За кого не е подходящ житният режим?

Статията е от блога magipashova.com на холистичния нутриционист и наш автор Магдалена Пашова. Публикуваме я заради големия интерес сред читателите ни към житната диета. 

Напоследък ме заливат съобщения за ползите и началото на житния режим, придружени от възторжените статуси на хора, които стартират този режим. Със същия патос и ентусиазъм много хора се подлагат на соков или друг рестриктивен режим , водени от желание за пречистване, но много по-често от желанието за отслабване.

Няма да се уморя да повтарям, че към подобни рестриктивни режими не бива да се подхожда необмислено и с лекота, защото освен обещаните ползи, всеки от тях крие множество рискове!

Няма режим -панацея, подходящ за всички хора.

Няма и начин на хранене (веган, палео, суровоядство, високомазнини и т.н.) подходящ за всички хора. За да бъде един режим терапевтичен и да подобри здравословното състояние, е необходимо той да бъде съобразен с конкретното състояние на човека, който го прилага. Важно е да се отчетат фактори като например:

• общи показатели като BMI, процент на мастната тъкан, съотношението мастна: мускулна тъкан и др. За много слаб човек например продължителното гладуване, рестриктивно хранене или джусинг могат да изтощят имунната система, да влошат състоянието на кръвната захар, а при жените – да имат неблагоприятни последици върху половата система. Няма лошо да си правите разтоварващи дни на по-лека храна или сокове, но когато говорим за продължително гладуване, което забавя метаболизма и вкарва организма в стрес, към него следва да се подхожда внимателно и под наблюдение на специалист. Житният режим е ограничаващ режим, свързан с гладуване и точно заради това не е подходящ за всеки!
• особеностите на индивидуалната храносмилателна система – днес повечето хора са с компрометирана храносмилателна система, увредена от индустриалната храна, хаотичното хранене, токсините от околната среда и ежедневния стрес. Такива увреждания, които могат да бъдат свързани с намален синтез на стомашна киселина, възпаления на чревната мукоза, дисбаланс на чревната флора и др. правят смилането, усвояването и елиминирането на храната сериозно предизвикателство. При такива случаи консумацията на дразнещи , трудносмилаеми и възпаляващи храни като зърнените, които са в основата на житния режим, може сериозно да раздразни и да влоши съществуващите дисбаланси.
• различни хранителни непоносимости – за които човек не винаги знае и подозира, но които могат сериозно да бъдат обострени, ако иначе “лечебният” му режим включва храни, към които организмът му проявява нетолерантност. Симптомите за хранителна непоносимост могат да бъдат толкова разнообразни, че човек не може да знае със сигурност, без да си направи подходящ кръвен тест. Глутенът, който е основният протеин в житните култури, е сред основните алергени.

Установено е, че повече от 55 заболявания са свързани с консумацията на глутен. Счита са, че 99% от хората с глутенова непоносимост или цьолиакия не са диагностицирани. 30% от хората в Европа носят ген, който ги предразполага към цьолиакия. Изследване, публикувано в американското списание Gastroenterology, сравнява 10,000 кръвни проби , взети от хора преди 50 години с още толкова проби, взети от наши съвременници. Установено е, че днес склонността към развиване на цьолиакия е с 400% повече.

Две са основните причини за тази черна статистика.

Никога в човешката история хората не са консумирали толкова много глутен.

 

Днес той е практически навсякъде – във всички хлебни и тестени изделия, в сосове, сгъстители, всякакви индустриални храни, напитки, лекарства, козметика и дори битови изделия! Дори продукти, които по принцип не съдържат глутен, могат да бъдат кръстосано заразени с него, когато при производството, съхранението и транспорта им се използват същите помещения/машини, използвани за глутенови продукти.

Втората причина е, че житнтие растения днес нямат нищо общо с житните растения от времето на Дънов например. Създаването на хибридни нискостеблени сортове жито, позвоялващи събирането им с комбайн, е довело до многократното покачване на глутена в тези култури. Иначе казано твърдения от типа “хората винаги са яли жито”, не са валидни!

Не на последно място, предците ни не са консумирали житните култури по начина, по който ги консумираме ние днес, а накиснати и ферментирали или приготвени с квас. В този процес глутенът частично се разгражда и е много по-лесно усвоим от човешкия организъм. В тази връзка ви съветвам да прегледате публикациите на Надя Петрова за ферментиране на зърнени хрании да изслушате подкаста й за глутеновата непоносимост тук.

В текста са използвани материали от книгите Gutbliss на д-р Робин Чуткан и The Autoimmune Solution на д-р Ейми Майерс.