Публикациите за различните диагностични методи в медицината през последните години нарастват неимоверно. Важно е да се подчертае, че тук става въпрос не за онези форумни обсъждания, които често са повърхностни и емоционални, а понякога и користни, а за съобщения от професионални източници. Подобно е положението и с Медицинската томография, позната още като Термовизия. Кои са най-честите въпроси, които се поставят на обсъждане?
Какво означава терминът „медицинска термография”?
Нашето тяло излъчва вълни в инфрачервения спектър. Улавянето на тези вълни и запазването им като изображения, наречени „термограми”, е същността на медицинската термография. В класическия вариант това се извършва със специална инфрачервена камера и специален софтуер. Отклоненията и асиметриите в тези термограми ни дават информация за появата и протичането на редица болестни състояния.
Каква е същността на метода?
Ние излъчваме през кожата си. Този анатомичен орган е мястото, където се осъществяват взаимодействията на почти всички наши метаболитни системи. Термографията всъщност е запис на тези взаимодействия и на температурните отклонения, които се получават при определени болестни или предболестни отклонения.
Какви са предимствата на медицинската термография?
Неивазивност, безопасност и функционалност. Т.е. няма облъчване, няма инжектиране на контрастни вещества и може да се повтаря неограничен брой пъти. Освен това термографията показва отклоненията във функциите на даден орган или система, понякога преди да са започнали структурните промени в тях.
А какви са недостатъците?
Както всички останали диагностични методи, така и термографията не може да даде 100% достоверност на резултатите. Нейната меродавност обаче е напълно съизмерима с други разпространени методи на изследване, но тя не „вижда” размерите на един тумор или на една киста например, защото не е структурен метод, а дава сведения за това как работи в момента съответният „дял” от нашата физиология.
Къде най-често се използва?
Най-много се пише за използване на термографията при определяне на състоянието на млечните жлези при жените. Трябва обаче да кажем, че при заснемането с инфрачервена камера не е редно да се интерпретират само гърдите. Хубаво е да се огледат всички зони на гръдния кош и шията, щитовидната жлеза, лицевия череп, горната част на гърба и т. н. Колкото по-комплексен е подходът, толкова по-добре за пациента.
Рентген или инфрачервени вълни? Мамография или термовизия?
Този въпрос е спекулативен, при това отклонява вниманието от важното ултразвуково изследване. Методите се допълват, а не се противопоставят. Освен това те са съвсем различни, но пък напълно съчетаеми. Всеки един от тях дава около 82% достоверност и само при съчетаването им се постига 96% точност на резултатите. Когато говорим за млечни жлези, не трябва да забравяме и биопсията, когато се налага. Целта е да се прилагат по-често и по-редовно безвредните методи.
С каква честота и как да се редуват различните методи?
Термовизията и ултразвукът могат да се прилагат многократно и почти без ограничения, във всяка възраст. Освен това тези методи са достатъчно мобилни извън болничните заведения. При мамографията имаме механично притискане на гърдата плюс рентгеново облъчване, затова напоследък все повече се утвърждава тенденцията тя да се прилага не над 40, а над 50-годишна възраст, и то веднъж на 2 години, а не ежегодно, какъвто беше предишният стандарт. При магнитния резонанс също нямаме облъчване, но той е изключително стационарен метод и все още не толкова достъпен.
0 Коментара