След култовия роман „Остайница“, който спечели престижната литературна награда „Елиас Канети“ и беше номиниран за роман на годината от НФ „13 века България“, Ирена Иванова (Рене Карабаш) ни изненада с новата си поетична книга „Братовчедката на Зорбас“, издателство „Жанет-45“.Това е втората ѝ поетична книга след „Хълбоци и пеперуди“, номинирана за Нацинална поетична награда „Иван Николов“.
Рене има дипломи за преводач и театрален режисьор, но диплома за актриса няма. Което обаче не ѝ пречи да бъде сред най-награждаваните български актриси. На етажерката ѝ са наредени международни награди от филмови фестивали. Сред тях е и „Златна роза“ за ролята ѝ във филма „Безбог“ (реж. Ралица Петрова). Тя е основател на Творческа академия „Заешка дупка“, която ангажира като лектори изявени български писатели, сценаристи и драматурзи.
В момента Ирена работи с режисьора Костадин Бонев («Потъването на Созопол», «Далеч от брега») по екранизацията на романа ѝ «Остайница».
Новата ти поетична стихосбирка “Братовчедката на Зорбас” излезе в едно деликатно за всички време. Позната си на своята публика с големите и нестандартни премиери на книгите си. Ще оцелее ли книгата в това несигурно време?
Периодът наистина е труден за артистите и не само. За щастие, вярвам много на интуицията си и тя ми подсказа, че въпреки трудностите, това е моментът стихотворенията, които съм писала в последните 5 години, да излязат. Вярвам, че ако е достатъчно силна, поезията ще устои. Освен това смятам, че именно сега имаме спешна нужда от поезия, от укрепване на духа, за да подсилим тялото. А премиерата на книгата оставям за есента. Ще се постарая чакането да бъде оправдано.
Книгата започва с един много личен прозаичен текст за твоето детство, който сякаш с тънка, невидима четка изрисува едно общо, колективно минало на твоето поколение, а и не само. Наистина трансформиращ текст. Какво ще ни кажеш за него?
Този текст е опит за автопортрет на мен самата като дете. Но се оказва, че ние, хората, не сме много различни и сме преживяли еднакви неща – безгрижните вечери на село, светулките в шепите, неувереността, страха или смелостта да скочиш в дълбокото на реката. Текстът, с който започва стихосбирката, е капсула на ароматите на детството, на емоциите и картините, които са отпечатани на лентата на живота ми. Читателят ще ги усети само ако отвори сърцето си и си позволи да чувства. Надявам се да го направи. За себе си.
Романът ти “Остайница” спечели престижната литературна награда „Елиас Канети”, в момента предстои да излезе в Египет и всички арабски страни. Имаш и няколко международни награди за най-добра актриса за ролята ти във филма “Безбог”. Какво променят наградите?
Наградите определено са доказателство, че си си свършил работата и че може би си оставил нещо, което ще остане по-дълго във времето… Отличията ми дават кураж, защото и аз си имам своите несигурности. Но когато се обърна назад и видя какво имам зад гърба си, ставам по-уверена в работата си. Наградите обаче носят и още по-голяма отговорност към публиката и читателите. Защото те вече имат очакване за следващата ти книга, или спектакъл, или филм. Понякога усещам тази тежест, но желанието да надскачам себе си, ми помага да прескоча това и в крайна сметка да се успокоя, че съм направила каквото е по силите ми. Останалото е работа на Бог.
Основател си на Академията за писатели “Заешка дупка”, какво да очакваме от нейното есенно издание, за което в момента тече прием? Кажи ни повече за това истински необходимо за пишещите хора място.
Академията помага на пишещи хора, които имат нужда от подкрепа и реализация. Първо им помагаме да подобрят писането си, учим ги на различни техники за писане, а после им помагаме за работата върху ръкописите им, които накрая предлагаме на водещите издателства в България. Самата аз се вълнувам много при срещата с писатели като Здравка Евтимова, Владимир Зарев, Калин Терзийски, Елена Алексиева и други големи имена в литературата. Какво остава за нашите курсисти… Вече нямаме търпение да открием новите писателски таланти на България!
Какво да очакваме от теб?
В момента работим с режисьора Костадин Бонев по екранизацията на романа ми “Остайница”. След като приключим, кой знае… може би ще адаптирам романа за сцена, може би ще започна да пиша следващия си роман, а може би просто ще живея. Тук и сега.
0 Коментара