Защо спим? Да отключим силата на сънищата

Мислите ли, че сте си набавили достатъчно сън миналата седмица? Спомняте ли си последния път, когато се събудихте без звъна на будилника, чувствахте се освежени и не се нуждаехте от кофеин?

Ако отговорът и на двата въпроса е „не“, не сте единствените. Две трети от зрелите хора във всички развити страни не успяват да си набавят препоръчителните 8 часа нощен сън.

Съмнявам се да сте изненадани от този факт, но може да се изненадате от последиците. Ако редовно спите под 6–7 часа на нощ, това срива имунната ви система и увеличава над два пъти риска да развиете рак. Недостатъчният сън е основен фактор в начина ви на живот, определящ дали ще развиете болестта на Алцхаймер.

Недостатъчният сън – дори само в продължение на една седмица – обърква нивата на кръвната захар толкова сериозно, че може да ви класифицират като преддиабетик.

Малкото сън увеличава вероятността коронарните ви артерии да се запушат и да станат крехки, което би ви пратило по пътя на сърдечносъдовите заболявания, инсулта и конгестивната сърдечна недостатъчност.

В съответствие с пророческата мъдрост на Шарлот Бронте, че „неспокойният ум е неудобна възглавница“, нарушенията на съня утежняват допълнително всички важни психичнизаболявания, включително депресията, тревожността и склонността към самоубийство.

Може би сте забелязали и че имате желание да ядете повече, когато сте уморени? Това не е съвпадение. Твърде малкото сън увеличава концентрацията на хормон, който ви кара да усещате глад, като същевременно потиска друг хормон, който иначе би ви сигнализирал, че сте се заситили. Иска ви се да ядете още, въпреки че сте се нахранили. Това е доказана рецепта за наддаване на тегло както при лишените от сън възрастни, така и при децата.

Още по-лошото е, че когато решите да спазвате диета, но не се наспивате достатъчно, тя е напразна, защото по-голямата част от свалените килограми ще са от немазна телесна маса, а не от мазнини.

Сумирайте изброените здравни последици и ще ви стане по-лесно да приемете една доказана взаимовръзка: колкото помалко спите, толкова по-кратко ще живеете. По тази причина старата максима „Ще спя, като умра“ е неадекватна.

Ако възприемете тази настройка, ще умрете по-рано, а качеството на вашия (по-кратък) живот ще е по-лошо. Ластикът на недоспиването може да се разтегне само донякъде, преди да се скъса.

За съжаление, човешките същества са на практика единственият вид, който умишлено се лишава от сън без някаква смислена полза от това. Всеки компонент от благосъстоянието ни и безброй нишки от социалната тъкан се разпадат поради твърде високата цена, която плащаме за пренебрегването на съня: висока в човешки и във финансов аспект.

При това до такава степен, че Световната здравна организация (СЗО) вече е обявила недоспиването за епидемия в индустрилизираните държави.

Не е съвпадение, че страните, в които времето за сън е намаляло най-драматично през последния век – като САЩ, Великобритания, Япония, Южна Корея и още няколко в Западна Европа, – са също и тези, които страдат от най-голям ръст на споменатите по-горе физически заболявания и умствени разстройства.

Ние, учените, дори започнахме да лобираме пред лекарите да започнат да „предписват“ сън. Що се отнася до медицинските съвети, този може би е най-безболезненият и приятният за следване.

Но моля, не бъркайте това с молба към лекарите да предписват повече хапчета за сън – всъщност е точно обратното, предвид тревожните доказателства за вредните здравни последици от тези лекарства.

Но можем ли да стигнем дотам, че да твърдим, че липсата на сън може директно да ви убие? Всъщност да – в поне два случая.

Първо, съществува едно много рядко генетично разстройство, което започва с прогресивно безсъние, което се проявява на средна възраст. Няколко месеца след началото на болестта пациентите изобщо спират да спят. На този етап те вече са започнали да губят множество основни телесни и умствени функции.

Никое от лекарствата, с които разполагаме в момента, не може да помогне на пациента да заспи. След 12 до 18 месеца безсъние пациентът умира. Въпреки че е изключително рядко, това разстройство доказва, че липсата на сън може да убива.

На второ място е смъртоносното обстоятелство на сядането зад волана на моторно превозно средство, без да сте си набавили достатъчно сън. Шофирането в сънливо състояние е причина за стотици хиляди пътни инциденти и смъртни случаи годишно. А в случая е застрашен не само животът на недоспалите хора, а и на тези около тях.

Трагично е, че в САЩ на всеки час в катастрофа умира по един човек поради грешка, свързана с преумора. Притеснително е да научим, че катастрофите на пътя, предизвикани от недоспали шофьори, са повече от тези, предизвикани от алкохола и наркотиците, взети заедно.

Апатията на обществото по отношение на съня се дължи отчасти и на провала на науката в исторически план да обясни защо всъщност се нуждаем от него. Сънят си остава една от последните големи биологични тайни.

Всички ефективни методи за разгадаване на научни загадки – в генетиката, в молекулярната биология и мощните дигитални технологии – не успяха да отключат упорития трезор на съня. Дори най-изявените умове, включително лауреатът на Нобелова награда Франсис Крик, който се досетил за спиралната стълбовидна структура на ДНК, прочутият римски образователен деец и реторик Квинтилиан и даже Зигмунд Фройд, са се опитвали да дешифрират тайнствения код на съня, но напразно.

За да осъзнаете по-добре това положение на изначално научно невежество, представете си раждането на първото си дете. В болницата лекарката влиза в стаята и казва: „Поздравления, имате здраво момченце. Направихме всички предварителни тестове и всичко изглежда наред.“ Тя се усмихва окуражително и се отправя към вратата.

Но преди да излезе, се обръща и казва: „Има само едно нещо. От този момент нататък, през целия си живот, детето ви многократно и редовно ще изпада в състояние на привидна кома. На моменти дори може да прилича на смърт. И докато тялото му лежи неподвижно, умът му често ще бъде изпълнен с удивителни, странни халюцинации. Това състояние ще обхваща една трета от живота му и нямам абсолютно никаква представа защо ще се случва, нито пък с каква цел. Желая ви късмет!“

Удивително, но съвсем доскоро това беше реалност: лекарите и учените не можеха да дадат смислен или пълен отговор на това защо спим. Имайте предвид, че сме наясно с функциите на трите други основни подтика в живота – да се храним, да утоляваме жаждата си и да се възпроизвеждаме – вече от десетки, ако не и от стотици години насам. Но четвъртият основен биологичен подтик, общ за цялото животинско царство – нуждата от сън, – се изплъзва на науката от хилядолетия.

Ако подходим към въпроса „Защо спим?“ от еволюционна перспектива, това само усложнява загадката. От каквато и перспектива да го погледнем, сънят ще изглежда като най-глупавият от биологичните феномени. Когато спите, не можете да търсите храна. Не можете да общувате. Не можете да си намерите партньор и да се възпроизведете. Не можете да изхранвате или защитавате поколението си. Още по-лошото е, че сънят ви прави лесна плячка. Сънят със сигурност е едно от най-озадачаващите човешки поведения.

Въз основа на всяка една от тези причини – да не говорим за всичките, взети заедно – би трябвало да има силен еволюционен натиск, който да предотврати появата на съня или на нещо, което дори бегло го наподобява.

Както казва един специалист по съня: „Ако сънят не изпълнява абсолютно жизненоважна функция, значи е най-голямата грешка, която процесът на еволюция някога е допускал.“ И все пак сънят упорствал. При това геройски.

И наистина, всеки от проучените до днес видове спи. B Този прост факт доказва, че сънят се е появил заедно със – или много скоро след – самия живот на планетата ни.

Още повече че последвалото упорито оцеляване на съня през еволюционния процес означава, че той би трябвало да носи огромни ползи, които далеч надвишават всички очевидни опасности и вреди.