Той е на 20 и значи всичко му е простено. Но пък няма какво да му прощаваме, защото поезията му е неговата индулгенция. Завършил е Немската гимназия. В момента е студент в Австрия. Син е на известните художници Кольо Карамфилов и Ина Дамянова. Стиховете са от втората стихосбирка на Росен Карамфилов „Стерео тишина”, издание на „Жанет 45”. Първата се казва „Орелът и детето”.
TRIP TO HEAVEN
бягам
тичам
спъвам се
падам
окървавен
но
изправен
дъждът шепти
слива се с кръвта
и кръвта
се слива с дъжда
намирам
скоч
насред
магистралата
изпит
наполовина
сух като камък
И нито глътка
не ме лишава
от тъгуването
ТРЯБВАШЕ ДА СЕ РОДЯ ПРЕЗ ФЕВРУАРИ
Осъзнах,
че съм парализиран
преди около 240 месеца
Това
никога не ме е убивало, то е
само една част от мен, за която зная,
че нищо не зная и така през един
юнски ден аз проходих, без да мисля
направих го и се радвах като дете
макар че съм прекалено виновен
за да бъда дете ако знаете колко
много радостен бях под мен имаше
вода
много вода имаше
за момент тежестта беше мъртва,
а аз бях ходещ човек после
всичко стана както преди
Но предпочитам
да гледам на нещата
от по-добрия ъгъл.
Иначе ще се срина…
Но няма…
BACK TO BLACK
в дует с Ейми Уайнхаус
We only said goodbye with words
I died a hundred times
…
черен мерцедес
черен хайвер
черно море
двама черни –
Джони и Джак
единият – шофьор
другият – носач
смесвам
после не помня
дали се харесвам
изобщо е вярно
че има такива
безцветни (защото
черното е фалшив нюанс)
периоди в човешката екзистенция
когато се питам къде оставих твоето
черно като катран сърце?
дали ще го намеря обвито в леден воал
върху тротоара и дали
тогава то все още ще може да тупти?
NEW REALITY
живея на
голямата корабна улица
12
в една бърлога 12
квадрата
и дишам свободата
moby пее extreme ways
(пънк вариант)
намествайки ме в пространството
без излишни въздействия
лицето ми е
скрито зад оранжево димно кълбо
навън града-държава си сменя честотата
около Swedenplatz е пълно
с нимфи както другите петъци
по същото време
минавам покрай тях като полъх
IX
перманентно се повтаря онзи сезон –
сезонът в който вероятно ви липсвам
и е весело и е тъжно и е едновременно,
защото няма нищо по-естествено
от моето отсъствие сред строфите
сред жълтите и черни пеперуди
И все пак –
през твоите зеници като изумруди
ясно се вижда нечий силует, чието
ридание композира полифония
отвъд цялата класическа музика
БЕЗСЪНИЕ
поради Йо К.
Онази нощ я видях на гарата. Около нея нямаше
дори силует на дете или изгубено цвете. Беше сама.
Аз стоях отстрани и гледах как луната я гали луната
я гали луната я гали с лъчите си светлината луната
прожектира кадър от френски романс с Моника Белучи.
Или стара снимка на Броуди Дейл. Или думата LOVE
написана със спрей от ненормален пънкар върху
стените на аортата й. Тя е чакащото момиче. Тя е
всичко и нищо.
0 Коментара