Д-р Искрен Гарвански е ръководител на Отделение по електрофизиология и кардиостимулация към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ. Той е един от петимата лекари в България със сертификат от Европейското дружество по кардиостимулация за качество и експертиза за извършване на пълния обем процедури в сферата на кардиостимулацията.
Заболяванията на щитовидната жлеза могат да доведат до аритмии. И хипофункцията, и хиперфункцията й са опасни за здравето на сърцето и съдовете, но ако се контролират хормоните и се държат в нормални стойности, рискът намалява.
Д-р Гарвански, как може един човек да разпознае, че има ритъмно-проводно нарушение, какви са оплакванията?
Ритъмните нарушения са един доста важен и голям клон от кардиологията. За съжаление те все още не са достатъчно популярни като проблем, не се говори достатъчно често за тях. Една част най-често се свързват с такива, които се проявяват с ускорен пулс, или казано на народен език – сърцебиене. Аритмиите са цяла група заболявания, за които няма смисъл да обяснявам в детайли. Най-честата аритмия е предсърдното мъждене. При него предсърдието започва да подава атипичен ритъм на сърцето и това води до неритмична сърдечна дейност.
Другата голяма група ритъмни нарушения са свързани с бавен пулс, при които сърдечната честота е доста ниска, създава затруднения, свързани с намаление на физическия капацитет – до възможност човек да загуби съзнание или по-лошо.
Общо казано, това са нарушения на нормалната сърдечна честота, на нормалния синусов ритъм на сърцето. Нормалният синусов ритъм ни осигурява забавяне на сърдечната честота в покой и ускоряването й при физическо и емоционално напрежение. Регулацията на този процес е многофакторна, зависи от нервната и от ендокринната система. Точно затова болестите на ендокринната система довеждат до отклонения от нормалния сърдечен ритъм.
Как заболяванията на щитовидната жлеза влияят на ритъма на сърцето?
Щитовидните заболявания засягат значителна част от населението. Обикновено хората страдат от намалена или от повишена функция на щитовидната жлеза. В първия случай става въпрос за хипотиреоидизъм (отделя се намалено количество щитовидни хормони), а във втория за хипертиреоидизъм (повишено количество щитовидни хормони). И двете заболявания влияят на сърдечносъдовата система като цяло и в частност на поддържането на нормалния сърдечен ритъм.
Бих искал да акцентирам на хипотиреоидизма, който обиковено остава дълго време недиагностициран. Той не повишава риска от аритмия толкова, колкото повишената функция на щитовидната жлеза. Но проблемът при понижената функция на щитовидната жлеза е забавянето на метаболизма и на сърдечната дейност, повишаването на холестерола и натрупването на наднормено тегло. Заедно с това се променя контрактивитетът (съкращаването) на самото сърце и съдовото съпротивление. В краткосрочен план това няма да се отрази негативно, но ако остане недиагностициран, този ендокринен проблем в дългосрочен план може да доведе до сърдечносъдово усложнение. Повишава се дълготрайният риск от сърдечносъдови инциденти, в това число инфаркт, инсулт, развитие на коронарна болест със стесняване на съдовете на сърцето.
При хипертиреоидизма пък може още с първата изява на това състояние да настъпи аритмия, и то предсърдно мъждене.
Какви са симптомите на предсърдното мъждене?
Една част от пациентите изобщо нямат нямат оплaквания. При тях предсърдното мъждене протича асимптомно. Само при измерване на кръвното налягане или при рутинна кардиограма се вижда, че сърцето им бие аритмично. Втора група пациенти имат дискретни симптоми – или лесна умора, или усещат, че сърдечната честота им е ускорена – пулсът им е постоянно над 100 удара в минута. Това, разбира се, не остава незабелязано.
Третата група пациенти имат по-тежки симптоми. Когато получат аритмия, те не могат да извършват ежедневните си дейности, защото изпитват изключителна умора
Причината за предсърдното мъждене у една част от хората е именно повишената функция на щитовидната жлеза.
Така че скринирането за щитовидна патология на пациенти с аритмия е изключително важно. Преди да започнем да лекуваме аритмията медикаментозно, трябва да проверим дали тя не е вторична – да е следствие на някое ендокринно заболяване.
Намалява ли се рискът от аритмии, ако се контролират стойностите на хормоните?
Разбира се. Рискът от ритъмно-проводните нарушения идва преди всичко от промененото ниво на хормоните. Когато лечението е успешно, то води до нормализиране на хормоналните нива и неутрализира негативния ефект върху сърдечносъдовата система.
Ето защо, добрият контрол на щитовидните заболявания редуцира риска и от сърдечносъдови инциденти, и от аритмии.
Важно е да знаем състоянието на щитовидната жлеза на нашите пациенти и по друга причина. Едни от често използваните медикаменти за поддържане на ритъма на сърцето при предсърдно мъждене имат, за съжаление, сериозен страничен ефект – увреда на щитовидната жлеза. Това е поради наличието в медикаментите на йод, който се натрупва в различни органи и тъкани и така влияе на функцията на щитовидната жлеза. Ето защо е задължително на практика, преди да започнем лечение на нашите пациенти, да знаем състоянието на щитовидните им хормони. И в хода на лечението с медикаменти, които влияят на щитовидната жлеза, периодично да ги проверяваме. Така че работата ни с колегите-ендокринолози е съвместна, преплетена във времето и не е ограничена в една-единствена консултация, в една среща на пациента с нас, кардиолозите, или с ендокринолозите.
0 Коментара