Здравите черва помагат в битката с аутизма

Д-р Едуард Рослер е лабораторен лекар, собственик на една от броените лаборатории в света, които изследват серотонин и допамин в черва. Поема лабораторията от баща си и за кратко време я прави не само стандарт в диагностиката, но и научноизследователски център. В България е известен с успешните си терапевтични протоколи за деца в аутистичния спектър. Заедно със сдружение „Всяка дума“ провеждат изследователски проекти в областта на проблемите в развитието.  В началото на януари той изнесе лекции на тема „Чревно здраве, автоимунитет и развитие” в клиника Вита и болница „Св.Иван Рилски.

Мит ли е непоносимостта към глутена?

Не, не е мит. При това, разстройствата, свързани с глутена, са цели три вида. Най-тежкият е целиакията. Това е наследствено заболяване и се лекува със стриктна елиминационна диета, иначе може да доведе до много тежки нарушения в развитието. За радост, не се среща често. Второто разстройство e алергия към пшеница – представлява изработването на спицифични антитела към нея. Тази алергия често е свързана с пропускливи черва и механизмът й е като при всяка друга алергия – освобождава се хистамин и започва порочен кръг. Третата, и най често срещана форма, е глутеновата чувствителност. Поставяме тази диагноза само ако са изключени вариантите за целиакия и алергия. В този случай консумирането на глутен причинява проблеми, които като всички хранителни непоносимости, може да доведат до чревно възпаление или синдром на пропускливите черва, а често и до симптоми, които уж не изглеждат свързани с червата.

Каква е разликата между непоносимостта и алергията?

Непоносимост е, когато тялото не е способно да метаболизира/разгражда определен продукт. Да вземем най-разпространения вид – лактозната непоносимост. При нея тялото не разгражда лактоза – вид захар, която трябва да се разгради до глюкоза и галактоза, за което е нужен ензимът лактаза. При някои хора лактазата в организма е в много малки количества или изобщо липсва, лактозата остава непреработена в дебелото черво и бактериите там я консумират. Започват стомашни болки, метеоризъм, диария.

Алергията към млякото обаче следва напълно различен механизъм. Тя е имунна реакция към мляко или други протеини. Алергията е погрешно насочена реакция на тялото, вследствие на която при консумиране на съответната храна се образуват специфични антитела и започват симптомите – чревно възпаление, пропускливи черва, диария, метеоризъм, кожни проблеми и много, много други.

Защо хранителните непоносимости се проявяват толкова често днес?

Начинът, по който се храним, е много различен от този, по който родителите или бабите и дядовците ни са се хранили. Ние ядем пакетирани храни, фастфууд, консервирана храна. Поради бързия ни живот, често не намираме време за готвене. Богатите на хистамин храни са най-малката част от хранителните непоносимости, много по-важни са ДАО- блокерите и разграждането на хистамина, или храни или добавки, които водят до освобождаване на хистамин от клетките в чревната мембрана (т.нар. мастоцити). Тези ДАО-инхибитори или хистамин-либератори могат да бъдат консерванти, оцветители, но също така и „здравословни“ храни като определени плодове.

Други непоносимости, които често се диагностицират, са към лактозата или фруктозата. Т.е. специфични ензими не се произвеждат изобщо или са в твърде ниски стойности. Класическата нетолерантност е наследствена, т.е. вродена. Но едно тежко възпаление на червата може също да доведе до намалено производство на специфични ензими. Така че лактозната непоносимост може да бъде знак за по-дълбока причина за проблема. Ако лекувате само лактозна непоносимост чрез елиминиране на лактозата, никога няма да се възстановите, защото трябва да лекувате причината за намаленото производство на ензима лактаза. Нужна е уточняваща диагностика – не само за да се види евентуално възпаление, но и да се открият причините за него.

Какво би трябвало да правят майките на бебета с атопична кожа, което често повръща и има рефлукс? Да тестват ли бебето за лактозна непоносимост? Колко рано в живота може да се разчита на достоверността на такъв тест?

 Да, тестът за непоносимост към лактоза е много полезен в този случай. Както споменах, в повечето случаи лактозният дефицит е вроден. Така че може да се направи генетичен тест (дори и в първия ден от живота) и ако той посочи, че има лактозна непоносимост, бебето никога няма да може да преработва лактоза. Родителите трябва да използват продукти без такава. Но мисля, че тази диагноза само в някои случаи е причината за описаните проблеми. Бих предпочел да се направи тест за дисбиоза – преобладаване на болестотворна флора за сметка на добрата, особено при деца, които са били родени с цезарово сечение.

Тъй като непоносимостта към лактоза причинява остри симптоми, засегнатият трябва да премахне продукти с лактоза от хранителния си режим. Ако лактозната непоносимост е причинена от друго (както е описано по-горе), нарушената преработка може да повлияе върху вече съществуващото възпаление и да му попречи да зарасне.

При по-големи деца има и друг начин за тестване на непоносимост към лактоза, дори без генетичен тест. При това изследване пациентът пие определено количество лактоза и след това се измерва кръвната захар и се наблюдават симптомите.

Управлявате една от малкото лаборатории в Европа, ако не и единствената, която тества серотонин в изпражненията. Серотонинът е известен като „хормона на щастието“. Но се оказва, че той е и много важен за развитието на децата. Свързан е и с хранителната непоносимост. До какви проблеми може да доведа недостигът или излишъкът на серотонин?

Баща ми започна да тества серотонин, както и допамин в изпражнения преди много години. Тъй като той беше първият, и доколкото знам, ние все още сме единствената лаборатория в света, която прави този тест, той трябваше да разбере кои нива на серотонин (или допамин) са „нормални“. Изследвали сме хиляди проби от изпражнения от всяка възраст, пол и диагноза. Открихме, че много често пациентите с депресивни разстройства или проблеми със съня са с ниски нива на серотонин в изпражненията, а нивата са високи често при случаи на непоносимост към хисаминова храна. Високите нива на серотонин ускоряват преминаването през червата и могат да доведат до диария.

От няколко месеца наблюдаваме силна зависимост между дефицита на серотонин и аутизма или забавеното развитие на малките деца. За да разберем по-добре тези факти, в момента провеждаме изследване върху серотонина и още няколко параметъра.

В момента не е ясно дали понижените или повишените нива на серотонин причиняват симптоми, или дали те оказват влияние върху нивото на серотонина. А ниските нива на серотонин, са пряко свързани със забавеното развитие и може да са причината за него.

Какво представлява „връзката между червата и мозъка“ или „чревно-мозъчната ос“? Бил ли е Хипократ прав, че всяка болест започва в червата?

Както подсказва името, „посланиците“ пренасят информация. Мозъкът в главата и този в стомаха обменят информация с тяхна помощ. Само около 10% от информацията тече от главата към стомаха, а 90% – от стомаха към главата. Една съществена връзка за това е вагусът, който участва в регулирането на почти всички вътрешни органи. В допълнение към невронните пътища, много хормони на червата и невротрансмитери се използват за „споделяне“ на информация между „мозъка в главата“ и „стомашния мозък“.

Вземете например серотонина. Около 97% от серотонина се произвежда в ентерохроматичните клетки на чревната мембрана. Това е хормонът за добро настроение. Като имате предвид тази скорост на производство, не можете да пренебрегнете факта, че червата са едни от най-важните органи, произвеждащи хормони.

Едва ли е толкова лесно да се каже, че всяка болест започва в червата или причините да се търсят само там, но съм убеден, че здравото черво оказва положително влияние дори и върху разтройства, които не са причинени в него. Но от друга страна, много „симптоми“, които се категоризират като „заболявания „, са причинени в червата. Много кожни заболявания, психични разстройства, проблеми в развитието, дори хормоналният баланс са причинени от сериозен  проблем в стомашно-чревния тракт.

Как са свързани аутизмът и стомашно-чревните проблеми? Какво виждате в изпражненията на деца от аутистичния спектър?

Мисля, че аутизмът също може да бъде просто един симптом на множество стомашно-чревни нарушения. През последните месеци наблюдавахме всякакви видове стомашно-чревни проблеми, като се започне от дисбиоза, гъбични инфекции, възпаление на червата и чувствителност към глутен. В повечето случаи бяхме свидетели на ниски до много ниски нива на серотонин. Те често са свързани с хистаминово-непоносимост (тип I и тип II) и синдром на пропускливите черва.

Не мога да кажа дали тези открития могат да обяснят аутистичните симптоми или самата диагноза, но мисля, че в това със сигурност мултифакторно заболяване, здравите черва много подобряват симптомите. Трябва да се вземат предвид много повече аспекти – генетични фактори, витаминни недостатъци и т.н., които да бъдат оценявани цялостно.

Тъй като съм виждал хистаминова непоносимост (много често при истинската нетолерантност тип I), синдром на пропускливите черва и ниски нива на серотонин в толкова много случаи, предполагам, че това е един от ключовите аспекти. Тъй като сега можем да лекуваме основните причини за стомашно-чревното разстройство (хистаминовата непоносимост), ние сме в състояние напълно да излекуваме червата, да запълним често комбинираните витаминни дефицити и да увеличим серотонина и така да имаме шанса да дадем на детето най-добрата възможност да се развива в съответствие с възрастта си.

Обяснете какво е хистаминовата нетолерантност.

В класическия си вид тя се получава, когато тялото не може да разгражда хистамин. За да се случи такова разграждане, е нужен ензимът ДАО – ди амино оксидаза. Класическата хистаминова интолерантност трудно се диагностицира, защото лекарите тестват ензима ДАО и ако той не е понижен, изключват варианта да има такава нетолерантност. В 90% от случаите обаче, имаме находки на много високо ДАО с много висок хистамин.

За това и съм въвел нови диагностични категории за хистаминовата непоносимост. Ако имаме реален дефицит на ДАО, говорим за истинска непоносимост. Аз я наричам тип 1, по подобие на диабет тип 1, при който инсулин изобщо не се произвежда. Но ако имаме и повишено ДАО, и повишен хистамин, тогава говорим за хистаминов интолеранс тип 2 (по сходство с диабет тип 2, при който инсулинът се произвежда в големи количества). Тип 2 реално представлява хранителна непоносимост.

Нашето здраве в чиниите ни ли е? Какво отговаряте на пациенти, които казват: „Добре, дайте ми хапчета, но диета не мога да спазвам“?

Разбира се, че има добавки като пребиотици, пробиотици, витамини, но това е малка част от терапията. В сериозни случаи на пропускливи черва например, причинени от хистаминова нетолерантност, пациентът трябва да спазва диета най-малко 6 месеца, но често и много по-дълго. Тези проблеми не се получават изведнъж, а се развиват дълги години. Пациентът не може да очаква поправяне на щетите за няколко седмици. Без промяна в начина на живот, имаме много малък шанс за възстановяване.

Какво бих казал на такива пациенти, ли? „Можете да вземете добавките, по-добре е от нищо. Но ако не последвате хранителните ми препоръки за диета, ако не спрете да пиете, пушите, да вземате определени лекарства, няма да се възстановите.“