Факт е, че понятието “захар” е много широко. Всички въглехидратни храни в това число плодове, зеленчуци, зърнени храни и дори млечни храни съдържат захар под формата на глюкоза и фруктоза и този вид захар е полезна, защото дава енергия на тялото. В едно здравословно меню обаче преобладаващото количество въглехидратни храни трябва да бъдат зеленчуци, плодове и пълнозърнести храни, като последните да съставят не повече от 1/3 от общото количество въглехидрати за деня!
Ето как изглежда здравословната детска чиния според препоръките на Харвардския Институт по Обществено Здраве:
Чинията представлява схематично общение на количеството храна за деня на едно дете. От нея близо половината следва да е за сметка на плодове и зеленчуци. Около 60% е общото количество на въглехидратите, но само 1/3 от тях са зърнените храни! При това учените от Харвард съветват това да бъдат възможно най-малко преработени зърнени храни т.е. колкото може повече цели зърна и колкото може по-малко брашно.
Важно място в чинията заемат и протеините (растителни и животински), както и полезните мазнини. Изрично е посочено, че чинията не включва сладкиши, захарни изделия и напитки, защото това не са храни, подходящи за всеки ден!
Сладкишите и подсладените тестени изделия (кифли, щрудели, мъфини, торти, кекс и т.н.), като и повечето готови напитки съдържат свободна захар или още добавена захар, която може да бъде под формата на бяла захар (сукроза) или друг подсладител включително естествени такива като мед, кленов сироп и дори плодовата захар фруктоза, но вече денатурирана и лишена от полезните баланисращи фибри. Редовната консумация на прекалено количество добавена захар нанася редица поражения на организма както на деца, така и на възрастни, но децата, разбира се, винаги са по-уязвими.
Ето някои от доказаните негативни ефекти на захарта при децата:
- предразполага към затлъстяване
- увеличава риска от диабет 2
- допринася за зъбен разпад и образуване на кариес (1) и
- причинява хиперактивност и дефицит на внимание (2) и
- пречи на концентрацията (3) и
- потиска имунната система
- създава условия за чревен дисбаланс като подхранва гъбични микроорганизми
- създава киселинна среда в тялото
- нарушава минералния баланс в тялото
- потиска апетита за полезни храни като засища с празни калории
И списъкът може да бъде продължен, но нека да спрем дотук и да поясним кое точно количество захар наричаме “прекалено количество”.
Според последните насоки на Световната здравна организация от 2015 година количеството свободна или добавена
захар в дневното меню не трябва да надвишава 10%
от общия калориен прием, а в идеалния вариант да е по-малко от 5%. Според тяхната статистика децата в Европа консумират повече захар от възрастните като количеството в отделните държави варира от 12% в скандинавските държави до 25% в средиземноморските. От СЗО алармират да се внимава със скритата захар в рафинираните храни и дават за пример 1 с.л. кетчуп, която съдържа около 4 гр (1 ч.л. захар) или една подсладена със захар газирана напитка, която може да съдържа до 10 с.л. захар.
Организацията препоръчва отделните страни да публикуват национални насоки за допълнително ограничаване на консумацията на захар и да въведат политики като по-стриктно етикиране на хранителните продукти, забрана на насочените към деца реклами на сладки изделия и напитки и фискални промени, облагащи с по-висок данък захарните изделия.
Според английската Национална Здравна Служба (NHS) добавената захар в менюто на деца над 11 години и на възрастни не бива да надвишава 5% от общия калориен прием за деня или общо 30 гр.
Според Емер Дилйени, водеща британска диетоложка, добавената захар, която приемат децата дневно, не бива да превишава следните нива:
- деца от 4 до 6 години – 19 г (5 ч.л.)
- деца от 7 до 10 години – 24 г (6 ч.л.)
- след 11 години – 30 г (7 ч.л.)
Последното проучване в Обединеното кралство обаче показва, че реалният процент при децата е между 12 и 15%.
Какво е положението у нас?
Националния център по обществено здраве и анализи алармира чрез уебстраницата на Министерство на здравеопазването за повишения брой на деца с наднормено тегло, причинено от неблагоприятни характеристики в храненето. Посочва се, че: “Здравословното хранене на децата и юношите представлява приоритет в националната ни политиката, свързана с опазване на общественото здраве”.
Положителен опит в тази насока е нaправен с обновяването на наредбите за здравословно хранене на деца:
- НАРЕДБА 2 от 7.03.2013г. за здравословно хранене на децата на възраст от 0 до 3 години в детските заведения и детските кухни
- НАРЕДБА № 6 на Министерство на Здравеопазването от 10 август 2011 г. за здравословно хранене на децата на възраст от 3 до 7 години в детски заведения
- НАРЕДБА № 37 ОТ 21 ЮЛИ 2009 Г. ЗА ЗДРАВОСЛОВНО ХРАНЕНЕ НА УЧЕНИЦИТЕ
- НАРЕДБА 9 от 16.09.2011 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици
Изредените наредби изрично ограничават предалгането на захар, сол и мазнини в детските заведения и менютата на учлищните столове. Наредба 6 например не допуска предлагането в детските градини на торти, пасти, сиропирани сладкиши, шоколадови изделия, бобони и др. Наредба 37 задължава в менюто в ученисческите столове да включва поне един плод и зеленчук. Наредба 16 забранява на територията на детските учебни заведения да се предлагат
храни, съдържащи хидрогенирани мазнини
Всеки родител, чието дете посещава детска градина или училище, може да даде примери за нарушение на тези разпоредби. Аз ще се огранича тук само до два:
- по отношение на детските градини – въпреки забраната за торти и пасти, такива се внасят за рождени дни и минимум веднъж седмично (често пъти много по-често!) децата ядат захарни сладкарски изделия освен храната, предвидена в менюто на съответното заведение;
- по отношение на училище – дори наредбата да се спазва на територията на самото училище, (което често пъти не е така), само на 5м от училищната ограда могат да бъдат всевъзможни захарни храни и храни, съдържащи трансмазнини и хидрогенирани мазнини.
По този начин законът може и да се спазва де юре,
но де факто се нарушава волята на законодателя и на практика върху тези нарушения не съществува ефективен, (за да не кажа никакъв!) конторл.
Отделно, в момента е в процес на обновяване и Рецептурникът за приготвяне на храна. Въпреки включените нови рецепти, отговарящи на съвременните разбирания за пълноценно и здравословно хранене, менюто в повечето детски ясли и градини не е много по-различно от онова, което ние помним от нашето детство, и в което преобладават тестените изделия (макарони, тутманици, юфка, кифли) за сметка на пресни плодове, зеленчуци и качествени пълнозърнести храни.
Но да се върнем на захарта и на въпроса
Какво се случва на практика?
Седмичните менюта в детските градини често пъти сериозно се разминават с посочените по-горе насоки за здравословно детско меню на Харвардския Институт по Обществено здраве:
- пресни зеленчуци често липсват или са малко като количество;
- въглехидратният компонент в дневното меню често пъти е повече от 60% и то за сметка на предимно рафинирани въглехидрати – брашно, нишесте и направените от тях изделия – попара, тутманик, кифла, макарони, юфка, хляб);
- десертите, които са изцяло изключени от модела на Харвард, в нашите детски градини присъстват редовно под формата на различни кремове, щрудели, мъфини, бисквитена торта и др.
За да илюстрирам това, за което говоря, събрах примерни седмични менюта на 3 детски градини (2 частни и 1 държавна) и по-долу показвам по едно дневно меню във всяка от тях. Посоченото в скоби количество свободна захар е добавено от мен и е изчислено за 1 порция на база рецептурника.
Примерно меню 1
Сутрешна закуска: Макарони със сирене (5 г захар) + чай (4 г захар)
Обяд: 1. Супа тиквички, 2. Пиле фрикасе, 3. Салата краставици, 4. Пълнозърнест хляб, 5. Млечен крем ягода (25 г захар)
Следобедна закуска: Сандвич с мед и масло + боза (мин 5 г захар)
Извод: Общо количество въглехидрати > 70%, от които повечето рафинирани; общо количество добавена захар над 40 г (при максимално допустими за дете до 7 г – 19 г!). Пресни плодове и зеленчуци < 10%
Примерно меню 2
Сутрешна закуска: Попара с масло и сирене (25 г захар) + чай (4 захар)
Обяд: 1. Супа топчета, 2. Паста със сирене микс и домати, 3. Свежа зелена салата
Следобедна закуска: Бисквитена торта (9 г захар) + липов чай (4 захар)
Извод: Общо количество въглехидрати > 70%, от които повечето рафинирани; общо количество добавена захар над 40 г. Пресни плодове и зеленчуци < 10%
Примерно меню 3
Сутрешна закуска: Открит сандвич с колбас + прясно мляко с какао (5 г захар)
Обяд: 1. Супа от леща, 2. Задушена риба с доматен сос, 3. Грах и моркови, 4. Малеби (20 г захар)
Следобедна закуска: Макарони с яйца и захар на фурна (5 г захар) + медовина (5 г захар)
Извод: Общо количество въглехидрати > 60%, от които повечето рафинирани; общо количество добавена захар над 35 г. Пресни плодове и зеленчуци < 10%
Какво е решението?
Първоначално си мислех, че решението е на локално ниво или ниво отделна детска градина. От както дъщеря ми посещава такава, сменихме две. И в двете се опитах да водя диалог и да инициирам промени в менюто. И в двете не срещнах особена подкрепа и разбиране. Като цяло детските градини са ограничени от една страна от бюджети, а от друга от рецептурника. А и не на последно място от факта, че повечето родители не виждат проблем в менюто.
След това се опитах да пращам домашна храна с изричната молба да не ѝ дават сладкиши и други рафинирани въглехидрати от общото меню. Тъй като става въпрос за частни градини, ми позволиха. Детето обаче отказва да яде изпратената от мен храна и иска онова, което ядат другарчетата му! И този подход се оказа неуспешен.
Познавам родители, които поради същите съображения
оставят децата си вкъщи
или се записват в родителски кооператив, където децата се хранят с домашна храна. Приемам и уважавам тези избори, но за моето семейство те не са работещо решение. Искам детето ми да расте в социална среда на свои връстници, а не само у дома. Кооперативите са добро решение, но изискват сериозна ангажираност от страна на родителя (основно на майката), която с моята заетост не мога да осигуря.
Знам че има единични частни детски градини, които имат собствена политика на хранене, различна от общоприетата или насърчават носенето на домашен обяд в кутия от всички деца. И продължавам да търся подходяща такава, за да преместя още веднъж дъщеря си (с цената на стреса от нова адаптация!). Но това е бягство, а не решение! Това е спасяване поединично на моето дете. Или на една шепа деца, които посещават колективи и няколко по-специални детски градини. А всички останали? Какво правим с останалите деца на България?
Децата на България заслужават много повече от 40 г захар дневно!
Заслужават пълноценна и смислена храна, а не рафинирани въглехидрати и захар! Заслужават храна, която им помага да растат здрави и да изграждат правилни хранителни навици! Заслужават да се погрижим за тях и направим така че менюто им да отговоря на съвременните световни разбирания за здравословно детско хранене! Заслужават шанс!
Затова по тази тема трябва да се говори. Трябва да се пише, да се споделя, да се търси решение! Затова ние, родителите, трябва да бъдем активни и да инициираме обществен дебат по темата! Да поискаме повече пресни зеленчуци и плодове в менютата на детските градини за сметка на тестените и сладките изделия. Да посикаме контрол върху прилагането на съществуващата нормативна уредба и да настояваме за реално спазване на наложените от държавата ограничения върху предлагането на вредни храни на децата. Да поискаме менютата в яслите, детските градини и училищата да се осъвременят и да отговорят на насоките на СЗО и местните нормативни актове.
Затова е важно медицинските лица – лекари, зъболекари, диетолози и прочие, които осъзнават проблема, да застанат зад нас и да ни подкрепят. Затова
медии, общественици и хора с влияние,
които вярват, че българските деца имат право на по-смислена и изграждаща храна не бива да мълчат. Нека напомним на държавата за приоритетите, които сама е посочила, че има: “Здравословното хранене на децата и юношите представлява приоритет в националната ни политиката, свързана с опазване на общественото здраве”.
Предупредиха ме, че промените в България се случват трудно, а подобна промяна е почти невъзможна. Казаха ми, че няма смисъл да се захващам. Но аз въпреки това смятам да работя за такава промяна. Защото съм убедена, че няма да съм сама и защото знам, че го правя за моето дете и за всички деца. Както споменах в началото, пиша този текст от името на няколко майки, с които обмисляме конкретни действия за иницииране на диалог с институциите и търсене на работещо решение. Ако имате желание да ни подкрепите и имате конкретни идеи как може да го направите, моля пишете ми на magi@magipashova.com. Нека опитаме по смислен, градивен и позитивен начин да осъществим една необходима промяна в полза на нашите деца!
Още информация и материали по темата в сайта на Маги Пашова.
0 Коментара