Ние се нуждаем от мравките, за да оцелеем, но те въобще не се нуждаят от нас. Всъщност това се отнася за всички видове растения, животни и живи организми извън човека. Напълно сме забравили тази истина. Дръжим се, сякаш сме изцяло независими от природата или сякаш ресурсите й са неизчерпаеми. През последните 50 години сме прахосали една четвърт от горния пласт на почвата, една пета от земеделската земя и една трета от горите на земята. А в същото време се нуждаем от тези ресурси повече от всякога, защото хората са се увеличили от 2,5 милиарда на 6,1 милиарда. Изхвърлили сме милиони тонове химически отрови в почвата, водите и въздуха. Променили сме състава на атмосферата, изтънили сме озоновия слой. Увеличили сме нивото на въглероден двуокис до нива, които не са съществували на земята в последните 420 000 години.
Биолозите изчисляват, че вследствие на тази човешка дейност,
две трети от всички видове на земята ще изчезнат до края на този век
Това е равно на огромното унищожение на видовете преди 65 милиона години, довело до изчезването на динозаврите. Предполага се, че тогава огромен астероид е ударил планетата. Сега обаче е виновен Homo Sapiens – един-единствен вид от около 10 милиона, при това – най-младият от всички, еволюирал само преди някакви си 130 000 години. В момента той се държи все едно всички тези факти не го засягат, а се случват на друга планета.
Неглижирането на проблема със стремителното разрушаване на екосистеми и изчезването на видове и потенциалните загуби за човешкото здраве накара Центъра за здраве и околна среда към Харвардското медицинско училище да направи световно изследване
„Биоразнообразието и значението му за човешкото здраве”.
Ново поколение антибиотици, ново лечение за изтъняване на костите, лекарство срещу бъбречна недостатъчност, както и лекарство за рак могат и да не се появят благодарение на сигурното затриване на някои видове. Естественият свят пази тайни за развитието на нови видове по-сигурни и силни болкоуспокояващи, потенциални лекарства за възстановяване на дегенерирала макула и
дори за възстановяване на тъкани и органи
Но все по-голяма е заплахата много от тези ценни за медицината видове да изчезнат съвсем, преди да сме успели да изучим и извлечем потенциала им или дори преди да сме научили за съществуването им.
Една жаба например, с латинското име Rheobatrachus, която живее в девствените гори на Австралия, е открита от учените през 1980 г. Женската отглежда малките си в стомаха, където те, за да не бъдат асимилирани от стомашните сокове на родителката, отделят специална субстанция. Тя спира киселината и ензимните секрети и предпазва майката да изпразни стомаха си в червата, докато бебетата се развиват. Според учените изучаването на този вид жаби може да доведе до нови познания за превенция и лечение на язвата, от която само в САЩ страдат 25 милиона души.
„Това обаче вече е невъзможно, защото Rheobatrachus е изчезнал вид и всички започнати изследвания са безсмислени”, казват Ерик Чивиан и Арън Бернщейн, основни автори на книгата Sustaining Life, издадена от Оксфордския университет. Една от главите е посветена на изучаването на 7 застрашени групи организми, важни за фармацевтиката и диагностиката, като земноводни, мечки, конусовидни охлюви, акули, примати, голосеменни растения, раци.
Една трета от приблизително 6000 познати земноводни са застрашени от изчезване. Тези същества създават широк спектър от непознати субстанции, някои от които ги произвеждат само животните в дивия свят, но не и тези, които живеят в изкуствена среда.
Сред тях са: панамската отровна жаба, изключително ценна за ново лечение на сърдечни заболявания; еквадорската отровна жаба, чиито алкалоиди могат да са основа на нови болкоуспокояващи; африканската жаба, чиито кожни жлези произвеждат неизследвани досега антибактериални съединения. Веществата, отделяни от някои видове тритони, могат да възстановяват тъкани като сърдечния мускул, нервни тъкани в гръбначния стълб и дори цели органи. Това са живи модели на разбирането как можем един ден да се научим сами
да възстановим латентните си способности за регенерация
Зелената дървесна жаба може да оцелее дълго време в замръзнало състояние, без да повреди клетките си. Изучаването й може да ни помогне по-дълго време да съхраняваме органи за трансплантация. Същото се отнася и за изучаването на мечките, които спят зимен сън. Но мечките в световен план са застрашени от изчезване, защото ги избиват заради скъпите кожи и ценените в Азия жлъчни мехури. Субстанции от тези мехури обаче могат да помогнат срещу камъни в жлъчката и чернодробна недостатъчност и да осигурят повече време на пациента, докато се намери орган за трансплантация.
Приблизително 1,5 милиона души в света са в последна фаза на бъбречна недостатъчност, само в Щатите 80 000 годишно умират от това. А мечките, които спят зимен сън, могат да не уринират до 5 месеца. Всеки човек би умрял от отравяне само след няколко дни. Пак мечките могат да ни покажат пътища за лечение на диабета и затлъстяването.
Но ще го направят единствено при условие, че ги има.
0 Коментара