Декемврийско
няма да си липсваме
ние дори сбогом
няма да си кажем
да не би
да сме се събирали
не виждам, но не спя
сигурно съм качила
диоптрите
и вече
не те
виждам
залепва ми езикът към неб-
цето
всяка пропусната грешка
ми е скъпа
неутешимо
Любовно
обичам oня бриз
и му се кланям
внимателно
ненатрапчиво
без риск, че може
че да ми омръзне
онова море,
оня бряг
който е мой
всяка сутрин
се будя с благодарност
защото съм муха
и осъзнавам
че съм кацнала
на носа му
досадница
а той ме търпи
не ме гони
Морско
вкусна е
солта по кожата ти
не е диетична
и не е полезна, слава Богу
писнало ми е от полезности
искам да ми загорчи от солено
когато те облизвам
Странджанско
мравки отнесоха семената на
тревите
стършел се разби в прозореца
прилеп се укри между гредите
скакалец се пъхна в леглото
ми
смок застана за охрана на
водния кран
застенаха чакалите в гората
скрити
(прекрасни са тук дните ми)
Заплетено
обичам
да се чудя къде е лявата ти
ръка
и дясната ти къде е
макар че ги усещам
където
обичам
да се заплетем
през нощта
да ни изтръпнат ръцете
и трудно да се разплитаме
сутрин
обичам
Ненаситно
представи си
Общият Обем Щастие
на планетата
е константа
може да е 10
или 10 милиона
килотона
на 6 милиарда човеци
не знам, наистина
веднъж ми се паднаха
два дни от него
и аз не бях щастлива
исках три
Самотно
посънувай с мен
зимата е само студена
лятото е само/тно
зимата има надежда за лято
лятото нищо си няма
така ме натъжава
правя се, че му вярвам, когато
се преструва на безкрайно
за да запази себеуважение
не искам да го огорчавам
понякога успява да ме заблуди
изтяга се на терасата като
ленива котка
припича се и заспива
за малко в часовника времето
спира
посънувай с мен
и си иди
Облачно
стопих нежно облаче
гледах го и му шепнех
иди си, съкровище, иди си
утре пак ще дойдеш
обичам те
и утре ще те обичам
не знам защо те топя
но ми харесва връзката
между нас
Почти природно
нощна
пеперуда
попадна
на котето ми
в лапичките
последният й
ден
цветя по вятъра
объркващи сенки
червеното е черно
зеленото синьо
бялото бледо
няма надежда
за приспаните
от поезия
мога да улуча
с божурено листо
с нежна дума
с безразличие
с пепелник
с пистолет
с поглед
понякога ми стига
да съм сигурна
че пчелите
ще събират мед
и догодина
понякога
не
Цветно
имам страхотни божури
три червени, бял и розов
в порцеланова кана
цветни рошави топки
по-нетрайни от балони
когато започнат да се ронят
ще ги изнеса на балкона
ще стисна венчелистите в
шепа
леко ще ги отскубна
и ще ги пусна надолу
да се реят над сивите улици
и сивите хорица
винаги така правя
и очаквам някой да ми каже
че правя боклук
Лятно
лятото е разрошен тийн
със смъкнати панталони
всеки ден му е като първи
няма много спомени
в главата му е компот от
хормони
напушил се е, насмъркал
(още не, но му предстои)
не е за пред хора, според баща
му
който е забравил своето лято
отварям на лятото широко
вратата
0 Коментара