Соня Момчилова е ураган-жена! Понякога слънчева буря! Винаги стихия някаква. Стихове пише ей-така, между другото, но пък й се получават по-красиви, отколкото на някои, които леят кръв, пот и сълзи над тях. Голяма работа е тази жена!
Сряда
До вторник бях съпруга
бях госпожата и стопанката на къщата
а днес съм същата, но съм и друга
и хем съм друга, но пък съм си същата.
Уж всичко беше неизбежно и предвидено
а днес съм като след земетресение.
Не, не че съм прецакана или обидена,
Но се озъртам, а не дебне никакво спасение.
До вторник беше тя каквато беше,
статут като статут – омъжена.
Но днес е сряда и четвъртък идва спешно
до петък няма вече да съм тъжна.
Сега е хаос, уж го чаках, а съм слисана
така ми липсва старият порядък.
Откъснах лист от календара и написах:
Животът продължава в сряда.
Петък
За тишината в партитурите – наздраве!
За паузите между вдишвам и издишам.
За тихия поклон, преди да се изправиш.
За нуждата, която прави те излишен.
Наздраве за граничната минута,
онази във която няма време.
За котката, заспала в скута ми
и за душите, миг преди да ни ги вземат.
Защото тя е най-великото говорене
и в нея е износен смисъла.
Вратата миг, преди да се отвори
стихът узрял, преди да е написан.
За тишината помежду ни, святата,
в която ангелите пеят “нашата“.
Ще пия, но сега е рано, лято е
ела до мен и да оставим чашите.
Събота
Тя идва в събота като швейцарски влак,
Госпожица Депресия, капризната!
Без уговорки и предупреждения, без знак,
присяда със изящни колене и се облизва.
Госпожица Депресия, капризната
със нея си се знаем от години.
Във петък оптимизмът подло се изнизва
да й направи място на гадината.
Във събота, нафукана и фрашкана с апломб,
безмилостно традицията спазва.
Нахълтва без да чука – с взлом
посърнала и кисела, като чиновник с язва.
Перфектна екзекуторка, неумолима и сурова,
моят инструктор по свободно падане!
Във вените ми пак ще пръсне от отровата
– смърт за възторга съчетан със гадене!
Тя идва да ме поведе към ада!
Зловещо тръшва се врата зад мен,
на сяра замирисва, на безмислие и клада,
Вергилий мой изискан, Добър ден!
Отдавна стана събота, а се забави срещата
и единайсет мина… Нещо се губите, Агресия?
Но телефонът звънна и сега се сещам,
Ти, ти си хапчето антидепресия!
Неделя
В неделя винаги е лесно,
дали защото е накрая?
Неделя – паузата след изпята песен.
Денят-предел между научих и не зная.
Във събота се случват срещите,
неделя е моментът за осмисляне.
За изтрезняване и хлад подир горещото
един въпрос на паяжината увиснал.
В неделя иде ред на най-забавеното дишане.
Денят за спиране – по зрелия Шабат.
Във понеделник и романът ще допиша,
но днес ръцете ми са другаде – висят.
Ръцете ми в неделя винаги ги няма
а има толкова отлагани дела.
Пред мен е бездната- онази седемдневна яма
но знам, една неделя ще са станали крила.
***
Мъже, не Ви познавам, сори (ще прощавате)!
Отказвам се да правя вече опити.
Не ми се разговаря, спори или утешава.
Напускам ви, смирено и безропотно.
Мъже, омръзна ми да ви разочаровам,
да съм виновна за чутовните провали.
Знам всичко, чувала съм, че съм напаст, дрога и отрова.
Напускам ви, бастуни, имбецили и кавали.
Ще се уединя и ще очаквам Него,
Вечерялият с Бог, посочения с пръста на Фатима.
Приискала ви се е нежност – брего!
Светът е пълен с дами, дето не е нужно да им помниш името.
А аз съм Соня – значи звън от счупено,
Стихотворение на непознат език.
Не можете да си ме позволите, вече съм откупена.
От най големия безсребреник – учител съм му нощем, денем ученик.
0 Коментара