Издателство „Колибри“ предлага на ценителите на поетическото изкуство сборника „Изгнаник на земята“ – издание с нови сонети и други стихотворения, дело на големия наш поет и хуманист Кирил Кадийски. Книгата излиза в два формата – с твърди корици (25 лв.) и с меки корици (22 лв.). Дизайнер на корицата е Иво Рафаилов.
Всеизвестни са пристрастията към сонетната форма на Кирил Кадийски, навярно най-изкусния стихотворец и версификатор в съвременната ни поезия. Ето как се произнася за неговата дарба експертът по лингвистика и семиология Тиери дьо ла Кроа:
Кирил Кадийски не казва като Декарт „никой преди мен“, тъкмо обратното, той знае като Паскал, че смисълът е по-скоро бленуване, което упорството би одобрило. Оттук и повторението, формалният стремеж, рамката на сонета, която странно окрилява бунта, като приглушена радост, като оная краткотрайност на мечтите, подобна на хрущенето на шумата под стъпките в гората.
Този гръко-славянски глас, който знае как да свърже Балканите със средиземноморска Европа чрез своята сияйна култура и пламенна поезия, зазвучава силно, вдъхновява и завладява слушателя, както правеше навремето неговият сънародник – великият бас Борис Христов: сила в тревожното, превъзходство в сърцераздирателното.
Не само един силен български поетически глас, но и глас, чието ехо оживява и отвъд границите.
Кирил Кадийски е роден на 16 юни 1947 г. в с. Ябълково, Кюстендилско. Автор е на книги с поезия и есеистика: „Поезия“ (1995), „Съчинения в три тома“ (1997), „Вечеря в Емаус“ (2000), „Черепът на Йорик и други стихотворения“ (2004), „Съчинения в пет тома“ (2007), „Поезия/Прози“ (2013, 2015), „Поезия“ (2014, 2019). Претворил е на български редица френски и руски поети като Вийон, Ронсар, Юго, Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме, Верхарн, Аполинер, Сандрар, Лермонтов, Тютчев, Бунин, Блок, Волошин, Маяковски, Манделщам, Пастернак. През 2018 г. Университетското издателство „Св. Климент Охридски” публикува книгата му „За поезията“, съдържаща неговите лекции по теория и практика на поезията и поетическия превод, четени през последните години в Софийския университет. През 2022 г. „Колибри“ събра в един том сонетите на поета – издание, определено от мнозина като „поетическото събитие на годината“.
Кадийски е най-превежданият в момента български поет в чужбина. Негови книги са издадени във Франция, Испания, Италия, Гърция, Сърбия, Румъния, Македония. Френското списание „Нувел обсерватьор“ го нареди сред най-значимите съвременни поети. Носител е на престижни награди: „Иван Франко“ – Украйна, Голямата европейска награда – Румъния, „Сичевски визии“ – Сърбия, „Макс Жакоб“ – Франция (за цялостно творчество), „Артур Лундквист“ – Швеция-България, Националната награда за превод 2011 – Италия. За тритомника на Молиер през 2013 г. получава Специалната награда на СПБ, а през 2014 г. – за „Антология на руската поезия XII-XXI в.“
Неотдавна излезе специален брой на „Revue Lettres”, посветен на Кирил Кадийски. Въпросният алманах обхваща стотици страници студии и есета за поета, дело на безспорни авторитети като проф. Пиер Брюнел от Френската академия, северномакедонския поет Влада Урошевич, Пиер Остер, Ален Ланс, Ан Даймонд, уредника в Лувъра Жан-Доминик Рей… Самият председател на Aкадемията за поезия „Маларме”, големият поет и есеист Жан Оризе, отбелязва: „Не познавам подобен творчески почерк в съвременния литературен процес нито във Франция, нито другаде.”
Кадийски е кавалер на френския „Орден за изкуство и литература“, член-кореспондент на френската Академия за поезия „Маларме“, член на международната Академия „Монмартър в Европа“, почетен гражданин на „Монмартърската република“.
ОТКЪС
ГЛАС БОЖИЙ
Поетът е изгнаник на земята
с най-тежката присъда – до живот,
дори все някой ден да скочи в зейналия свод,
най-истинската бездна между двата свята –
на живите и мъртвите! И ти, самият ти – кога ли?…
А Старецът, на всички нас пастрок,
е с лошите добър, с добрите все по-строг,
и бие ни със същата ръка, с която гали.
Каквото и да чуете от мен,
не вярвайте докрай! Аз сам съм изумен –
устата пеят, но очите плачат.
О, да – това е моят глас!
Но не – не аз, а Той говори с вас,
аз само съм тълмачът!
ИЗГНАНИК НА ЗЕМЯТА
(откъс)
Насита нямат алчните души!
Зелен вампир, дървото месечината души,
жълтиците й спастрени да вземе,
да ги плячкоса и самото то след време
да се зарине в злато пак, в окървавено злато.
И ще кълне, и ще проклина свойта участ зла то!
Дали кинжал и примка, и отрова,
или ГУЛАГ – не, няма връщане от рова,
а може би вратата, през която кой не влезна,
но не излезе никога – отново висината звездна
да зърне като Данте. Или по-смразяваща картина –
че днес светът и адския девети кръг надмина
и този свят отново цял е в пепелища,
и пепелта на сълзи, пот и кръв не се насища.
Дали пък Господ бог отново кал не меси
за нови люде – да спаси земята от безкрайните намеси
на днешния човек – безумна твар! – в делата божи?
Не може вече този свят да се лекува с кървавите овчи кожи
на облаците, ни да се закърпи израненото му тяло
с дъждовни сребърни конци. Създание изнемощяло,
добре е вече този свят да си отива.
Жестока участ! Но Земята е къде по-уязвима и от Тива
със седемте врати… Която днес е там, където
не се излиза – и през седем порти! – от Небитието…
0 Коментара