Павлина Михайлова е журналист, лекар, пътешественик, сценарист на документални филми за опазване на биоразнообразието, автор на книги с есета и разкази за дивата природа.
По случай Трифон Зарезан и празника на влюбените – деня на Свети Валентин, Павлина Михайлова, която е и автор на „Жената днес“, поздравява читателите с интимна лирика, част от нейната нова стихосбирка „Слънчево изригване“.
В цикъла „Оранжево“ тя събира стихотворения, посветени на очакването, влюбването, любовта и щастието. Част от тях са публикувани за първи път в списание „Жената днес“ и в алманах „Съвременик“.
Ето какво пише писателката Бойка Асиова за стихосбирката: „За да кажа какво ми харесва в тая книга, трябва да я препиша цялата. И сладка, и горчива. Жестоко истинна. Едновременно сияйна.Тази книга я очаква пълно сливане на читател и автор. Всъщност, не е ли това хубавата книга, която, когато я срещнеш, да я поискаш за себе си. Приисква ти се да я гушнеш. Като рожба. Две длани. Нищо повече. И нищо по-малко. Любов… Какво да я правиш!“
Стихове
Бъди приятел,
не любовник –
не искай и не питай.
Мини случайно,
прегърни ме
и не признавай нищо.
Не казвай колко си жадувал
да се обадя снощи.
За да обичаш,
нужни са две
длани, нищо повече.
***
Твоето
слънце
стъклото
пречупи и
прозорец оранжев
отвори на мойта стена.
Стаята лумна във
пламък и литна
нагоре,
влюбена
малка
жена…
Слънчево изригване
Със обещание за златен ореол,
ме укротиха топлите ти пипала:
всмукването трая миг,
а изригването – два.
Неразкаяние
Нищо не се е случило
и никога
не ще се повтори.
Пръстите и устните –
не, не бяха твои.
Езерото с лилиите ще остане
неподарено.
Спи спокоен –
ще се моля да ни бъде простено.
Щастие
Предъвквам
минутата,
зряла череша,
и ми се свиди
да изплюя
костилката.
Изтощена накрая я глътвам.
На М.
Как да запазя
нашето заедно
живо?
Ще го поставя
в стъклена саксия
и с нежно съзерцание
ще го поливам
всеки ден.
Но без да му говоря –
да не го отровя
с дъха на спомена
***
Узрявам бавно
като круша,
наливам се
със сладка нежност,
избързам ли –
ще съм горчива,
забавиш ли се –
ще се пръсна
Нежност
Какво се случва с нежността
след неочаквана раздяла?
Разлива се – сметана
от чаша изтървана;
Замръзва – бясна лава
към океана полетяла.
Или гноясва и боли?
А може би
пониква по гърба и дланите,
подобно люляк,
цъфнал зад оградите,
готова всекиго да изкуши…
На цигуларя в подлеза
Не мога да ти дам стотинки,
да не обидя тебе и Вивалди
със тез отпадъци метални,
банкнотите ги свърших.
Но имам нежност на камари,
кована в сълзи и пожари,
ела със мене, ако искаш –
наблизо е, във къщи…
0 Коментара