито слаб, нито в инвалидна количка, нито бил лишен от активен живот по какъвто и да било друг начин.

Много плодове и зеленчуци са естествен източник на витамин С, но за да си набавяте между 3000 и 7000 мг витамин С дневно – дозировка в доста широк диапазон, която при повечето хора дава видим и осезаем ефект – би трябвало да изяждате по

100 чаши броколи, 100 кивита или да изпивате 80 чаши портокалов сок всеки ден.

Дори да допуснем, че все пак успеете да направите това, кръвните ви показатели ще излязат извън всички таблици и норми и ще се подуете от газове. Необяснимо е защо Американската асоциация по диетология продължава да дава съвети като: „старайте се да си осигурите по девет порции плодове и зеленчуци дневно, за да избегнете дефицит на витамин С“. Друга препоръка на тази уважавана организация е „да направите всичко възможно да интегрирате в менюто си колкото е възможно повече плодове и зеленчуци, преди да включите и хранителни добавки“. Подобни съвети са изключително подвеждащи и са плод на същото догматично невежество, на което дължим и официално възприетата в момента норма от 60-85 мг дневен прием на L-аскорбинова киселина – пореден пример за нежеланието на медицината да промени традиционните си методи на лечение с токсични фармацевтични препарати и да признае предимствата на терапиите с хранителни вещества.

Витамин С и ракът

След спонсориран експеримент с мишки, проведен през 2007 г., Националният здравен институт достигна до заключение, че витамин С е в състояние да спре или забави развитието на туморни образувания – извод, направен от д-р Лайнъс Полинг 30 години по-рано.

Д-р Полинг е първият учен, изследвал клинично влиянието на големи дози витамин С върху пациенти с онкологични заболявания, при които конвенционалните средства за лечение са изчерпали потенциала си. Той показал, че терапията с аскорбинова киселина не само помага за удължаването на живота на раковоболните, но и значително подобрява качеството им на живот. Неизвестно защо медицинската общност и онкологичните сдружения не посрещнали радушно революционното откритие на д-р Полинг. Дори нещо повече – клиниката „Майо“ направила опит да го дискредитира, като повторила неговите опити и „доказала“, че изводите му не са верни.

Тук трябва да уточним, че при своята терапия д-р Полинг вливал интравенозно големи дози витамин С, докато терапията на „Майо“ се осъществила чрез прием на таблетки. При теста си специалистите от клиника „Майо“ изменили значително методологията на д-р Полинг по отношение на количествата, формата и качеството на използваната аскорбинова киселина и съвсем разбираемо достигнали до различен резултат.

Въпреки че опитът на клиниката „Майо“ да повтори експерименталното изследване на д-р Полинг бил некоректен, тъй като не следвал точно методите на разработената от него терапия, друг опит оттогава до днес не е правен. Което повдига въпроса – не се ли игнорира умишлено тази евтина, нетоксична и напълно безвредна алтернатива на противораковата терапия, само защото няма да донесе почти никакви печалби на здравната индустрия. Можем да се обзаложим, че ако на пазара се бе появил фармацевтичен продукт против рак, той щеше да бъде рекламиран като революционно откритие и със сигурност цената му щеше многократно да надвишава цената на витамин С. Действително ли медицината търси лек против тази смъртоносна болест или просто не иска да се лишава от добрите източници на приходи, предлагайки на болните евтина алтернатива?

Постиженията на д-р Полинг са прекалено значими, за да бъдат пренебрегвани. Самият той бил изключителна личност, работел отдадено за общото благо и доказал на практика идеите си със своя активен и пълноценен живот, продължил цели 93 години. След време значимостта на откритията му вероятно ще бъде оценена и той ще остане в историята като първия учен, разработил успешни терапии против рак и сърдечно-съдови болести. Негова е заслугата за официалната забрана на нерегулираните (ненужните) медицински ядрени тестове, но борбата му отнела близо 40 години. Готови ли сте да чакате толкова време от този момент нататък, докато медицината признае и останалите му теории, способни да ви избавят още днес от симптомите на преждевременното стареене и може би, да спасят живота ви?

Книгата „Кодът на младостта“