Стругарката

 

С каква спокойна сръчност двете й ръце

цял ден неуморими заети са на струга.

И за машина нова в бубиновия цех

метални леки оси редят една след друга.

 

Разбираш ли как радостно звучи сега това?

От груби тежки късове стомана и желязо,

покрити с едър пласт от прах и ог ръжда,

блестящи фини части от струга да излязат.

Broj_02JDretro

 

Как весел и щастлив е този неин труд:

сред стружки сребропери и златни стърготини,

частица по частица да оживява тук

една необходима в завода й машина.

 

Стругарката не спира. По дадения план

разчита бързо тя размерите, числата.

На ножа дава ход – най-бърз и най-желан –

притисната на струга — ведно със струга слята.

 

А в тънка бяла струйка над осите тече

машинно леко масло и ножа охладява.

И живо и внимателно със ловките ръце

съветската машина жената управлява.

 

Но туй разхубавено от радостта чело,

по тсз подвижни пръсти, със шуплера, що мерят,

по сивата престилка със знака ка «ЕЛПРОМ» –

все нови стружки кацат сега и потреперват.

 

Какво от туй, че тя единствена жена

посред мъже работи в неспирен адски трясък.

В очите и зелени таи се светлина

и твърдост — в двете длани зацапани със масло.

 

Две норми всеки ден тя изработва тук.

За новата машина — две корми непрестанно.

А покрай нея шумно работи струг до струг.

Комети от искри на шмиргелите пламват.

 

Не знам жената част ли е от струга, или той

самият в този миг е топъл къс от нея,

но ясно е за мене: сега сърце едно

в стругарката и струга тупти, трепти и пее.

ПАУЛИНА СТАНЧЕВА

Facebook Twitter Google+

0 Коментара