Вероятно когато стане дума за излишни килограми, си мислите, че вече сте чували всички възможни обяснения. Всъщност е много просто – консумираме твърде много калории и горим твърде малко. Какво би станало обаче ако се окаже, че в сюжета на познатата ни история с диетата и упражненията има сложна повратна точка? Възможно ли е затлъстяването, заедно с други болести на модерния начин на живот, да имат връзка с лекарства, които иначе здрави хора вземат и дават на децата си, когато са болни?
Все повече доказателства сочат, че антибиотиците и прекомерното им използване са неочакваният виновник за грижите ни, свързани с наднорменото тегло. Всичко идва от това, че антибиотиците принципно убиват всякакви бактерии. Това може и да ви звучи добре, ако смятате, че всички микроби са вредни. Учените обаче откриват все повече за сложната роля, която всички тези микроби, наричани колективно „микробиом“, играят за човешкото здраве, метаболизъм и основна физиология.
Според обяснението на Мартин Блейзър, директор на Програмата за човешки микробиом към катедрата по медицина в Нюйоркския университет и автор на книгата „Липсващите микроби“, между 70% и 90% от човешкото тяло се състои от бактерии.
Микробите – това сме ние
А може би ние сме и това, с което тези микроби се хранят. Серия проучвания на Джефри Гордън, директор на Центъра за геномни науки и биология на системите към катедрата по медицина в университета „Уошингтън“ в Сейнт Луис, и неговите колеги показват разлики между микробния състав на затлъстели хора и мишки и слаби хора и мишки. Когато на мишки, при които не се наблюдават патогени, се дава микробиота от затлъстели индивиди, те започват да трупат повече мазнини, отколкото мишките, на които е давана микробиота от слаби индивиди. Тези резултати на практика означават, че композицията на стомашния микробиом променя ефективния брой калории, задържани от храните, които ние (и тези мишки) консумираме. Според учените, микробиом от затлъстели индивиди има „по-голяма способност да усвоява енергия от диетата.“
Случаят с антибиотиците
Замислете се за следното: през последните няколко десетилетия затлъстяването се увеличава, а антибиотиците играят все по-важна роля в модерния живот. Най-често те се изписват на деца под 10 г. и възрастни над 65 г., като се смята, че в около половината от случаите те вероятно изобщо не са необходими.
Има някои надежди, че очевидната злоупотреба с антибиотици ще намалее. Скорошно проучване, публикувано в списание Pediatrics, показва осезаемо намаляване на амбулаторните антибиотици, изписвани на деца през последните 20 години. Този спад се дължи не на ефекта на тези лекарства върху затлъстяването или други хронични заболявания, а на опасения, че антибиотиците по-скоро вредят на здравето ни, тъй като неволно насърчават развитието на устойчиви на медикаменти супермикроби.
„Микробиомът е част от човешката биология. Той съществува от много дълго време във всички животински видове и има нарастващи доказателства, че е много благоприятен за нас“, обяснява Блейзър. „Моята хипотеза е че той ни помага особено много когато сме бебета, тъй като задава настройките на нашето имунологично, метаболитно и когнитивно развитие. Поради някои модерни практики като антибиотици и цезарово сечение обаче ние влияем на връзката между видовете и микробиома по неблагоприятен начин. Последиците от това са, че променяме човешкото развитие, което от своя страна увеличава предразположението към метаболитни заболявания (например затлъстяване и диабет тип 2) и към имунологични заболявания (например астма, алергии и инсулинозависим диабет).
Източник: nutrigen.bg
0 Коментара