Станислава Георгиева е филолог по образование и душа. От първи клас пише стихотворения, а по-късно и статии за различни медии. Сега редактира светски и културни текстове във vevesti.bg, изработва ръчна хартия, пише в туитър и копнее за малък бар на голям плаж. Дано! Представяме си я като най-поетичната барманка по цялото карибско крайбрежие.

***

И тъгата

има своя край.

Каза той

и я целуна.

***

Вдъхновението

е мъж.

Идва и си тръгва

в най-неподходящия

момент.

***

Лятото си отиде

като

голямата любов.

Плаках

и за него.

До следващото.

***

В ритъма

на

локвите.

Танцувам. Танго.

***

Стоя си

малка,

тиха,

черна.

Кротко

на паважа

си рисувам.

***

Водата

беше толкова

студена,

че подви опашка

и засрамена

си тръгна.

***

Имах нужда

от приятел.

Намерих си.

Или си купих книга.

***

Разбих си

коленете.

Протестирам

срещу

скуката си.

***

Реши

да си тръгне

от самотата.

Тръгна си

в обедната

почивка.

***

Лутам се,

лутам се в

тоя живот,

пък

току седна

да изпия една бира.

***

Колко

грижливо

прибира спомените.

Подрежда ги в

чекмеджета

един

по един.

Фън шуй

на тъгата.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара