Павлина Михайлова е журналист, лекар, пътешественик, сценарист на документални филми за опазване на биоразнообразието, автор на книги с есета и разкази за дивата природа.

По случай Трифон Зарезан и празника на влюбените – деня на Свети Валентин, Павлина Михайлова, която е и автор на „Жената днес“, поздравява читателите с интимна лирика, част от нейната нова стихосбирка „Слънчево изригване“.

В цикъла „Оранжево“ тя събира стихотворения, посветени на очакването, влюбването, любовта и щастието. Част от тях са публикувани за първи път в списание „Жената днес“ и в алманах „Съвременик“.

Ето какво пише писателката Бойка Асиова за стихосбирката: „За да кажа какво ми харесва в тая книга, трябва да я препиша цялата. И сладка, и горчива. Жестоко истинна. Едновременно сияйна.Тази книга я очаква пълно сливане на читател и автор. Всъщност, не е ли това хубавата книга, която, когато я срещнеш, да я поискаш за себе си. Приисква ти се да я гушнеш. Като рожба. Две длани. Нищо повече. И нищо по-малко. Любов… Какво да я правиш!“

Стихове

Бъди приятел,

не любовник –

не искай и не питай.

Мини случайно,

прегърни ме

и не признавай нищо.

Не казвай колко си жадувал

да се обадя снощи.

За да обичаш,

нужни са две

длани, нищо повече.

 

 ***

Твоето

слънце

стъклото

пречупи и

прозорец оранжев

отвори на мойта стена.

Стаята лумна във

пламък и литна

нагоре,

влюбена

малка

жена…

Слънчево изригване

Със обещание за златен ореол,

ме укротиха топлите ти пипала:

всмукването трая миг,

а изригването – два.

 

Неразкаяние

Нищо не се е случило

и никога

не ще се повтори.

Пръстите и устните –

не, не бяха твои.

Езерото с лилиите ще остане

неподарено.

Спи спокоен –

ще се моля да ни бъде простено.

 

Щастие

Предъвквам

минутата,

зряла череша,

и ми се свиди

да изплюя

костилката.

Изтощена накрая я глътвам.

 

На М.

Как да запазя

нашето заедно

живо?

Ще го поставя

в стъклена саксия

и с нежно съзерцание

ще го поливам

всеки ден.

Но без да му говоря –

да не го отровя

с дъха на спомена

 

 ***

Узрявам бавно

като круша,

наливам се

със сладка нежност,

избързам ли –

ще съм горчива,

забавиш ли се –

ще се пръсна

 

Нежност

Какво се случва с нежността

след неочаквана раздяла?

Разлива се – сметана

от чаша изтървана;

Замръзва – бясна лава

към океана полетяла.

Или гноясва и боли?

А може би

пониква по гърба и дланите,

подобно люляк,

цъфнал зад оградите,

готова всекиго да изкуши…

 

На цигуларя в подлеза

Не мога да ти дам стотинки,

да не обидя тебе и Вивалди

със тез отпадъци метални,

банкнотите ги свърших.

 

Но имам нежност на камари,

кована в сълзи и пожари,

ела със мене, ако искаш –

наблизо е, във къщи…

Facebook Twitter Google+

0 Коментара