КОЛКО ПРОПУСНАТИ ВЪЗМОЖНОСТИ

 

Колко пропуснати възможности да се обичаме.

Залез в еленовите рога на гората – не за нас.

Двама в люлката на листопада – не аз и ти.

Нощна балсамна тишина – не за нашите думи.

Колко безценни дарове разменихме на безценица:

-насаме – за сборища,

-целувки – за охапваници,

-нежност – за шум и суета.

Колко пропуснати възможности да се обичаме.

Мога ли да върна поне една проляна луна?

Още поне една дива ягода в сенките на Пирин?

Още поне едно отброяване на кукувичия гонг?

Девет царства разменям за едно щурче под прага,

-чужбините – за насаме,

-победите – за оня поглед,

-славата – за една любовна нощ.

Колко пропуснати възможности да се обичаме…

Блага Димитрова, 1974 г.

 

70 g

ПРЕДИ ДА ДОЙДЕ ЕСЕНТА

Преди да дойде есента

вълшебство, чудо сякаш става:

земята се разхубавява

като жена пред старостта.

Тя грейва цялата. За миг.

За миг тъй прелестна, тъй сочна,

като че втора младост почва.

Изпуска целия светлик

и целия свой аромат

и всички прелести, които

събирала е дълго, скрито

за този миг така крилат.

Преди да дойде есента. . .

Преди съвсем да се сбогува

със лятото, уж се шегува

и уж за смърт не мисли тя,

а нейде вдън шегата, ах,

вдън флирта й тъй мимолетен

сълзата на старица свети.

Въздишка има в този смях.

И с таз въздишка вика тя:

— Хей, хора, време не пилейте!

Докрай летата си живейте,

преди. . . да дойде есента!

Дамян Дамянов, публикувано 1976 г.

 

НЕПРИМИРИМА

Плашиш ме,

велико Мироздание,

като разпъваш мисълта ми

до своята неизмеримост!

Земята ни е точица във тебе,

а в тая точица е мойта обич

и моята омраза,

и силата ми — а не мога

да ги разтегля

до размерите ти.

Ти ми даде:

копнеж към своето величие

и разум да проникна в тебе,

и жажда да те опозная,

а идва ден и трябва да изчезна

и да ти върна всичко!

Гледам Изгрева

и Залеза,

поглъщам Вечността ти

и чакам своя край

непримирима. . .

Дора Габе, публикувано 1976 г.

 

ULTIMUM VALE

Аз ще живея с тези мънички минути,

тъй дълго чакани и минали тъй скоро.

Над тях ще тръпнат често мислите залутани,

но нивга никому за тях не ще говоря.

 

Ще помня първата надежда ненадейна,

като сокол над нас извила волнокрила,

и седмоцветната дъга в душата грейнала

и срещите невъзвратими озарила.

 

Ще помня улиците леко заскрежени,

отдето бавно минахме в часа прощален

и трепналите дълги, светли отражения,

пред нас разкъсани зигзаги начертали.

 

Ще помня даже… даже номера на влака

и стъпканото малко цвете на перона…

Но нищо, че очите ми са пак разплакани –

устата ми ни зов, ни прошка ще пророни.

Елисавета Багряна, 1978 г.

 

УТРИНЕН ТОАЛЕТ

Каквото и да се случи-

сутрин рано се вдигай

/дори цяла нощ да не си мигнала/,

среши се старателно и красиво,

оправи старателно леглото си копривено,

старателно опъни маската на лицето,

една брошка сложи –

да не прозира сърцето ти.

Не е задължително да си усмихната.

Но въздишката скрий –

дори най-тихата.

И влез в деня си навита като пружина,

изправена, обтегаема, несъкрушима.

Върши своята работа, без да се жалиш

/дори ако почваш пак от началото/.

Учи се от котките –

падай все на краката си…

Додето се свърши денят ти кратък,

развърти се пружината и безпощадно

гилотината на месеца

над главата ти падне.

Сега си свободна.

Ако искаш вий като куче.

Ако искаш – мълчи.

Но, каквото и да се случи,

пред очите на утрото – любопитно злоради,

на нозете си падай,

на нозете си падай!

Станка Пенчева, 1978 г.

 

ШЕСТО ЧУВСТВО

Жените имат шесто чувство,

Не казвам, че го нямат те,

а възразявам, че напусто

не си послужват със петте.

Марко Ганчев, 1981 г.

 

НЕ ВЯРВАМ

Не вярвам в приказни съкровища,

не вярвам на звездите…

Не вярвам във легенди и чудовища,

не вярвам на лъжи и истини!

Не вярвам на пророци и маршали,

не вярвам в тото и лотария.

Не вярвам в разни светли идеали,

не вярвам на сълзи и на китари.

Не вярвам на лекарства и лечители,

не вярвам на приятели…

Не вярвам на очите си —

завръщаш се?

Не казвай нищо, вярвам ти.

Ивайло Диманов

 

УВЛЕЧЕНИЕ

Жена, при тебе идвам аз опустошен

и ти ме раждаш пак чрез любовта си.

Не ми е нужен наркотик, нито женшен,

а твоето носле, което все се въси…

 

Защо един от друг отблъсква ни денят?

Къде се влачи битието ни безкрило?

Но силите, могли да ни разединят,

изгарят в чувството, имунитет добило.

 

С окървавени пръсти къртя пласт след пласт –

подземните ни светове прозират –

влече ме твоята необходима власт,

всред сляната ни плът отдъхва си всемирът.

 

Жена, веднъж ме само майка ми роди,

а ти ме раждаш всеки път отново,

прегръдките ти – те са сигурни греди,

а ти за мен си покрив и основа.

Радой Ралин, публикувано 1995 г.

 

НЕНАСИТНО

представи си

Общият Обем Щастие

на планетата

е константа

може да е 10

или 10 милиона

килотона

на 6 милиарда човеци

не знам, наистина

веднъж ми се паднаха

два дни от него

и аз не бях щастлива

исках три

Бинка Пеева, 2007 г.

***

 

Избягва сблъсъците

не, защото е кристална.

Не, защото някой

ще я удари

точно в центъра

на крехкото сърце,

ще я напука,

раздроби

и хиляди парчета „тя”

ще свършат в кофата.

Избягва сблъсъците,

защото счупят ли я –

реже.

Иванка Могилска, 2010 г.

 

РАЗТОЧИТЕЛСТВО

Тя отряза косите си

за да е по-лека на тръгване.

Чакаше я дълъг път.

Отряза и дясната си ръка,

тя се бе сраснала с неговата лява

(той винаги вървеше отдясно й).

По устата й още бодеше брадата му,

и тъй като не успя да отмие усещането,

намаза ги с киселина. Налагаше се.

Краката й бяха вплетени в неговите

като дълги корабни въжета.

Не можа да ги разплете.

Отряза ги смело. И тръгна.

Благовеста Пугьова, 2012 г.

 

РАЯТ

Раят – помиришете!

раят е в бебешки лайна

помиришете!

Не е нужно повече

с пръсти с миризма на тютюн

милвам бебе по брадичката

поглежда ме и ми казва – татко

поглеждам го и му казвам – синко

по дяволите борбата за живот

ела с мен да изпушим по цигара

в кухнята.

Ивайло Добрев, 2014 г.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара