Марий Росен е режисьор и актьор, поет, автор на стихове за песни и музикант. Името му не е псевдоним – кръстен е на баба си Мария. Като дете искал да стане цирков артист, после се увлича по пантомимата. Завършва театрална режисура в класа на Стоян Камбарев и Юлия Огнянова в НАТФИЗ през 2000 г. Поставил е спектаклите: „Нещастните усилия на любовта” по Шекспир (Театър „Ла Страда”); авторските си спектакли „Лунни ангели” (Театър „199”) и „Жираф” (Сатиричен театър); „Бели нощи” по Достоевски, „Сесил” от Жан Ануи, „О2” от Карл Джераси и „Пластилин” от Василий Сигарев, „Тест“ от Елин Рахнев – всичките в Сатиричния театър; „Отровата на театъра“ от Рудолф Сирера, „Аз съм емоционално създание“ от Ева Енслър, „Очите на другите“ от Иван Димитров в Народния театър и др.
Инициатор и постановчик на пърформансите „Раждането на новото слънце”, изпълнен в Зимната градина на Външно министерство и „Бленуване”, представен в Голяма зала на Национална Художествена Академия. Заедно с колегата си режисьор Валерия Вълчева работят над проектите „200 000 години” (театрален пърформанс по Чехов, показан в изоставената сграда на бившия музей на Революционното дело); „Дълбоко високо” по текстове на Рембо и Метерлинк (игран в Параклиса на НХГ), „Трагедия за Ромео и Жулиета”, създаден специално за GoATMILK Festival в село Бела Речка, и „Хамлет”, осъществен в НХА. За
нестандартни театрални пространства
създава спектаклите „Смъртта и момичето“ от Ариел Дорфман, „Влиянието на гама лъчите върху лунните невени“ от Пол Зиндел (в стара неработеща пицария) – за него получава награда „Икар 2015“ за най-добра режисура, и Shopping and fucking от Марк Рейвънхил (в супермаркет).
Участва като актьор в постановките “Дългият път на деня към нощта” (реж. Юлия Огнянова); „Януари” и „Три сестри” (реж. Стоян Камбарев); „Комедия от грешки” и „Битката” (реж. Димитър Недков); „Пинокио забравено за деца” (реж. Веселка Кунчева); „Радован ІІІ” (реж. Рангел Вълчанов); „Укротяване на опърничавата” (реж. Мариус Куркински). Автор e на текстовете за едни от най-хубавите песни на „Nasekomix“. Отвъд театралния салон и снимачната площадка Марий Росен е част от синт-поп групата Help Me Jones, едно от най-нестандартните имена на българската музикална сцена. Автор е на стихосбирките „Каменните хвърчила“ (изд. „Пергамент“) и „Трохи за мъртва птица“, публикувана през пролетта на 2020 в дигитална форма.
***
какво като сме
капки дъжд
нали летим
докато падаме
***
сърцето блъска
отвътре
но как да му
отвориш
***
щом още светят
мъртвите звезди
угасналите хора
до един са живи
***
туй което
липсва
хвърля плътна
сянка
***
всяко различно
море
отново те учи да
плуваш
***
счупен човек
се пише слято
поне на думи
да остане цял
***
когато дните са
мрачни
ние трябва да
светим
***
думите които
премълчаваме
сами говорят
помежду си
***
тук е останало
твойто отсъствие
сядам до него
и му галя ръката
***
ти го
редиш
a то те
подрежда
***
остава ти верен
само
вечният страх от
всичко
***
домът е гроб
леглото кръст
ще хапна
малко смърт
и лягам
***
всичко което си
изгубил
е това което ти
остава
***
когато застанеш
пред празното
което било е
човешко присъствие
вместо стрели
карамфили пробили
голото тяло
твоето пълно
човешко отсъствие
там зад ъгъла
пали цигара
***
щом забравиш
бурята
тя си спомня
за тебе
***
приближаващи се
стъпки
на отдалечаващи се
хора
***
пребит от ударите
на сърцето си
***
една любов
наум
друг живот
наяве
***
oставяш знаци
че си бил
а те оставят други
че те няма
***
когато си вече дим
от цигара
и влизаш в окото ми
скришом
по сухата буза се стичам
надолу
и падам в топлата
пепел
***
облягаш се назад и
падаш
бездната е толкова
удобна
***
има дни когато
заедно
всички сме сами
като един
***
уста пълна
с череши
земя пълна
с костилки
***
дъждът
пълни с вода
следи от
липсващи хора
***
все по-тесен става
този празен дом
не побира всички
които си заминаха
***
летиш
само когато
забравиш
че не можеш
***
дай ми вятър
да ме няма
и конец
да отлетя
дай ми камък
да остана
и се приземя
с дъжда
***
гледаш
небето
виждаш
дъното
***
името ми е
от хартия
леко лети и
бързо гори
***
вървят
пред теб
следите
които оставяш
***
буташ
планината
местиш
само себе си
***
кожата след всяка зима
става по-дебела
но студът наместо вън
остава вътре
***
хората остават
сами
когато си тръгне
човека
***
сърцето брои
на колко е разбито
0 Коментара